февр. 09

Конституция и екстериор

logo-pechatУважаеми ловци, говорейки за ловното куче и неговата роля за ефективния лов е добре да обърнем внимание на основната негова характеристика – конституцията и екстериора . Успоредно с вродените работни  качества , присъщи за всяка конкретна порода, съществуват и типични породни белези за нея. В известна степен конституцията и екстериора имат своето влияние и върху работните характеристики на конкретната порода. В следващите редове ще се постарая да внеса известна яснота по тази тема .

Съвкупността от основните анатомо – физиологични особености на организма на животното, които се развиват под влияние, от една страна на наследствеността , а от друга на условията на външната среда се нарича конституция .  Най – общо тя се изразява в типа на телосложението, характера на обмяната на веществата, типа на висшата нервна система и свързаните с тях особености на организма да реагира на въздействието на външната среда. Конституционните типове, които приемаме са следните :

  • Суров – при него формирането на животното става бавно и късно.
  • Груб – тук развитието също закъснява.
  • Здрав – формирането на животното става относително бързо.
  • Сух – формирането е бързо.
  • Нежен – тук формирането на животното завършва твърде рано.

Необходимо е да отбележа, че изброените пет типа на конституция много рядко се срещат в чист вид . В повечето случаи, кучетата имат смесени типове конституция : суров и груб, груб и здрав, здрав и сух и т. н.

Нека сега накратко да разгледаме екстериора на кучето . По своята същност той представлява само външният вид на животното, съвкупността от допустимите за оглеждане признаци като типът телосложение, строежът и взаимодействието на отделните части на животното.

Няма как да не спомена факта, че външните форми на живия организъм са тясно свързани  с неговите функции и  освен това измененията на едните водят след себе си до изменения на другите . По външните форми може да се съди за много вътрешни качества на кучето и именно в това се изразява практическата ценност на екстериора . При екстериорната оценка на ловното  куче се цели да се определи степента на развитието на необходимите за лова качества. На първо място това е съвършенството на двигателния апарат, силата и здравината на телосложението и т. н . За да бъда максимално обективен ще отбележа, че типът нервна система, силата на обонянието, желанието за работа и редица други работни качества няма как да бъдат видени в екстериора. Но има редица екстериорни белези, наречени породни , които са видими и важни, тъй като са присъщи само за определена порода.

От написаното дотук, става ясно че екстериорът на ловното куче до известна степен влияе на неговите работни качества и е важен за да могат да съществуват различните породи като такива. Нека свържем нещата: Постановката на тялото ( типа телосложение ) и екстериора влияят на неговите работни качества , като обезпечават в различна степен издръжливостта на кучето . Казвам в различна степен, тъй като един от важните показатели за издръжливостта е степента на заъгляване на задните крайници на кучето.  Най-общо казано по- голямото заъгляване  е предпоставка за по-голяма издръжливост на кучето по време на лов.  Освен това типичния строеж на тялото е основния фактор причисляващ кучето към конкретна порода, тъй като неговите движения са характерни за типичния стил на движение на породата . Като пример в случая, мога да отбележа ясната, видима разлика между характерните движения (стил) при континенталните и островните птичари. Първите имат плавни, меки движения по време на галопиране , създавайки впечатлението че „плуват” в терена . Задните крайници работят мощно и плавно, предавайки на предните подобно на „загребване ” движение. Тази характеристика именно на типа на телосложението прави възможно свободното и елегантно, меко галопиране характерно за континенталеца. Освен това тук е необходимо да добавим и друга характеристика на конституцията, която има пряко отношение за описаното меко галопиране – по-високо поставения  преден дял  на кучето.  Респективно и обратното – характерния стил на движение на островните птичари е насеченият, стелещ се галоп. При него задния дял на кучето работи с резки и отсечени движения, като предава на предните крайници подобно отсечено движение, освен това тук предния дял на кучето  не е поставен толкова високо спрямо задния и именно заради това се наблюдава характерния насечен галоп при островните птичари. Ето как конституцията влияе до известна степен на работните качества на кучето. Разбира се конституцията е изключително важна за поддържането на отделните породи ловни кучета. Всяка една притежава своите характеристики – цвят, строеж на тялото и в зависимост от него специфичните движения. Уважаеми  ловци, екстериора и конституцията на ловното куче са важна и неделима част от неговото съществуване. Когато към тях се прибавят  и специфичните работни характеристики за всяка порода, обикновено се говори за правилна развъдна дейност на киноложките клубове – нека  не забравяме, че и  в България има такива…..

Георги Захариев

февр. 09

Желание за работа

logo-pechat

                 Едно от най-ценните и важни вродени качества на чистопородния птичар е желанието му за работа. То е основата върху която се базира обучението и на по-късен етап има пряко отношение към ефективността на кучето по време на лов. Именно това вродено качество кара птичаря да проявява интерес към различните миризми в ловния терен, да бъде концентриран и готов във всеки момент да реагира на идващия от терена знак за присъствието на дивеч. Желанието за работа е причината кучето да бъде внимателно в проследяването на мириса, да може да открие ранен или отстрелян дивеч и да го апортира и да е в състояние да претърсва систематично терена стремейки се по-бързо да достигне до така желания за него дивеч.

