Резултатите от Пролетни изпитания на Клуб Епаньол Бретон – България -12.03.2022 г.
1. ЕСС-1 – Ilay Tin Tin TIGA BENDIDA/Водач Георги Захариев
2. ЕСС-2 – Ариса Хънтиг догс Визар /Водач Атанас Узунов
3 ECC -3 – Morgan TIGA BENDIDA/ Водач Георги Захариев
4. CQN – Синди от Лекови /Водач Симеон Бонев
5. N.Q. – Рея Бендида /Водач Георги Захариев
6. и 7. EL…
Терени : с. Дългоделци, Монтана

Трюфел кратка история, въведение и нашите кучета.

В исторически план безценната грудка е използвана от дълбока древност. Първите сведения за консумацията на този вид подземна гъба датира от шумерският период.За първи път трюфелите се споменават в Naturalis historia (Natural History), написана от Плиний Стари. Древните римляни го наричат ​​Tuber от там и до днес латинското название на множество ценни, подземни гъби започва с наименованието Tuber (бучка) , като Tuber aestivum (черен летен трюфел), Tuber Borchii (бял зимен тюфел), Tuber Brumale (черен зиментрюфел)  скъпоценният Tuber magnatum Pico и тнт. През вековете трюфелът придобива ролята си на елитен хранителен продукт, както и смятан за афродизиак. През 17-18 век италиански крале организират първите мероприятия наречени „лов на трюфели“. От този период са и сведенията за използване на кучета за тази дейност. Предпочитаните породи са ловните ,поради силно изразеният ловен инстинкт , обоняние и апортен характер. На този етап единствената официална порода призната за лов на трюфели е lagotto romagnolo, във времето, обаче много породи се доказват, като отлични ловци с превъзхождащи качества. Трюфелът е високо ценен в кулинарията , няма елитен ресторант без присъствието на ястия с трюфел в менюто. Съществуват стотици подземни видове гъби но едва десетки от тях имат кулинарна стойност. Кучетата се обучават в продължение на месеци и години точно на тези ценни за гастрономията видове. За добре научено куче се счита ,такова преминало успешно поне два пъти, през всички сезони и разновидности на трюфела.  Създаването на потомствени кучета търсачи е много важно за лесното обучение и отлична работа в последствие. Осъществяването  на такава линия търсачи (ловци) на трюфели е височко ценена във всяка асоциация на дадена порода, това е елитно перо в дейността на клубовете. Epagneul Breton е отлична порода за целта. Тази уникална и стара порода птичари притежава всички необходими качества за търсенето на черните и бели “ диаманти“ в  кулинарията.  Невероятният интелект, неуморимото сърце , страхотна костно-мусколна механика правят Epagneul Breton все по търсена порода от търсачите.

Представям ви два търсача от породата : Локи на Радослав Костов изграден търсач  и Синди на Симеон Бонев в процес на обучение. Надяваме скоро за поколения и продължение на тази линия търсачи.

Есенно изпитание: Практически лов

(издание 2011)

Глава 1

Конституция

Това изпитание е създадено от френския клуб de I,Epagnuel Breton, през март 2010, в Gurcy le Chatel, като Клуб Епаньол бретон –го прилага като утвърден опит с доказана ефективност.

При специфични причини, с решение на Клуб Епаньол бретон се определя място, съдийският състав , денят в който ще се  провежда изпитанието.

Глава 2

Изпитанието има за цел, да подбере кучетата от породата Епаньол Бретон, които ловуват най-ефективно при условия максимално доближаващи се до реалните, със стил възможно най-близък до работния стандарт на породата,както е удобрено от C.E.B. То се провежда на дивеч (птици), които обикновено се ловуват с кучетата работещи със стойка.

Стойка (но не фалшива) на друг дивеч може да бъде призната, но кучето трябва да има валидна стойка на дивеч, който обикновено се ловува с тези кучета за да се класира, т.е да получи оценка. Оценка се дава дори да не е имало слука с друг дивеч.

