Здравейте, уважаеми ловци. Избрах тази тема на настоящата статия, за да внеса още яснота относно правилното обучение и ловуване с чистопороден птичар. За да достигне едно куче максимума на своите възможности като работни качества / в частност блокирането на дивеча /, неговия водач има решаваща роля. Тъй като няма как направо да говоря за вече обучено куче и предвид факта че има ловци наскоро сдобили се с младо куче, ще започна от самото начало, тогава когато младия помощник за пръв път спира пред затаилия се дивеч.
Нормално, един чистопороден птичар след няколко срещи с дивеч, без особена намеса от страна на водача спира на стойка на около 4-5 месечна възраст / съвсем не са изключение случаите, когато това става и по-рано/. В началото, докато кучето разбере и свикне да стои неподвижно без да атакува дивеча не е необходимо последния да се вдига. Нужна е точно тази последователност ако искаме кучето да има коректно поведение по време на лова по-късно. След като неподвижността от страна на кучето е вече факт, трябва да направим следващата крачка, а именно да преминем към реализация на стойката, защото ако оставим нещата само до спирането, кучето може да загуби интерес към миризмата. Другото нещо, което може да се случи е птичаря да “реши”, че неговата задача се състои само в това да спре / маркира/ за кратко време дивеча. Стане ли подобно нещо, по-късно ще се скъсява времето през което кучето ще стои неподвижно пред дивеча, докато се стигне до момента когато интереса му ще изчезне напълно. И така, да се върнем на момента, когато кучето вече е свикнало самичко да спира и спокойно да стои пред дивеча без да го атакува- задачата на водача сега е да се приближи до птичаря, да изчака няколко секунди, през които ако е необходимо да успокоява кучето и след това двамата, заедно внимателно и бавно да тръгнат напред в посоката, в която е насочен погледа на кучето за да принудят дивеча да се вдигне. Когато това стане, водача трябва да предотврати опита на кучето да се впусне в преследване и едновременно с това той или негов помощник да произведе изстрел. В началото не е нужно изстрела да бъде директно в птицата. Това обикновено се прави, след като кучето свикне при вдигането на дивеча и последвалия изстрел да стои на мястото си, без водача му да се е намесил- едва тогава се пристъпва към изстрел директно в дивеча и се подава команда “ Апорт”, която трябва да е предварително заучена. С оглед важността от практическа гледна точка на този елемент от полевото обучение на птичаря, отново ще отбележа последователността която трябва да спазим:
- спиране на кучето пред дивеча, без последния да се вдига.
- приближаване на водача до кучето, изчакване кратко време и едновременно общо движение напред.
- вдигане на дивеча, оставане на кучето неподвижно и изстрел
- изстрел директно в птицата с последваща команда “ Апорт”.
Трябва да подчертая, че към всеки следващ елемент се пристъпва САМО и ЕДИНСТВЕНО когато кучето е усоило отлично предходния. Ако работим по този начин, не след дълго време, чистопородния птичар ще прояви това поведение, което очакваме и ние ще му имаме достатъчно доверие за да го изведем в терен, където ще го пуснем свободен, без повода или дългото въже, които неминуемо сме ползвали досега. Работейки с кучето в ловен сезон, можем да си вземем пушката и да стреляме по дивеч разрешен за лов, в случай че това става извън сезона или пък през седмицата, може да ползваме волиерен дивеч със същия успех. В този случай, преди да пуснем кучето, поставяме / чрез приспиване/ в терена дивеча на такова разстояние от нас, че да стигнем до него за 15-20 минути. В моята практика най-често ползвам фазан, тъй като след като го приспя, той дълго време остава на същото място без много да се отдалечава.