В конкретния случай е добре да се каже, че това вродено качество / както и останалите / трябва да бъде доразвито и шлифовано чрез обучението така, че крайния резултат да намери своето практическо проявление в реалния лов. Затова в следващите редове, ще насочим вниманието си върху действията, които трябва да бъдат извършени от ловеца за да се усъвършенства и засили желанието за работа у птичаря. На първо място е важно водача да има ясна визия за това как да започне, а именно: във всяко занимание е добре кучето да има контакт с дивеч. Не е нужно тренировките да са ежедневни, но е от огромно значение всеки път когато кучето е на терена да му се осигури възможност да срещне дивеч и щом това се случи то да бъде прибрано т.е. заниманието завършва. Презумпцията тук е, че по този начин се избягва безцелното тичане  и Неангажираността на мозъка и сетивата, кучето осъзнава че когато е в ловния терен ще намери дивеч и така желанието му за работа / откриване на дивеча / се засилва. Водача е този, който трябва да покаже по разбираем за кучето начин какво ще изисква от него и затова е необходимо да осигури дивеч който птичаря да намери- естествено най-добрия случай е естествения дивеч. Срещите на птичаря с дивеч всъщност са разбираемия за него начин да  усвои командата “ Търси “, тъй като след нейното поизнасяне кучето скоро стига до него. Така то асоциира и свързва тази команда с откриването на дивеча. В противен случай, ако поизнасянето на тази команда не води до дивеча, кучето няма как да разбере какво да търси и всъщност какво се изисква от него. Ще направя една аналогия: Ако в този момент, докато четете този материал в стаята влезе някой и ви каже “ Я потърси.” -инстинктивно мозъка ви ще реагира по единствения възможен начин, а именно- с въпроса “ Какво да потърся?”. Това ще се случи, тъй като няма зададена информация в мозъка за обекта на търсенето. Но ако чуете “ Потърси дистанционното “ отново инстинктивно мозъка ще насочи очите ви за да го намерят. По сходен начин стоят нещата при кучето, когато става въпрос то да усвои командата “ Търси “ и да осъзнае че щом е на терена ще срещне дивеч, но при него мозъка предава импулс към обонянието в случая. Казано по-кратко: за да търси то трябва да знае какво ще намери т.е. необходимо е да има връзка между търсенето и дивеча. След като подробно разгледахме този момент и защо е важно птичаря всеки път да прави контакт с дивеча, ще продължим с още конкретика. Заниманията с цел засилване желанието за работа освен гореописания елемент е добре да се провеждат в различни терени. Най-важната причина е, че кучето има способността изключително бързо да се адаптира и учи от опита си. Какво се има предвид тук ? Ако пускаме кучето в един и същ терен и работим с естествен дивеч след няколко тренировки то запомня мястото откъдето се е вдигал дивеча / обикновено храст, канал и др./ и когато отново се озове на познатия терен, то веднага се насочва там където често се е намирал дивеча. Става въпрос за това, че птичаря не използва обонянието а мозъка си за да достигне до дивеча, не претърсва систематично използвайки вятъра, губи концентрация и респективно готовност във всеки момент да реагира на мириса- кучето пропуска. Насочвайки се към запомненото място то може да измине известно разстояние в терена осланяйки се на паметта си, но ако дивеча се намира в началото или в друга част, кучето вече не може да използва вятъра и обонянието си. Този момент трябва да бъде предотвратен и избягван от водача, защото в противен случай кучето става неефективно и ако се превърне в стереотип на поведение всъщност обезсмисля до голяма степен действията му като птичар. След необходимия брой занимания, в които кучето е срещало всеки път дивеч и за да го улесни водача правилно е отчитал посоката на вятъра преди да го пусне, е необходимо да се пристъпи и към отстрел на дивеча. Това действие отново има за цел да засили желанието за работа на птичаря, ето защо ? Ако постоянно свеждаме нещата само до  маркиране да дивеча, кучето може да се отегчи и съответно да загуби интерес. Но след като то е открило и вдигналия се пред него дивеч бъде отстрелян се дава възможност на кучето и да го захапе. По този начин то “ овладява плячката” и така напълно задоволява своя ловен инстинкт. Тук се налага едно уточнение, а именно: какво представлява стойката на птичаря? Това е момента в който е прекъснат процеса на дебнене на плячката и скока върху нея за да бъде овладяна. При обособяването на породи кучета показващи дивеча, човека е използвал инстинкта на вълка да дебне и внимателно / неусетно / да се приближава до него подготвяйки се за подходящия момент в който да скочи и го улови. Образно казано, човека е използвал това качество , като го е прекъснал в момента преди скока. Затова вече би трябвало да сме наясно защо отстрела на дивеча също увеличава и шлифова желанието за работа. Казвам определен момент, имайки предвид че за да стреляме по дивеча, кучето трябва вече да е маркирало и дивеча да се вдигне следствие именно на стойката. Другия важен момент в разглеждания случай е да не се допуска преумора, тъй като тя може значително да понижи желанието за работа на птичаря. Умореното куче е по-малко концентрирано и не толкова способно мигновено да реагира на мириса, възможно е дори да го игнорира. Затова водача трябва да бъде подготвен и много внимателен, да провежда кратки занимания с цел засилване желанието за работа на птичаря в които кучето да прави всеки път контакт с дивеча, като му се дава възможност и да го овладее. Работейки по този начин , ловната страст на кучето се разпалва бавно и постепенно докато не се разгори в определен момент като буен огън- огън който ще се превърне в смисъла на живота на птичаря и основа на неговата ефективност по време на лов.