Глава 3

Преди провеждането на изпитанието, се предвижда преглед по стандарт, също включва измерване на морфологичните качества специфични за породата, в деня преди изпитанието или  най-рано един ден преди изпитанието, ако Клуб Епаньол бретон  – управителен съвет не е решил нещо друго. Това измерване ще се направи от жури съставено от двама или трима съдии квалифицирани да съдят Епаньол Бретон на официални изложби. Всяко куче ще бъде оценено от 0 до 20 в зависимост от съответствието му с официалния стандарт на FCI.

Глава 4

По време на туровете кучетата работят поединично ( не по двойки) като работата им трябва да бъде приблизително както в реалния лов.

Кучето се съди (оценява) според работата му ПРЕДИ и СЛЕД изстрел.

– преди изстрела, кучето трябва да претърсва и маркира птицата/те.

– след изстрела, то трябва да намери и донесе мъртвата или ранена птица.Начина по който ще бъде осъществен апорта се определя от съдийте на изпитанието.

Преди ,,Студен Апорт,, ако птицата вече е била използвана, тя се предоставя на водача за удобрение за апортиране.

За всяка батерия, организатора трябва да осигури на съдийте достатъчен брой птици , които ще се ползват за апорт.

Глава 5

Състав на батериите е от 5-12 кучета.

За участие може да бъдат допуснати млади кучета, които са членове на Клуб Епаньол, като членският абонамент към клубът трябва да бъде актуализиран най-късно в деня преди изпитанието. Всяко куче, което  не отговаря на тези изисквания няма да бъде допуснато на изпитанията.

С решение на Клуб Епаньол бретон, тези изпинатия могат да бъдат отворени и за други участници, което трябва да бъде предварително обявено.

/Възрастта за млади кучета за участие в изпитания/ BREP, TAN, BICP – 36 месеца/

2010

Реалната ефективност на птичаря в лова, до голяма степен зависи от неговите вродени инстинкти, подходящ тип нервна система и правилния строеж на тялото- неговата морфология. Тези специфики изцяло са задача на съответния развъдчик и необходимата солидна основа, която на по-късен етап ще обезпечи квалитета на конкретния екземпляр. Би било нелогично обаче, да не отдадем нужното внимание и на още един важен фактор, имащ пряко отношение към ефективността на птичаря, а именно: подготовката на неговия водач. Това е така, тъй като относително често се случва , птичар притежаващ изключителни вродени качества да бъде посредствен в лова и неговата ефективност на практика да се свежда почти до нула. Именно от водача се очаква, да даде възможност всички ценни и практически необходими качества у кучето да се развият оптимално.

От първостепенно значение за подготовката на водача е той да е наясно с това кои вродени качества на птичаря са важни и ценни и имат пряко отношение в лова. На страниците на сп. „ БГ Ловецъ” някои от тях са били отбелязвани, но в повечето случай в контекста на определена тема. Затова тук ще бъдат представени по-обширно и с уговорката, че всяко от тях има реален принос за ефективността на кучето и съответно за неговия водач, който познавайки ги в детайли ще може да ги развие. Ето как стоят нещата:

