Реалната ефективност на птичаря в лова, до голяма степен зависи от неговите вродени инстинкти, подходящ тип нервна система и правилния строеж на тялото- неговата морфология. Тези специфики изцяло са задача на съответния развъдчик и необходимата солидна основа, която на по-късен етап ще обезпечи квалитета на конкретния екземпляр. Би било нелогично обаче, да не отдадем нужното внимание и на още един важен фактор, имащ пряко отношение към ефективността на птичаря, а именно: подготовката на неговия водач. Това е така, тъй като относително често се случва , птичар притежаващ изключителни вродени качества да бъде посредствен в лова и неговата ефективност на практика да се свежда почти до нула. Именно от водача се очаква, да даде възможност всички ценни и практически необходими качества у кучето да се развият оптимално.
От първостепенно значение за подготовката на водача е той да е наясно с това кои вродени качества на птичаря са важни и ценни и имат пряко отношение в лова. На страниците на сп. „ БГ Ловецъ” някои от тях са били отбелязвани, но в повечето случай в контекста на определена тема. Затова тук ще бъдат представени по-обширно и с уговорката, че всяко от тях има реален принос за ефективността на кучето и съответно за неговия водач, който познавайки ги в детайли ще може да ги развие. Ето как стоят нещата:
- подходящ тип нервна система- от нейното точно определяне се избира съответния метод за възпитание и обучение на конкретното куче. Казано по друг начин- водача трябва да има предвид, че към темпераментните кучета / т.нар. Холерици/ се подхожда с изключително търпение и внимание, както и факта че при тях лесно се усвояват командите свързани с движение, докато например” На място” , „ Седни” – лошо и трудно. Това практически означава, че щом веднъж бъде определен конкретния тип нервна система, водача трябва да изгради и съответния на нея план за обучение. При по-спокойните кучета, водача трябва да знае, че те лесно усвояват команди като „ Седни” , „ На място”, докато трудно тези свързани с движение. Тук може да се направи извода, че едно темпераментно куче, работи по-бързо и по-широко около ловеца покривайки голям периметър от терена. Водача на такъв птичар, е необходимо правилно да отчете този факт и да не се опитва да „ свива” така кучето, че то да работи в краката му, да използва и да му даде възможност да се изяви. Респективно, водач на птичар с по-уравновесена нервна система, не бива да се опитва да го накара да покрие енергично и широко терена, да има по-бърз алюр.
- желание за работа- когато птичаря има изключително желание за работа, водача трябва да му даде известна свобода дотам, че той да прояви своята инициативност. В реалния лов, това качество се проявява обикновено в бързото и широко, оптимално, без излишни обследвания търсене. Това поведение се приема за нормално и се работи за неговото усъвършенстване.
- способност на птичаря да „ държи” вятъра в носа си- това е изключителна, много ценна вродена способност на птичаря. Образно казано, той се стреми да работи винаги така, че да не изпуска вятъра носещ мириса на дивеч в полето. В практическия лов това означава, кучето претърсва систематично терена спрямо посоката на вятъра, а не спрямо тази на неговия водач. Последния, всъщност е необходимо да се съобрази с посоката на движение на кучето, а не да се опитва то да претърсва спрямо него.
- способност на птичаря да маркира дивеча- тук естествено става въпрос за стойката. Съществуват кучета, които маркират рязко, сигурно и със самочувствие и такива, на които им е необходима малко помощ. Разликата в маркирането определя и различните действия на водача и ако е необходимо да се намеси в подходящия момент. Важно е да се отбележи обаче, че щом птичаря спре на стойка, неговия водач трябва бързо да отиде и застане непосредствено до кучето- естествено за да може да се намеси било с помощ или пък за да реализира стойката.
- способност на птичаря да спре, когато дивеча се вдига без кучето да е усетило миризмата – това е едно ценно качество с важно практическо значение. Съществуват ситуации при които птичаря няма възможност да улови мириса на дивеча пред себе си. Минавайки покрай затаилия се дивеч, той се вдига и кучето спира на място- в подобен случай водача трябва да отиде по най-бързия начин до неподвижното куче, имайки предвид че ако дивеча е ято яребици или няколко пъдпъдъка обикновено се вдигат само една част от тях. Останалите заради надвисналата близка опасност / стоящото на едно място куче/ имат само една възможност – да останат на земята. Ето как се оказва, че тази вродена способност на птичаря е достатъчно ефективна за ловеца, затова тя трябва да се има предвид.
- маркиране или носене- съществуват кучета, при които инстинкта за улавяне на мириса и маркиране на дивеча е изключително силно развит, докато този за апортиране по-слабо и обратното. Този важен факт е от голямо значение за водача, ето защо: ако един птичар притежава по-силно желание за откриване на дивеча и неговото маркиране, то не бива де се очаква и изисква от него да апортира безупречно, включително и кучето да седне пред ловеца държейки дивеча покорно в устата си. Това съвсем не означава, че подобен птичар няма да апортира- напротив, но ще го прави по-бързо и припряно, за да тръгне отново в терена, респективно птичар имащ по-голямо желание за апортиране на дивеча го прави с голямо удоволствие и страст, докато подобно нещо не може да се каже за маркирането- то изглежда някак вяло…..
Умението правилно да се води един птичар е залог за неговата ефективност по време на лов. Това умение се изгражда на базата на отличното познаване на работните характеристики на всяка отделна порода / нейния работен стандарт / , на базата на обективната информация и с помощта на логическо мислене. На пръв поглед ситуацията изглежда сложна и трудна, но всъщност далеч не е така- по-трудното е свършено от развъдчика, водача трябва само да го види, доразвие и използва….
Георги Захариев