 

Георги Захариев

февр. 09

Взискателност

logo-pechatСъвременните породи птичари притежават редица характеристики, значително отличаващи ги от кучетата отпреди двадесет години. Развитието на Кинологията и в България доведе до появата на птичари с изключително финно обоняние, морфологично правилно сложени, което рефлектира положително не само върху стила им на движение, кучета с много различна нервна система и т.н. Това от своя страна би трябвало да означава, че и подхода на всеки собственик на такова куче би следвало да е различен в известна степен. Презумцията в случая е, че към всяко отделно куче е необходимо индивидуално внимание, за да може то да развие качествата си до своя максимум. Удачно е обаче да кажем и друго- изброените по-горе характеристики водят до извода, че ловеца би следвало да има и малко по-различна визия за кучето си, както и за своите действия по време на обучение или лов. Същия е добре да се освободи от някои стереотипи в съзнанието си, които вече не са така актуални както преди време. Едно от най-важните действия на водача, продиктувано от начина му на мислене / визия към собственото му куче/ е взискателността. Казано накратко- относително често явление е птичари притежаващи изключителни качества да работят посредствено, именно заради прекалената взискателност от страна на стопаните си. Теоретичните познания и подготовка на ловеца са в пряка зависимост с ефективността на кучето по време на лов, ето защо е необходимо всеки да има ясна и обективна представа за нещата. В следващите редове, ще обърнем внимание на някои моменти с по-важно значение като ги детайлизираме с надеждата, че обмисляйки ги логично ще изградим обективен начин на мислене.

Може да се каже, че на почти всеки ловец се е случвало неговия птичар да маркира коректно повечето птици, но да подмине или пък вдигне без стойка няколко от тях по време на лов. Обикновено взискателността кара ловеца да помисли, че кучето е сгрешило от което може да последват неправилни действия насочени към птичаря- наказания и др. За да се избегне това е добре да се има предвид, че атмосферните условия значително влияят върху работата на птичаря. В този случай, е възможно в момента когато кучето би трябвало да поеме мириса на дивеча пред себе си, вятъра да е сменил посоката си и именно това да е причината за липсата на маркиране. Нещо повече, когато говорим за посока на вятъра е добре да знаем, че тя се отчита там където се намира главата на кучето- на около метър от земята. Този момент е много важен, тъй като често пъти вятъра да речем духа в лицето ни, но ако растителността е висока и гъста около коленете ни нещата са различни- или вятъра е с друга посока или въобще липсва. Друга причина за липсата на стойка при един птичар в определен момент може да бъде близостта на друго куче в ловния терен. Известно е, че когато две кучета ловуват в близост, особено ако това не е ставало често и им липсва подобен опит може да се прояви конкуренция помежду им, или пък йерархичният им инстинкт да вземе връх. В контекста на разглеждания случай, проявата на конкуренция е именно връхлитането върху дивеча без стойка, защото едното куче се стреми да достигне по-бързо, да изпревари другото. Що се касае до йерархията, нейното проявление може да се изрази в отказа на едно от кучетата да маркира, тъй като другото е по-доминантно и стои по-високо. Много силния, бурен вятър също влияе негативно върху работата на птичаря, най-често във възможността му да улови идващия от терена мирис на дивеча. Върху опитите на кучето да маркира значително влияние има и поведението на самия дивеч- в терени където той е наплашен по една или друга причина и реагира веднага на всеки шум, птичаря е затруднен максимално и в подобни случаи честотата и подаването на команди от страна на ловеца на практика почти обезсмислят опитите на кучето да открие и блокира дивеча, тъй като последния се вдига доста отдалеч. Несъмнено е, че тук отново ще обърнем внимание и върху подаването на команди по време на лов, но в този случай ще го направим от друга гледна точка. Неизпълнението на определена команда може да е продиктувано, не от нейното незнание или нежелание да бъде изпълнена, а от неподходящия момент в който тя е подадена. Такъв е например, когато птичаря е уловил мирис пред себе си и се е насочил към източника му, а ловеца подава команда. В много от тези случаи, кучето въобще не изпълнява командата и това негово поведение е абсолютно нормално, защото птичаря е селектиран векове именно за улавяне и проследяване на мириса на дивеча. Това е унаследен, природен инстинкт и ако искаме кучето да го изостави за да реагира на нашата команда трябва да знаем ,че работим срещу неговата природа.

Същата тази взискателност е причината ловеца да изисква безотказен апорт от птичаря си, независимо от всичко. Съществуват обаче ситуации,  при които нещата стоят по различен начин. Ще дам един пример с моите кучета- досега не съм имал случай, да апортират повреден / разкъсан/ дивеч. Обикновено, след като открият къде е паднал или стоят до него или се връщат при мен. Това тяхно поведение ми е добре известно и е достатъчно за да не настоявам отново, тъй като ако реша да го направя отново няма да последва апорт. Би могло обаче, да се случи нещо друго- настоявайки няколко пъти пред кучето да ми апортира повреден дивеч, то освен че няма да го направи може да разбере, че не е задължително всеки път да изпълнява тази команда, което в по-късен етап би рефлектирало негативно, когато дивеча е отстрелян коректно, т.е. кучето би отказало да апортира по мое желание. Друг важен момент за липсата на апорт в определени случаи е самия терен. Когато отстреляния дивеч падне на място, почти непристъпно за кучето- големи по площ и гъсти къпини и др. С риск да се повторя, тук ще спомена отново близостта на друго куче- има индивиди с по-слаба нервна система, които при приближаването на друго куче или отказват да вземат дивеча или ако са го направили го пускат. Тук влияние може да има отново и йерархичният инстинкт.