• подходящ тип нервна система- от нейното точно определяне се избира съответния метод за възпитание и обучение на конкретното куче. Казано по друг начин- водача трябва да има предвид, че към темпераментните кучета / т.нар. Холерици/ се подхожда с изключително търпение и внимание, както и факта че при тях лесно се усвояват командите свързани с движение, докато например” На място” , „ Седни” – лошо и трудно. Това практически означава, че щом веднъж бъде определен конкретния тип нервна система, водача трябва да изгради и съответния на нея план за обучение. При по-спокойните кучета, водача трябва да знае, че те лесно усвояват команди като „ Седни” , „ На място”, докато трудно тези свързани с движение. Тук може да се направи извода, че едно темпераментно куче, работи по-бързо и по-широко около ловеца покривайки голям периметър от терена. Водача на такъв птичар, е необходимо правилно да отчете този факт и да не се опитва да „ свива” така кучето, че то да работи в краката му, да използва и да му даде възможност да се изяви. Респективно, водач на птичар с по-уравновесена нервна система, не бива да се опитва да го накара да покрие енергично и широко терена, да има по-бърз алюр.
• желание за работа- когато птичаря има изключително желание за работа, водача трябва да му даде известна свобода дотам, че той да прояви своята инициативност. В реалния лов, това качество се проявява обикновено в бързото и широко, оптимално, без излишни обследвания търсене. Това поведение се приема за нормално и се работи за неговото усъвършенстване.
• способност на птичаря да „ държи” вятъра в носа си- това е изключителна, много ценна вродена способност на птичаря. Образно казано, той се стреми да работи винаги така, че да не изпуска вятъра носещ мириса на дивеч в полето. В практическия лов това означава, кучето претърсва систематично терена спрямо посоката на вятъра, а не спрямо тази на неговия водач. Последния, всъщност е необходимо да се съобрази с посоката на движение на кучето, а не да се опитва то да претърсва спрямо него.
• способност на птичаря да маркира дивеча- тук естествено става въпрос за стойката. Съществуват кучета, които маркират рязко, сигурно и със самочувствие  и такива, на които им е необходима малко помощ.  Разликата в маркирането определя и различните действия на водача и ако е необходимо да се намеси в подходящия момент. Важно е да се отбележи обаче, че щом птичаря спре на стойка, неговия водач трябва бързо да отиде и застане непосредствено до кучето- естествено за да може да се намеси било с помощ или пък за да реализира стойката.
• способност на птичаря да спре, когато дивеча се вдига без кучето да е усетило миризмата – това е едно ценно качество с важно практическо значение. Съществуват ситуации при които птичаря няма възможност да улови мириса на дивеча пред себе си. Минавайки покрай затаилия се дивеч, той се вдига и кучето спира на място- в подобен случай водача трябва да отиде по най-бързия начин до неподвижното куче, имайки предвид че ако дивеча е ято яребици или няколко пъдпъдъка обикновено се вдигат само една част от тях. Останалите заради надвисналата близка опасност / стоящото на едно място куче/ имат само една възможност – да останат на земята. Ето как се оказва, че тази вродена способност на птичаря е достатъчно ефективна за ловеца, затова тя трябва да се има предвид.
• маркиране или носене- съществуват кучета, при които инстинкта за улавяне на мириса и маркиране на дивеча е изключително силно развит, докато този за апортиране по-слабо и обратното. Този важен факт е от голямо значение за водача, ето защо: ако един птичар притежава по-силно желание за откриване на дивеча и неговото маркиране, то не бива де се очаква и изисква от него да апортира безупречно, включително и кучето да седне пред ловеца държейки дивеча покорно в устата си. Това съвсем не означава, че подобен птичар няма да апортира- напротив, но ще го прави по-бързо и припряно, за да тръгне отново в терена, респективно птичар имащ по-голямо желание за апортиране на дивеча го прави с голямо удоволствие и страст, докато подобно нещо не може да се каже за маркирането- то изглежда някак вяло…..

Умението правилно да се води един птичар е залог за неговата ефективност по време на лов. Това умение се изгражда на базата на отличното познаване на работните характеристики на всяка отделна порода / нейния работен стандарт / , на базата на обективната информация и с помощта на логическо мислене. На пръв поглед ситуацията изглежда сложна и трудна, но всъщност далеч не е така- по-трудното е свършено от развъдчика, водача трябва само да го види, доразвие и използва….

Георги Захариев

В работата на птичаря съществуват различни детайли, които трябва да бъдат отчитани коректно от водача. Той самия трябва да е запознат в подробности с всеки от тях, за да бъде адекватен във възникнала ситуация по време на лов или тренировка с птичаря. Нещо повече, задача на водача е да предостави възможността кучето да натрупа  достатъчно опит в действията си на терена. Когато се говори за подобен опит основно се има предвид  различните ситуации в които кучето маркира и блокира дивеча, разбира се за да стане това водача със своята намеса или нейната липса също помага в изграждането на необходимата рутина у птичаря.