И така, знаем къде се намира поставения дивеч / за по-голямо удобство може да го сложим в храст, който да ни служи като ориентир/, установяваме посоката на вятъра и пускаме срещу него кучето. Ако то е усоило още един елемент а именно зигзагообразното претърсване на терена, започва енергично да галопира вляво и дясно от нас. Приближавайки мястото, където се намира дивеча и търсейки миризмата му чрез носа си, в един момент кучето нарушава системата на претърсване, тръгвайки напред. Сега вече галопа постепенно се забавя и кучето започва леко да се снижава към земята- това снижаване се нарича “ потъване” и обикновено е първата и най-сигурна индикация ,че кучето се насочва към дивеч, а не към миризмата от неговото скорошно присъствие. Важно е да отбележа, че подобно потъване е характерно за континенталните породи птичари и до известна степен се наблюдава при английския сетер и то за кратко, непосредствено преди кучето да спре на стойка. При пойнтера потъването не се наблюдава преди спирането, а галопиращото куче внезапно и неочаквано спира на стойка. Щом кучето вече е маркирало миризмата, водача се приближава до него, изчаква кратко време и двата тръгват напред. Тук, независимо че движението е общо, водача трябва да се съобразява с темпа на кучето т.е. то е водещото. Какво имам предвид? Някои кучета, кулират бавно и спокойно, но има и такива чийто движения са насечени и нервни- кучето прави няколко крачки и спира. По време на кулирането, кучето трябва да бъде успокоявано, а не провокирано да бърза в посока на дивеча. Това е важно за да може последния да бъде изненадан и по този начин да е принуден да остане на земята. Освен това, кучето трябва спокойно и успоредно с водача да кулира, за да свикне че може да започне приближаване към дивеча едва след като ловеца застане до него, а не да прави това самичко- този елемент именно отличава добрите, ефективните птичари от посредствените, тези който вдигат а не блокират дивеча. Ще обясня защо? Представете си куче от породата английски пойнтер, което ловува на яребици в открито пространство и същия този пойнтер, благодарение на вродените си качества правилно доразвити от неговия водач, спира на стойка на 200-300 метра разстояние. Ловеца спокойно и бавно се приближава и застава до неподвижното куче. Следва погалване и общо движение напред…..Красота и истинско удоволствие да се наблюдава такова куче, но именно заради това че то знае, че едва след като водача застане до него трябва тръгне към дивеча дебнейки , работата на кучето освен красива е и ефективна. А това е следствие на добри познания и правилно свършена работа от страна на водача му, естествено и на вродени качества съчетани с достатъчни на брой срещи с дивеч.
До тук, разгледахме каква е задачата на обучаващия през времето на провеждане на интензивни и насочени в посока полева работа тренировки. Идва ред да обърна внимание и на следващия , не по-малко важен етап , а именно: преминаване от тренировки към практически лов. Смятам за важно да припомня, че в началото ловеца трябва да осигури максимално добри условия на своя помощник. В конкретния случай, такива са: подходящ терен, с наличие да достатъчна/ голяма/ популация естествен дивеч, подходящ дивеч? И най-важното- в близост да няма други ловци и кучета. Какво имам предвид под понятието “ подходящ дивеч”? Ще го кажа направо –не мисля, че е удачен вариант на този етап, кучето да ловува на див фазан в естествените му местообитания. В повечето случаи, тази птица обект на лов и несравними емоции, обитава гъсто обрасли е немалки площи, често обрасли с папур или тръстика. Ако изведем младия птичар в такъв терен, той ще бъде максимално затруднен тъй като ще усеща дивеча от много близко разстояние. Това от свой страна може да доведе до следното нещо: усещайки късно фазана и спирайки непосредствено пред него , птицата може да не издържи и веднага да се вдигне. Другото нещо е че самия терен дава възможност на фазана вместо да излети да пробяга на крак и така още да затрудни кучето. Целта ни е съвсем различна- плавно и неусетно за кучето да преминем от тренировки към практиката.
Да приемем, че вече сме доволни от работата на младия ни птичар, не бива да смятаме че вече сме направили всичко което се иска от нас, дори и кучето да е добило известна рутина в блокирането на дивеча. Не бива да забравяме, че за да се затвърди едно упражнение, то трябва регулярно / възможно по-често / да се повтаря. Става въпрос за това, че винаги щом кучето застане на стойка, ние сме длъжни да я реализираме. Имам предвид, че застаналото на стойка куче не бива да бъде ощетявано и обърквано например ако то е блокирало заек , а днес ловуваме яребица . Няма как да му обясним подобно нещо. Затова щом е на стойка, приближаваме се до него и след като заека се вдигне стреляме , но не в него а в страни.
Две са причините, които ме подтикнаха за тези редове. Първата е споменатата в началото на статията- да внеса яснота по този въпрос, с цел възможно повече птичари да придобият адекватно поведение, което ще ги превърне в ефективни помощници , а техните стопани в горди собственици.
Втората причина, уважаеми колеги е тази, че не бива по време на лов да забравяте нещо много важно: както кучето Ви помага да повишите своята ефективност, точно по същия начин и Вие трябва да помагате то да повиши своята като ловно куче. Да, някои от Вас много правилно вече се досещат, че ще имам предвид връзката ловец-куче. Във всеки елемент от обучението и лова с птичар, в това число и при реализацията на стойката, основата е именно тази връзка. И колкото тя е по-силна, толкова водача ще разпознава и ще знае какво означава всяко едно движение или положение на кучето и точно заради това и неговото куче ще изпъква с ефективност, стил и красота.
Н А С Л У К А
Георги Захариев