Разбира се съществуват още подобни на описаните ситуации по време на лов и всеки от Вас може да допълни картината. Целта на този материал далеч не е да останете, уважаеми ловци с впечатлението, че всеки път щом птичаря Ви сгреши трябва да бъде оправдан по един или друг начин, идеята е да осъзнаем прякото влияние на взискателността върху работата и ефективността на птичаря. Образно казано, ловеца трябва да държи кучето почти извън контрола си, имайки му обаче необходимото доверие. Това доверие обикновено се изгражда на базата на обучението преди използването на кучето за лов и на неговите силни, вродени качества. Всъщност ето това е същината в нашия случай- обучавайте кучето преди да го ползвате за лов, не по време на него. В процеса на обучение, отчитайки обективно различните ситуации и следейки внимателно проявата на вродените качества на своя птичар, ще изградите едно доверие. То ще Ви накара, да бъдете по-либерални и същевременно сигурни в действията на кучето и по този начин ще разберете, че то притежава невероятни способности и е далеч по-ефективно отколкото сте мислили. Когато птичаря се отдалечи в определен момент повече от нормалното за него например, не бързайте да го приберете към Вас, а обърнете внимание дали не е уловил мирис и се е насочил към него. Замислете се дали самия терен, близостта на други кучета или пък изключително силната му ловна страст не го карат да се отдалечи в стремежа си по-бързо да открие така желания дивеч. Осигурете на своя птичар необходимото обучение, грижи и нужната свобода на действия, изграждайки много силна връзка помежду си. Бъдете обективно взискателни, като истински водач на глутницата обаче не забравяйте да сте и либерални, дръжте кучето на границата почти извън контрола си и му се доверете- то ще се справи отлично……

 

Георги Захариев

май 04

Специална оферта от BAYER ANIMAL HEALTH

 

Специална оферта от

BAYER ANIMAL HEALTH

 

Здравейте, бретонджии!

 

Приключиха успешно клубните мероприятия от 18.04.2015 г. и ние продължаваме напред J Клуб Епаньол Бретон винаги се е старал да подкрепя изцяло и да работи за своите членове и техните кучета. Тази „клубна политика” ни кара да търсим нови приятели и съмишленици, които да са ни упора и да помагат било то със съвети, било то с информация, с полезни продукти, храни и т.н.

Тази година за първи път имахме удоволствието наш спонсор на специализираната изложба в Асеновград да бъде и фирма Bayer Animal Health, за което сърдечно им благодарим! Bayer Animal Health любезно ни предложи да продължим съвместната си работа с тях, като ни дават една изключително щедра отстъпка на техните продукти, които от своя страна са изключително важни за здравето на кучета ни.

Всички членове на КЕБ ще имат привилегията да се възползват от тази оферта.

Както всички знаем, с настъпването на пролетта и топлото време става все по-голяма и инвазията на кърлежи, бълхи, комари , въшки, пясъчни и кръвосмучещи мухи и др. вредни насекоми. Ето защо ние се обърнахме към Bayer Animal Health като единствените, които предлагат продукта Advantix на българския пазар. Този препарат съчетава комплексна превенция срещу кърлежи, бълхи, комари, въшки, както и срещу пясъчни и кръвосмучещи мухи. На пазара има редица подукти, но нито един не съчетава такава ефективна и комплексна защита, както този препарат. По-долу ще намерите подробна информация за препарата.

Не бива да се поддаваме на рекламни трикове и блестящи убеждения от различни лица,  нека се доверяваме само на доказани продукти. Точно поради тази причина сме много щастливи, че Bayer Animal Health ни прави тази отстъпка.

 

Моля всеки, които желае да направи заявка, да се обръща към Отговорника по развъдна дейност – Димитър Райчев.

 

 

Advantix

 

Advantix е разтвор за спот-он приложение при кучета, наличен в 4 варианта:

 

  •         за кучета до 4 кг
  •         за кучета от 4 до 10 кг
  •         за кучета от 10 до 25 кг
  •         за кучета от 25 до 40 кг

За кучета с тегло над 40 кг трябва да се използва подходяща комбинация от пипети.

 

Показания

 

Advantix съдържа активните субстанции Imidacloprid и Permethrin. Използва се за третиране и превенция срещу бълхи и ларви на бълхи, опаразитяване с кърлежи и въшки. Има репелентен ефект срещу комари, пясъчни мухи и хапещи мухи. Репелентият ефект на Advantix означава, че той отблъсква кърлежи, комари, пясъчни мухи и хапещи мухи, преди те да ухапят кучето и да пренесат заболявания.

Advantix има акарицидно и репелентно действие в продължение на 4 седмици срещу кърлежи. Препоръчително е кърлежи, които вече са върху кучето, да бъдат отстранени преди приложението на продукта, за да се предотврати възможно ухапване. Вижте какво става с кърлежите, след приложението на Advantix

 

Advantix премахва бълхите върху кучето в рамките на един ден, като предпазва от последващо опаразитяване за 4 седмици. Също така, Advantix може да се използва, като част от стратегия за третиране на алергичен дерматит, причинен от бълхи. Вижте, защо е важно да предотвратите опаразитяване с бълхи!

 

Advantix има репелентен ефект срещу комари, което означава, че ги отблъсква и те не могат да ухапят кучето. По този начин Вашият четириног приятел е защитен срещу Дирофилариоза, сериозно заболяване, причинено от сърдечния паразит (Dirofilaria immitis). Вижте какво представлява това заболяване!

 

Вижте какво се случва с комарите след приложението на Advantix!

Advantix е ефективен при третиране на въшки, осигурява репелентен ефект срещу пясъчни мухи и хапещи мухи в продължение на до 4 седмици.

 

Начин на приложение

За кучета с телесно тегло до 10 кг.

Кучето трябва да стои в права (стояща) позиция. Разтворете козината на кучето в областта на гърба, между лопатките, докато кожата стане видима. Допрете върха на пипетата до кожата и изстискайте цялото й съдържание. Трябва да се прилага само върху кожа без наранявания. Разберете как да приложите Advantix!

 

За кучета с телесно тегло над 10 кг.