Един от важните елементи е следенето на дивеча след стойката / куле /.Воденето към дивеча след нея е различно при отделните индивиди- някои кучета водят бавно, други със самочувствие, но във всички случаи  кулето трябва да  е концентрирано и стегнато по посока на дивеча. Има ситуации, когато кучето е маркирало от голямо разстояние и при  движението към дивеча то губи мириса. Обикновено тогава се връща назад и се опитва отново да поеме този мирис на вятъра. В подобен случай, водача трябва да остави на спокойствие птичаря , да не го пришпорва с излишни команди, но ако кучето не успее да се намести на мириса е необходима и съответната намеса. Образно може да се опише воденето към дивеча по следния начин- след улавяне на мириса, птичаря се стреми да го “ държи “ постоянно в носа си за да достигне внимателно до източника му. За кучето това е една невидима нишка, която го свързва с прикрития пред него дивеч. Естествено, съществуват ситуации когато дивеча пред птичаря също се движи. Обикновено повечето и най-вече опитните кучета следят на определена дистанция дивеча и спират при всяко негово спиране. Подобни действия са продиктувани както от инстинкта така и от опита на птичаря, тук разбира се имат важна роля и правилните действия и на водача на кучето, действия позволяващи то да придобие коректно поведение. Следенето на дивеча е един от съществените моменти в работата на птичаря, като по време на него освен че кучето не трябва да губи връзката си с водача, то трябва да притежава природна интелигентност и хитрост спрямо преследвания дивеч. Необходимо е воденето да е внимателно и концентрирано, птичаря трябва да държи дистанция спрямо дивеча за да не го принуди да се вдигне. По време на лов или тренировка може да възникнат различни ситуации, в които кучето трябва да реагира  напълно коректно- има случаи когато то може да бъде изненадано от наличието на дивеч в непосредствена близост. Обикновено тогава птичаря блокира / спира / рязко, главата сочи местоположението на дивеча често пъти тялото е усукано в най-причудливи пози и естествено тук не следва куле към дивеча. Необходимо е водача ясно да си дава сметка, че различната растителност, видовете дивеч и тяхното поведение често пъти провокират различно от идеалното поведение у кучето, както и факта че всеки птичар притежава свой собствен стил и манталитет на работа. Както по горе бе отбелязано едни кучета следят дивеча бавно, други са по-уверени, трети се движат насечено и рязко напред след което прилягат. Водача е този, които ще отчете подобни характеристики и ако кучето се нуждае от подкрепа в кулето, да се приближи непосредствено до него, отчитайки разстоянието до дивеча, да го подтикне да продължи още напред  до момента на самото блокиране .В случай, че кучето следи дивеча със самочувствие например стегнато и концентрирано на няколко крачки пред водача, последния трябва да следва темпото на птичаря и при спиране от страна на кучето той трябва също да спре. Тук можем да отбележим един от важните моменти, показателен за водача и този момент е работата на опашката. Обикновено по време на кулето докато кучето се движи, тя прави дискретни движения ляво-дясно, но когато дивеча е локализиран нейното движение спира едновременно със спиране и на кучето. Опашката е изпъната , тялото на кучето е стегнато и неподвижно, ноздрите са широко отворени и птичаря бавно вдишва и издишва въздуха, тялото му потрепва / т.нар. тремор / – това са индикации че дивеча е близо пред кучето и е неподвижен, кучето повече няма да пристъпи напред защото блокирания дивеч всеки момент ще се вдигне. Описаните неща, са видимите фактори които водача трябва да познава изключително добре ако иска неговия птичар да се развива напред. Те трябва да бъдат взети под внимание от водача, защото в противен случай може кучето да бъде подтикнато към неправилни действия. Да вземем  следната ситуация: птичаря е усетил далечен мирис и е започнал внимателно и целенасочено куле в посока на източника на този мирис/ дивеча /. Водача е близо до кучето и се движат заедно напред, кучето в определени моменти спира и водача леко го подтиква да продължи. Отново следва спиране , но то е различно от предишните с някои от горе посочените елементи в себе си и ако водача не ги забележи ще подтикне  кучето отново да продължи напред, провокирайки го по този начин да вдигне дивеча, което при някои индивиди може да доведе до състояние щом дивеча бъде усетен, кучето да го връхлети без да го маркира- поведение крайно нежелано. Целта е птичаря да разбере, че неговата задача е да открие местоположението на дивеча, да чака водача да се приближи и двамата внимателно да тръгнат към дивеча, като кучето чрез обонянието си води в посоката на източника на мириса. По време на кулето, птичаря трябва е внимателен и да се приближи така до дивеча , че да не го принуди да се вдигне. Именно така се изразява ефективността на стойката – дивеча да бъде “ притиснат” до земята , а не провокиран да се вдигне отдалеч.

