Едно от най-ценните и важни вродени качества на чистопородния птичар е желанието му за работа. То е основата върху която се базира обучението и на по-късен етап има пряко отношение към ефективността на кучето по време на лов. Именно това вродено качество кара птичаря да проявява интерес към различните миризми в ловния терен, да бъде концентриран и готов във всеки момент да реагира на идващия от терена знак за присъствието на дивеч. Желанието за работа е причината кучето да бъде внимателно в проследяването на мириса, да може да открие ранен или отстрелян дивеч и да го апортира и да е в състояние да претърсва систематично терена стремейки се по-бързо да достигне до така желания за него дивеч.
В конкретния случай е добре да се каже, че това вродено качество / както и останалите / трябва да бъде доразвито и шлифовано чрез обучението така, че крайния резултат да намери своето практическо проявление в реалния лов. Затова в следващите редове, ще насочим вниманието си върху действията, които трябва да бъдат извършени от ловеца за да се усъвършенства и засили желанието за работа у птичаря. На първо място е важно водача да има ясна визия за това как да започне, а именно: във всяко занимание е добре кучето да има контакт с дивеч. Не е нужно тренировките да са ежедневни, но е от огромно значение всеки път когато кучето е на терена да му се осигури възможност да срещне дивеч и щом това се случи то да бъде прибрано т.е. заниманието завършва. Презумпцията тук е, че по този начин се избягва безцелното тичане и Неангажираността на мозъка и сетивата, кучето осъзнава че когато е в ловния терен ще намери дивеч и така желанието му за работа / откриване на дивеча / се засилва. Водача е този, който трябва да покаже по разбираем за кучето начин какво ще изисква от него и затова е необходимо да осигури дивеч който птичаря да намери- естествено най-добрия случай е естествения дивеч. Срещите на птичаря с дивеч всъщност са разбираемия за него начин да усвои командата “ Търси “, тъй като след нейното поизнасяне кучето скоро стига до него. Така то асоциира и свързва тази команда с откриването на дивеча. В противен случай, ако поизнасянето на тази команда не води до дивеча, кучето няма как да разбере какво да търси и всъщност какво се изисква от него. Ще направя една аналогия: Ако в този момент, докато четете този материал в стаята влезе някой и ви каже “ Я потърси.” -инстинктивно мозъка ви ще реагира по единствения възможен начин, а именно- с въпроса “ Какво да потърся?”. Това ще се случи, тъй като няма зададена информация в мозъка за обекта на търсенето. Но ако чуете “ Потърси дистанционното “ отново инстинктивно мозъка ще насочи очите ви за да го намерят. По сходен начин стоят нещата при кучето, когато става въпрос то да усвои командата “ Търси “ и да осъзнае че щом е на терена ще срещне дивеч, но при него мозъка предава импулс към обонянието в случая. Казано по-кратко: за да търси то трябва да знае какво ще намери т.е. необходимо е да има връзка между търсенето и дивеча. След като подробно разгледахме този момент и защо е важно птичаря всеки път да прави контакт с дивеча, ще продължим с още конкретика. Заниманията с цел засилване желанието за работа освен гореописания елемент е добре да се провеждат в различни терени. Най-важната причина е, че кучето има способността изключително бързо да се адаптира и учи от опита си. Какво се има предвид тук ? Ако пускаме кучето в един и същ терен и работим с естествен дивеч след няколко тренировки то запомня мястото откъдето се е вдигал дивеча / обикновено храст, канал и др./ и когато отново се озове на познатия терен, то веднага се насочва там където често се е намирал дивеча. Става въпрос за това, че птичаря не използва обонянието а мозъка си за да достигне до дивеча, не претърсва систематично използвайки вятъра, губи концентрация и респективно готовност във всеки момент да реагира на мириса- кучето пропуска. Насочвайки се към запомненото място то може да измине известно разстояние в терена осланяйки се на паметта си, но ако дивеча се намира в началото или в друга част, кучето вече не може да използва вятъра и обонянието си. Този момент трябва да бъде предотвратен и избягван от водача, защото в противен случай кучето става неефективно и ако се превърне в стереотип на поведение всъщност обезсмисля до голяма степен действията му като птичар. След необходимия брой занимания, в които кучето е срещало всеки път дивеч и за да го улесни водача правилно е отчитал посоката на вятъра преди да го пусне, е необходимо да се пристъпи и към отстрел на дивеча. Това действие отново има за цел да засили желанието за работа на птичаря, ето защо ? Ако постоянно свеждаме нещата само до маркиране да дивеча, кучето може да се отегчи и съответно да загуби интерес. Но след като то е открило и вдигналия се пред него дивеч бъде отстрелян се дава възможност на кучето и да го захапе. По този начин то “ овладява плячката” и така напълно задоволява своя ловен инстинкт. Тук се налага едно уточнение, а именно: какво представлява стойката на птичаря? Това е момента в който е прекъснат процеса на дебнене на плячката и скока върху нея за да бъде овладяна. При обособяването на породи кучета показващи дивеча, човека е използвал инстинкта на вълка да дебне и внимателно / неусетно / да се приближава до него подготвяйки се за подходящия момент в който да скочи и го улови. Образно казано, човека е използвал това качество , като го е прекъснал в момента преди скока. Затова вече би трябвало да сме наясно защо отстрела на дивеча също увеличава и шлифова желанието за работа. Казвам определен момент, имайки предвид че за да стреляме по дивеча, кучето трябва вече да е маркирало и дивеча да се вдигне следствие именно на стойката. Другия важен момент в разглеждания случай е да не се допуска преумора, тъй като тя може значително да понижи желанието за работа на птичаря. Умореното куче е по-малко концентрирано и не толкова способно мигновено да реагира на мириса, възможно е дори да го игнорира. Затова водача трябва да бъде подготвен и много внимателен, да провежда кратки занимания с цел засилване желанието за работа на птичаря в които кучето да прави всеки път контакт с дивеча, като му се дава възможност и да го овладее. Работейки по този начин , ловната страст на кучето се разпалва бавно и постепенно докато не се разгори в определен момент като буен огън- огън който ще се превърне в смисъла на живота на птичаря и основа на неговата ефективност по време на лов.
Георги Захариев