Кучето трябва да стои в права (стояща) позиция, цялото съдържание на пипетата трябва да бъде приложено равномерно в четири точки по гръбната линия, от областта между лопатките до основата на опашката. Във всяка точка козината трябва да се разтвори, докато кожата стане видима. Допрете върха на пипетата до кожата и внимателно изстискайте част от съдържанието. За да се избегне изтичане на продукта не прилагайте голямо количество в една точка. Разберете как да приложите Advantix!

 

 

Показания

Продуктът не трябва да се прилага повече от веднъж седмично. Продуктът е ефективен дори, ако животното е мокро, но продължителното излагане към вода трябва да бъде избягвано, за да не се намали ефикасността на продукта. Ако е необходимо кучето да бъде изкъпано с шампоан е препоръчително Advantix да бъде приложен 2 седмици след къпането за да не се намали ефикасността на продукта.

 

Продуктът не трябва да се използва в следните случаи:

  • При кученца под 7 седмична възраст или тегло под 1.5 кг
  • В случаи на свръхчувствителност към активните субстанции или някой от ексципиентите
  •  Продуктът не трябва да се прилага при котки, защото е силно токсичен с възможен фатален изход за тях, поради тяхната чувствителност към една от субстанциите на Advantix

 

Съдържанието на пипетата не трябва да влиза в контакт с очите или устата на третираното куче. Също така трябва да бъде избягвано оралното приемане, чрез облизване на мястото на приложение на Advantix. Трябва да се избягва контактът с други животни, веднага след приложението.

 

 

 

авг. 16

TAN – тест за вродени качества

                                 

 

TAN

Тест за вродени качества

 

Съществува от преди 15 год. и в днешно време е широко разпространен във Франция за всички породи, като съществува в различни форми, адаптирани към съответната порода. Така че този тест за ловни кучета, работещи със стойка, е съвсем различен от този за немските овчарки например, ретривърите и др. Още повече този тест може да бъде различен и за две породи от един вид, като официалната регулация позволява лека гъвкавост между клубовете.

Главната книга, използвана от Френския кенъл клуб казва:

* ТАN е основен ТЕСТ за минимум качества!

* Не е състезание!

Обща грешка е да се смята, че този тест се съди като „малък фийлд триал”!

Тестът TAN се организирва на клубно ниво. Участват кучета, които не са по-големи от 36 месечна възраст. Много организатори определят минимална граница от 6 месеца, което обаче не е опоменато в „закона”! И ако това да заведем 12-седмично кученце на такъв тест звучи абсурдно, то имайки предвид бързото развитие на бретона, някои кучета на възраст под 6 месеца са издържавали своя тест, и то брилянтно!

За да се организира TAN, е нужно да разполагаме с местност с достатъчно храсти (места за криене), за да сме сигурни, че дивечът може да се скрие, но все пак да се движи свободно. Трябва да бъде намерен по миризмата, а не чрез зрителен контакт.

Тестът продължава от 5 до 10 мин. На кучето се дава възможност за толкова рунда, колкото са му нужни, за да влезе в контакт с дивеча.

Какво се проверява?

Три характерни поведения се оценяват:

1) Инстинкт за търсене:

Изпитващият (който не е задължително да е съдия, но може да е „експерт”) взема предвид активността и страстта, показани от кучето, без да отдава голямо значение на начина, по който кучето изучава местността

2) Инстинкт за маркиране:

Задължително е кучето да покаже способности за намиране на довеча. Задължително е и маркирането на птицата преди зрителния контакт с нея. Раздрусването на птицата не се наказва. (Правилата не казват колко дълго трябва да се задържи кучето в стойка. Някои изпитващи смятат, че би трябвало да остане така толкова дълго, колкото е нужно на водача да се приближи, но това може да е различно за всяко куче. Като мнозинството смятат, че няколко секунди – 3 до 10 сек. са задоволителни.)

3) Баланс в характера:

Изпитващият проверява дали кучето показва небалансираност в характера си. (Правилата не дефинират тези признаци, но това предимно са агресивност, страх от непознати хора, липса на контакт между водача и кучето) Най-специфично тук е кучето задължително да не показва страх от изтрел, което се тества с изтрел от оръжие (пушка) или алармен пистолет / револвер или тежък калибър (това означава най-малко 32…) Най-често изтрелът е пуснат от изпитващия, който често е далеч от кучето. Изтрелът трябва да премине близо до кучето, както обикновено става на лов.

Всеки знак на страх в този момент се смята като провал на теста. С преминаване на теста TAN се награждават всички кучета, които успешно са преминавли тези 3 стъпки.

Куче, което се е провалило на една от тези три категори се остранява, като му се дава шанс да се яви на друг такъв тест, но само до тогава, докато не е навършило все още 36 месеца, които са максималната граница за явяване на теста.
ТAN-теста е просто ТЕСТ, но не и състезание! При него не се награждават различни места, а просто има „преминали” и „провалили се”!

Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!

 

 

 

юли 24

Тестове на малки кученца

                                    ТЕСТ НА КЕМПБЕЛ

Този тест е бил предложен от етолога от Калифорния Уилям Кемпбел през 1975 година за определяне степента на социализация на кученцето и отношенията на доминиране/подчинение. Тестът се състои от пет изпитания: две от тях са наблюдение, а другите три изискват определени действия. Кученцата може да се тестват на възраст 7 седмици; всяко от изпитанията продължава около 30 секунди – толкова време е достатъчно на две непознати кучета, за да установят йерархична връзка. Тестването се провежда в непознато за кученцето място, в спокойна обстановка, наоколо не трябва да има предмети, които да го провокират за игра. Всички действия се извършват спокойно и не се съпровождат нито с думи, нито с поощрения.