Би било удачно да споменем, че водача следва да има известно доверие на птичаря си и да му даде определена свобода по време на работа. Тук се има предвид намесата, честотата на подаваните команди, когато кучето претърсва терена. Необходимо е да се знае, че контрола трябва да се свежда до това водача да се намесва с команди и различни сигнали само когато се налага, а не това да става постоянно. Когато често се подават команди и водача постоянно се опитва да контролира всяко действие на кучето се постига негативен ефект- птичаря се обърква, изнервя се и става все по-малко концентриран върху филтрирането на въздуха за да усети и най-лекия мирис. Започва да допуска нетипични и чести грешки, което рефлектира негативно и върху водача разбира се, а оттам рязко спада и самата ефективност. Логично е да се отбележи, че дискретността в този случай до голяма степен помага и на самия птичар да открие и следи дивеча, тъй като последния не е усетил приближаващата го опасност. По този начин, вероятността да бъде изненадан дивеча се увеличава значително, а знаем че именно този елемент влияе върху поведението на дребния дивеч, респективно и на кучето.

Следенето на дивеча след стойката / куле / освен един от важните елементи в работата на птичаря е и може би най-емоционалния и неповторим. Той е кулминацията в същността на птичаря и изразява неговата природна интелигентност и съобразителност…………..

Георги Захариев

Здравейте, уважаеми ловци. Избрах тази тема на  настоящата статия, за да внеса още яснота относно правилното обучение и ловуване с чистопороден птичар. За да достигне едно куче максимума на своите възможности като работни качества / в частност блокирането на дивеча /, неговия водач има решаваща роля. Тъй като няма как направо да говоря за вече обучено куче и предвид факта че има ловци наскоро сдобили се с младо куче, ще започна от самото начало, тогава когато младия помощник  за пръв път спира  пред затаилия се дивеч.