ТЕСТ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ
Внимателно пуснете кученцето на земята, отдалечете се на няколко метра, леко плеснете с ръце и проследете поведението на кученцето:
1. То веднага бяга при вас, вирнало опашка, започва да скача по вас и да ви хапе ръцете.
2. То веднага бяга при вас, вирнало опашка, започва да ви драска ръцете с лапите си.
3. То веднага бяга при вас и маха с опашка.
4. То бавно се приближава към вас с подвита опашка.
5. То не идва при вас.

ТЕСТ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ
Тестът се провежда от непознат на кученцето човек.
Сложете кученцето по гръб, като сложите ръце върху гърдите му и го задържате в това положение за 30 секунди, като леко го обръщате на едната или другата страна:
1. Кученцето усилено ще се съпротивлява или ще хапе.
2. Кученцето ще се съпротивлява дотогава, докато не получи свободата си.
3. Кученцето отначало ще се съпротивлява, след това се успокоява.
4. Кученцето не се съпротивлява и ви лиже ръката.
ТЕСТ ЗА СПОСОБНОСТ ДА СЛЕДВА
Тестът се провежда с всяко кученце отделно, като се мълчи.
Застанете до кученцето и бавно се отдалечавайте, като оставате в полезрението му.
1. То веднага се ви последва, с вирната опашка и ще ви хапе за краката.
2. То прави същото, но не хапе.
3. То веднага се ви последва, с подвита опашка.
4. То нерешително ви следва с подвита опашка.
5. То не ви последва и си отива.
ТЕСТ ЗА ИЗПРАВЕНА ПОЗА
Тестът се провежда от непознат на кученцето човек.
Сложете ръцете си под гърдите на кученцето и го вдигнете в изправено положение. Подръжте го в това положение 30 секунди:
1. Кученцето яростно се съпротивлява, ръмжи и хапе.
2. Кученцето се съпротивлява, но не прави опити да ухапе.
3. Кученцето отначало се съпротивлява, но после се успокоява и лиже ръцете.
4. Кученцето не се съпротивлява, лиже ръцете
5. Кученцето реагира непоследователно: отначало проявява признаци на съпротивление и даже се опитва да ухапе, но в следващия момент се поддава на принуждаването.
ТЕСТ ЗА ПОДЧИНЕНИЕ
Тестът се провежда от непознат на кученцето човек.
Кученцето лежи в поза на сфинкс, човекът му притиска главата, като едновременно я завърта настрани. Тази поза имитира подлагане на гърлото му на нападащия противник:
1. Кученцето се съпротивлява, драска, преобръща се, ръмжи и хапе.
2. Кученцето се съпротивлява и преобръща, като се мъчи да ви одраска.
3. Кученцето отначало се съпротивлява, след това се успокоява и ви лиже ръцете.
4. Кученцето се преобръща по гръб и ви лиже ръцете.
5. Кученцето си отива
РЕЗУЛТАТИ
Повечето отговори – 1
доминантно агресивно (не се препоръчва като компаньон, при правилна дресировка може да стане добро работно куче или пазач)
Повечето отговори – 2
инат (работно куче, на което е необходима строга дресировка)
Повечето отговори – 3
Стабилно, адаптира се
Повечето отговори – 4
Склонно към подчинение (кучето не е напълно подходящо за работа)
Повечето отговори – 5
затормозено (не е склонно към общуване, непредсказуемо куче)
Понякога резултатите могат да са противоречиви. Тогава трябва да се повтори теста, по-скоро условията на провеждане (прекалено малко кученце, храна, стрес, сън) не са били подходящи.

 

ТЕСТ НА БРЕТО С ОГЛЕДАЛО
На възраст от шест до осем седмици кученцето започва да реагира на отражението си в огледало, а на девет-десет – да се интересува от него. На тази възраст ние можем да заведем кученцето в помещение, където има голямо огледало, в което то ще може да се види цялото. Ще наблюдаваме реакциите на кученцето, за да се определи нивото на социализацията му.
Общителните, уравновесените, уверените в себе си и доминиращите кученца ще проявят известна напрегнатост във връзка с установяването на йерархично положение. Кученцето ще се оглежда в огледалото, ще застива за известно време, ще се приближава до огледалото и ще се отдалечава.
Такива кученца се отнасят към типове 1 и 2 в теста на Кемпбел.
Другите кученца, също толкова общителни, но по-скоро подчинени и инфантилни, ще се мъчат да установят контакт с изображението си, да демонстрират готовност за подчинение и да канят за игра. Те рядко и за кратко ще застинат, като зорко гледат отражението си, приближават и се отдалечават.
Тези кученца съответстват на темперамент тип 3 или 4 в теста на Кемпбел.
Накрая, при неуравновесените, необщителните и страхливите кученца ние наблюдаваме продължителни периоди на неподвижност, нежелание да гледат изображението си. Кученцата бягат от огледалото или ръмжат. Тези кученца съответстват на типове 1 или 5 в теста на Кемпбел.