Нормално, един чистопороден птичар след няколко срещи с дивеч, без особена намеса от страна на водача спира на стойка на около 4-5 месечна възраст / съвсем не са изключение случаите, когато това става и по-рано/. В началото, докато кучето разбере и свикне да стои неподвижно без да атакува дивеча не е необходимо последния да се вдига. Нужна е точно тази последователност ако искаме кучето да има коректно поведение по време на лова по-късно. След като неподвижността от страна на кучето е вече факт, трябва да направим следващата крачка, а именно да преминем към реализация на стойката, защото ако оставим нещата само до спирането, кучето може да загуби интерес към миризмата. Другото нещо, което може да се случи е птичаря да “реши”, че неговата задача се състои само в това да спре / маркира/ за кратко време дивеча. Стане ли подобно нещо, по-късно ще се скъсява времето през което кучето ще стои неподвижно пред дивеча, докато се стигне до момента когато интереса му ще изчезне напълно. И така, да се върнем на момента, когато кучето вече е свикнало самичко да спира и спокойно да стои пред дивеча без да го атакува- задачата на водача сега е да се приближи до птичаря, да изчака няколко секунди, през които ако е необходимо да успокоява кучето и след това двамата, заедно внимателно и бавно да тръгнат напред в посоката, в която е насочен погледа на кучето за да принудят дивеча да се вдигне. Когато това стане, водача трябва да предотврати опита на кучето да се впусне в преследване и едновременно с това той или негов помощник да произведе изстрел. В началото не е нужно изстрела да бъде директно в птицата. Това обикновено се прави, след като кучето свикне  при вдигането на дивеча и последвалия изстрел да стои на мястото си, без водача му да се е намесил- едва тогава се пристъпва към изстрел директно в дивеча и се подава команда “ Апорт”, която трябва да е предварително заучена. С оглед важността от практическа гледна точка на този елемент от полевото обучение на птичаря, отново ще отбележа последователността която трябва да спазим:

• спиране на кучето пред дивеча, без последния да се вдига.
• приближаване на водача до кучето, изчакване кратко време и едновременно общо движение напред.
• вдигане на дивеча, оставане на кучето неподвижно и изстрел
• изстрел директно в птицата с последваща команда “ Апорт”.

Трябва да подчертая, че към всеки следващ елемент се пристъпва САМО и ЕДИНСТВЕНО когато кучето е усоило отлично предходния. Ако работим по този начин, не след дълго време, чистопородния птичар ще прояви това поведение, което очакваме и ние ще му имаме достатъчно доверие за да го изведем в терен, където ще го пуснем свободен, без повода или дългото въже, които неминуемо сме ползвали досега. Работейки с кучето в ловен сезон, можем да си вземем пушката и да стреляме по дивеч разрешен за лов, в случай че това става извън сезона или пък през седмицата, може да ползваме волиерен дивеч със същия успех. В този случай, преди да пуснем кучето, поставяме / чрез приспиване/ в терена дивеча на такова разстояние от нас, че да стигнем до него за 15-20 минути. В моята практика най-често ползвам фазан, тъй като след като го приспя, той дълго време остава на същото място без много да се отдалечава.

И така, знаем къде се намира поставения дивеч / за по-голямо удобство може да го сложим в храст, който да ни служи като ориентир/, установяваме посоката на вятъра и пускаме срещу него кучето. Ако то е усоило още един елемент а именно зигзагообразното претърсване на терена, започва енергично да галопира вляво и дясно от нас. Приближавайки мястото, където се намира дивеча и търсейки миризмата му чрез носа си, в един момент кучето нарушава системата на претърсване, тръгвайки напред. Сега вече галопа постепенно се забавя и кучето започва леко да се снижава към земята- това  снижаване се нарича “ потъване” и обикновено е първата и най-сигурна индикация ,че кучето се насочва към дивеч, а не към миризмата от неговото скорошно присъствие. Важно е да отбележа, че подобно потъване е характерно за континенталните породи птичари и до известна степен се наблюдава при английския сетер и то за кратко, непосредствено преди кучето да спре на стойка. При пойнтера потъването не се наблюдава преди спирането, а галопиращото куче внезапно и неочаквано спира на стойка. Щом кучето вече е маркирало миризмата, водача се приближава до него, изчаква кратко време и двата тръгват напред. Тук, независимо че движението е общо, водача трябва да се съобразява с темпа на кучето т.е. то е водещото. Какво имам предвид? Някои кучета, кулират бавно и спокойно, но има и такива чийто движения са насечени и нервни- кучето прави няколко крачки и спира. По време на кулирането, кучето трябва да бъде успокоявано, а не провокирано да бърза в посока на дивеча. Това е важно за да може  последния да бъде изненадан и по този начин да е принуден да остане на земята. Освен това, кучето трябва спокойно и успоредно с водача да кулира, за да свикне че може да започне приближаване към дивеча едва след като ловеца застане до него, а не да прави това самичко- този елемент именно отличава добрите, ефективните птичари от посредствените, тези който вдигат а не блокират дивеча. Ще обясня защо? Представете си куче от породата английски пойнтер, което ловува на яребици в открито пространство и същия този пойнтер, благодарение на вродените си качества правилно доразвити от неговия водач, спира на стойка на 200-300 метра разстояние. Ловеца спокойно и бавно се приближава и застава до неподвижното куче. Следва погалване и общо движение напред…..Красота и истинско удоволствие да се наблюдава такова куче, но именно заради това че то знае, че едва след като водача застане до него трябва тръгне към дивеча дебнейки , работата на кучето освен красива е и ефективна. А това е следствие на добри познания и правилно свършена работа от страна на водача му, естествено и на вродени качества съчетани с достатъчни на брой срещи с дивеч.