ТЕСТ НА КЬОЙНЕК С ОЖИВЯВАЩА ИГРАЧКА
Според Кейнек, кучето може да реагира на появата на нов предмет по три начина:
– да прояви интерес;
– да го игнорира;
– да не го приеме.
Тестът с оживяваща играчка позволява да се оцени характера на кученцето и организацията на отношенията човек-куче. Кученцето се вкарва в непозната стая без мебели. Изследващият поставя на пода движеща се играчка-кученце и я насочва към кученцето. След това стопанинът или стопаните, също и изследващият стават, като образуват полукръг, и играчката се насочва към единия от стопаните.
Кученцето се държи по различен начин като види играчката, която по форма и издаваните звуци наподобява кученце, например:
– отстъпва с лай или без лай, души под опашката на играчката, мускулите му са напрегнати, то изглежда развълнувано. Тази реакция се смята нормална;
– започва заплашително да лае, изглежда разтревожено, такова кученце се счита за неспособно да живее в град;
– нахвърля се на играчката, блъска я, хапе я; такъв екземпляр е опърничав, а значи, опасен тип животни. Следва да се отбележи, че от втория или третия път поведението на кученцето става нормално: кученцето е започнало да възприема играчката като досаден предмет;
– държи се спокойно и разглежда играчката. Такова кученце лесно ще се обучава, но у него ще се запази известна склонност към независимост;
– крие се под стол или зад него, изглежда изплашено и неуверено. Този тип поведение се наблюдава при кученцата, които не са придобили достатъчно опит в ранна възраст;
– бяга, изпитва силно вълнение, връзката със стопанина е много слаба. Кученцето е страхливо и способно да подведе стопанина във всеки момент;
– крие се зад стопанина или единия от стопаните. Това поведение установява истинската йерархия, показва кой е лидера в двойката;
– крие се зад изследващия. Такова поведение посочва на лоши отношения между кученцето и стопанина му.
Може да се повтори теста с всички кученца от кучилото. Само доминиращото кученце със стабилна психика ще доближи играчката.
Ако тестът се провежда в присъствието на майката, всички подчинени кученца ще побягнат към нея да се скрият. Независимите кученца ще се опитат да застанат между майката и играчката.

[b]Енциклопедии Лабрадор Royal Canin. Всички текстове са представени изключително и само за запознаване, без цел търговско използване.

Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!

 

 

 

юли 24

ТЕСТВАНЕ НА КУЧИЛОТО СПОРЕД ТОМАН

                                    ТЕСТВАНЕ НА КУЧИЛОТО СПОРЕД ТОМАН

Предлаганите тестове са предназначени за установяване предразположеността на кученцата от кучилото към доминиране.
Кученцата се разпределят по четири категории:
– категория Л, „лидер“, водач на глутницата;
– категория П, „предани“, подчинени кучета, т.е. послушни;
– категория О, „отстранени“, равнодушни кучета;
– категория А, „асоциални“, плашливи и опърничави кучета.

1. КУЧЕНЦАТА ПОПАДАТ В НЕПОЗНАТО ПОМЕЩЕНИЕ
Майката е достатъчно отдалечена от кучилото, за да не я чуват кученцата. Развъдчикът също се намира на значително разстояние.
Тип Л не лае и изследва новото помещение спокойно.
Тип П лае срещу Л и се мъчи да го привлече към игра.
Тип О не се движи, изглежда изгубено, скимти като се оглежда наоколо, следва другите.
Тип А ходи в кръг, скимти.
След няколко минути Л и П играят заедно, О се мъчи да се присъедини към тях, но бяга при най-малкия неуспех, А не участва в игрите и скимти.

2. ПОЯВЯВАНЕ НА РАЗВЪДЧИКА
При приближаването на развъдчика А и О бягат към него, П спокойно се приближава, а Л просто го гледа или се занимава със свои работи.

3. ВНАСЯНЕ НА ХРАНА
Тази ситуация напълно променя позицията на кученцата в сравнение с предходния тест. Л и П започват да ядат, даже ако са сити, и нападат А и О, когато те се опитват да се приближат. Развъдчикът е принуден често да се намесва, за да възстанови реда и да се убеди, че всички могат да ядат.

4. ПОЯВЯВАНЕ НА НЕИЗВЕСТЕН ПРЕДМЕТ
Близо до кученцата хвърлят предмет, като пластмасова бутилка, но така, че да не ги засегне. Л бяга към предмета и започва да го хапе. П приближава по-внимателно, след това заедно с Л започва да изследва предмета и да играе с него. О е изплашен, той предпочита да бъде на разстояние от предмета, може даже и със скимтене да избяга от него. А страхът на куче тип А е очевиден, то бързо избягва, скимти и не се приближава до предмета даже за няколко минути.

5. НЕОЧАКВАН ЗВУК
Когато се чуе звук, Л вдига глава, наостря уши, насочва ги по посока на звука, като остава на място. Останалите кученца панически се мъчат да избягат. Ако сложите в центъра между кученцата будилник, който да се навие да звънне след две минути, то само Л няма да мръдне от мястото си – той ще гледа будилника, а след това ще тръгне да го изследва. П ще спре пръв и ще чака реакцията на Л.

6. РАЗВЪДЧИКЪТ ОСТАВА С КУЧЕНЦАТА, НО НЕ СЕ ДВИЖИ
Кученцата веднага ще го познаят, но само О и А ще бягат към него. П ще остане наоколо, а Л няма да реагира на присъствието му.

7. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ КОНТАКТА С МАЙКАТА
Развъдчикът все още е до тях. Л пръв отива към майката, като се насочва право към задните й гърди (там има повече мляко), след него е кученцето тип П и най-накрая са О и А.

8. ХРАНЕНЕ
В тази последна ситуация всеки трябва да има достъп до купичката. Л не се бие, той яде спокойно дотогава, докато не се засити, нито едно от кученцата не го безпокои. П често сменя мястото си, но яде спокойно. Затова пък А и О постоянно се карат.
Тази серия тестове позволява кученцето да бъде оценено от този, който иска да направи от него работно куче. Ако бъдещият стопанин иска кучето да възприеме дресировката, като запази необходимия минимум независимост, инициатива и способност към размишляване, той по-скоро ще избере куче тип Л, близко до темперамент 2 в теста на Кемпбел.
Кученцата тип П ще бъдат по-послушни, склонни навсякъде да последват стопанина без да проявяват инициатива. Те са близки до темперамент 3 в теста на Кемпбел.
Накрая, кучета тип О са подходящи за ролята на компаньон и за живот в семейство, те са близки до темперамент 4 в теста на Кемпбел.

Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!

 

 

 

юли 22

Standard of “Epagneul Breton” – 1923

Standard of “Epagneul Breton” – 1923 


General aspect: minimum 45 cms, maximum 50 with a tolerance of 2 cms above for males. short in loin, rounded skull , tight lips, muzzle a bit pointed. 
Ear attached fairly high, flat hair on body, type Cob, tail no more than 10 cms.
Nose; dark brown or pink, according to the coat colour.
Defects: black and shiny, narrow.
Lips: fine, the upper lip fitting closely to the bottom one.
Defects: thick and loose.
Muzzle: medium length, narrowing slightly towards the nose.
Defects: too short or too long.
Skull: medium length, rounded, lateral head planes marked and rounded, stop marked but sloping gently.
Defects: square, narrow, round, too much stop
Eyes: Dark brown, alert and expressive.
Defects: too light, mean looking.
Ear: Attached high, rather short than long. Slightly rounded, a bit of hair on top.
Defects: set low, big, wide or frizzy
Neck: medium length, well set on shoulders.
Defects: too long, too thin, stuffy or too close to shoulders.
Shoulders: Slightly oblique and muscular.
Defects: straight or too oblique/
Chest: Deep, descending fully to the elbow, ribs well rounded, wide.
Defects: narrow, not descended, slab flanks.
Back: Short, never dipped.
Defects: long ot dipped.
Loin: Short, wide and strong.
Defects: long, narrow, and weak.
Croup: slightly sloping.
Defects: Too straight, too narrow, or falling away too much.
Flanks: medium tuck up.
Defects: fat or hanging.
Tail: straight or hanging down, always short , maximum 10 cms. Often a little bent with a bit of hair at the end.
Front legs: very straight, pasterns slightly oblique, fringes on legs.
defects: pasterns too straight or oblique. lack of fringes.
Back Legs: Wide thigh, well descended, very muscular, hock and and point of buttock in the same vertical line. Fringes, slightly wavy up to mid thigh. Medium bend of stifle.
Defects: thigh too straight, no fringes, too straight or too oblique.
Feet: tight, a bit of hair.
Defects: wide, long, fat, too round, and splayed.
Skin: Fine, not too tight
Defects: thick or too loose.
Coat: liver and white, or orange and white .with preferably some roaning,
Overall: Short coupled and cobby, elegant little dog, very strong, energetic, intelligent, giving the impression of a well bred Cob.

 

 

юли 22

Естествено късата опашка

Естествено късата опашка

Дължината на опашката при епаньол бретона по рождение е под влиянието на доминантния ген, познат като „Т” или „t”.  Наблюденията пoказват, че „Т” е летален,  когато е хомозиготен (съществува два пъти в един и същ локус) и ембрионът не оцелява. Това означава, че е невъзможно да се фиксира този ген и дава поколение изцяло от кучета с къси опашки. Следователно всяко куче, което е с естествено къса опашка, винаги е от генотипа “Tt”. В зависимост от комбинацията в пренесената информация от родителите на поколенията се наблюдават къси опашки с различни пропорции. 
Обратното – куче, родено с дълга опашка, винаги е от типа “tt” и поколението на две кучета с дълги опашки може да бъде само с дълги опашки. За да се върнем към поколение с естествено къса опашка, трябва поне единият от родителите да е с такава опашка. Разбира се, не винаги могат да се постигнат 100 % дори и при двама родители с естествено къси опашки.

/превод от английски: С. Николова/

Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!

 

 

 

юли 22

Черният цвят

Черният цвят

 

Много хора, интересуващи се от епаньол бретона, са чували вероятно, че черният цвят е дисквалифициращ в някои страни – особено в САЩ и Канада. Те може би си мислят, че американските развъдчици са прави като приемат само оригинлно регистрирания стандарт на породата … но истината е, че ПЪРВИЯТ истински стандарт на породата, приет през 1907 г., ВКЛЮЧВА ЦВЯТ БЯЛО-ЧЕРНО! Но този стандарт не е приет от Френската киноложка федерация (the S.C.C.), когато й е бил представен през 1908 г.

По това време групата на «епаньолите» са били под ръководството на Клуб Епаньол („Club de l’Epagneul“) и не е съществувала никаква индикация на отделните породи. Тогавашният председател на този клуб отхвърля стандарта на епаньол бретона с аргумента, че при породата «френски епаньоли» няма цвят черен. Което всъщност е вярно, защото в породата френски епаньол не съществува черният цвят, тъй като тя е хомозиготна с комбинацията на рецисивните гени „bb“ и „EE“.

В следствие на този факт бретоните е трябвало да понасят тази абсурдна ситуация години наред.

Едва след основаването на Клуб Епаньол Бретон (The Club de l’Epagneul Breton) през 1956 г. председателят Gaston Pouchain успява през 1959 г. успешно да регистрира нов стандарт на породата, включващ черния цвят!

Разбира се в периода от 1908 до 1959 г. бяло-черните бретони продължават да съществуват и да се размножават. Освен това хората не бива да забравят, че във Франция кръстосването на бретони с различни цветове е напълно разрешено и няма никакви ограничения.

/превод от английски: С. Николова, източник: Pierre Willems, France/

Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!

 

 

 

По-стари публикации «

» По-нови публикации

Hot auto news