До тук, разгледахме каква е задачата на обучаващия през времето на провеждане на интензивни и насочени в посока полева работа тренировки. Идва ред да обърна внимание и на следващия , не по-малко важен етап , а именно: преминаване от тренировки към практически лов. Смятам за важно да припомня, че в началото ловеца трябва да осигури максимално добри условия на своя помощник. В конкретния случай, такива са: подходящ терен, с наличие да достатъчна/ голяма/ популация естествен дивеч, подходящ дивеч? И най-важното- в близост да няма други ловци и  кучета. Какво имам предвид под понятието “ подходящ дивеч”? Ще го кажа направо –не мисля, че е удачен вариант на този етап, кучето да ловува на див фазан в естествените му местообитания. В повечето случаи, тази птица обект на лов и несравними емоции, обитава гъсто обрасли е немалки площи, често обрасли с папур или тръстика. Ако изведем младия птичар в такъв терен, той ще бъде максимално затруднен тъй като ще усеща дивеча от много близко разстояние. Това от свой страна може да доведе до следното нещо: усещайки късно фазана и спирайки непосредствено пред него , птицата може да не издържи и веднага да се вдигне. Другото нещо е че самия терен дава възможност на фазана вместо да излети да пробяга на крак и така още да затрудни кучето. Целта ни е съвсем различна- плавно и неусетно за кучето да преминем от тренировки към практиката.

Да приемем, че вече сме доволни от работата на младия ни птичар, не бива да смятаме че вече сме направили всичко което се иска от нас, дори и кучето да е добило известна рутина в блокирането на дивеча. Не бива да забравяме, че за да се затвърди едно упражнение, то трябва регулярно / възможно по-често / да се повтаря. Става въпрос за това, че винаги щом кучето застане на стойка, ние сме длъжни да я реализираме. Имам предвид, че застаналото на стойка куче не бива да бъде ощетявано и обърквано например ако то е блокирало заек , а днес ловуваме яребица . Няма как да му обясним подобно нещо. Затова щом е на стойка, приближаваме се до него и след като заека се вдигне стреляме , но не в него а в страни.

Две са причините, които ме подтикнаха за тези редове. Първата е споменатата в началото на статията- да внеса яснота по този въпрос, с цел възможно повече птичари да придобият адекватно поведение, което ще ги превърне в ефективни помощници , а техните стопани в горди собственици.

Втората причина, уважаеми колеги е тази, че не бива по време на лов да забравяте  нещо много важно: както кучето Ви помага да повишите своята ефективност, точно по същия начин и Вие трябва да помагате то да повиши своята като ловно куче. Да, някои от Вас много правилно вече се досещат, че ще имам предвид връзката ловец-куче. Във всеки елемент от обучението и лова с птичар, в това число и при реализацията на стойката, основата е именно тази връзка. И колкото тя е по-силна, толкова водача ще разпознава и ще знае какво означава всяко едно движение или положение на кучето и точно заради това  и неговото куче ще изпъква с ефективност, стил и красота.

Н А С Л У К А

Георги Захариев