Съвременните породи птичари притежават редица характеристики, значително отличаващи ги от кучетата отпреди двадесет години. Развитието на Кинологията и в България доведе до появата на птичари с изключително финно обоняние, морфологично правилно сложени, което рефлектира положително не само върху стила им на движение, кучета с много различна нервна система и т.н. Това от своя страна би трябвало да означава, че и подхода на всеки собственик на такова куче би следвало да е различен в известна степен. Презумцията в случая е, че към всяко отделно куче е необходимо индивидуално внимание, за да може то да развие качествата си до своя максимум. Удачно е обаче да кажем и друго- изброените по-горе характеристики водят до извода, че ловеца би следвало да има и малко по-различна визия за кучето си, както и за своите действия по време на обучение или лов. Същия е добре да се освободи от някои стереотипи в съзнанието си, които вече не са така актуални както преди време. Едно от най-важните действия на водача, продиктувано от начина му на мислене / визия към собственото му куче/ е взискателността. Казано накратко- относително често явление е птичари притежаващи изключителни качества да работят посредствено, именно заради прекалената взискателност от страна на стопаните си. Теоретичните познания и подготовка на ловеца са в пряка зависимост с ефективността на кучето по време на лов, ето защо е необходимо всеки да има ясна и обективна представа за нещата. В следващите редове, ще обърнем внимание на някои моменти с по-важно значение като ги детайлизираме с надеждата, че обмисляйки ги логично ще изградим обективен начин на мислене.
Може да се каже, че на почти всеки ловец се е случвало неговия птичар да маркира коректно повечето птици, но да подмине или пък вдигне без стойка няколко от тях по време на лов. Обикновено взискателността кара ловеца да помисли, че кучето е сгрешило от което може да последват неправилни действия насочени към птичаря- наказания и др. За да се избегне това е добре да се има предвид, че атмосферните условия значително влияят върху работата на птичаря. В този случай, е възможно в момента когато кучето би трябвало да поеме мириса на дивеча пред себе си, вятъра да е сменил посоката си и именно това да е причината за липсата на маркиране. Нещо повече, когато говорим за посока на вятъра е добре да знаем, че тя се отчита там където се намира главата на кучето- на около метър от земята. Този момент е много важен, тъй като често пъти вятъра да речем духа в лицето ни, но ако растителността е висока и гъста около коленете ни нещата са различни- или вятъра е с друга посока или въобще липсва. Друга причина за липсата на стойка при един птичар в определен момент може да бъде близостта на друго куче в ловния терен. Известно е, че когато две кучета ловуват в близост, особено ако това не е ставало често и им липсва подобен опит може да се прояви конкуренция помежду им, или пък йерархичният им инстинкт да вземе връх. В контекста на разглеждания случай, проявата на конкуренция е именно връхлитането върху дивеча без стойка, защото едното куче се стреми да достигне по-бързо, да изпревари другото. Що се касае до йерархията, нейното проявление може да се изрази в отказа на едно от кучетата да маркира, тъй като другото е по-доминантно и стои по-високо. Много силния, бурен вятър също влияе негативно върху работата на птичаря, най-често във възможността му да улови идващия от терена мирис на дивеча. Върху опитите на кучето да маркира значително влияние има и поведението на самия дивеч- в терени където той е наплашен по една или друга причина и реагира веднага на всеки шум, птичаря е затруднен максимално и в подобни случаи честотата и подаването на команди от страна на ловеца на практика почти обезсмислят опитите на кучето да открие и блокира дивеча, тъй като последния се вдига доста отдалеч. Несъмнено е, че тук отново ще обърнем внимание и върху подаването на команди по време на лов, но в този случай ще го направим от друга гледна точка. Неизпълнението на определена команда може да е продиктувано, не от нейното незнание или нежелание да бъде изпълнена, а от неподходящия момент в който тя е подадена. Такъв е например, когато птичаря е уловил мирис пред себе си и се е насочил към източника му, а ловеца подава команда. В много от тези случаи, кучето въобще не изпълнява командата и това негово поведение е абсолютно нормално, защото птичаря е селектиран векове именно за улавяне и проследяване на мириса на дивеча. Това е унаследен, природен инстинкт и ако искаме кучето да го изостави за да реагира на нашата команда трябва да знаем ,че работим срещу неговата природа.
Същата тази взискателност е причината ловеца да изисква безотказен апорт от птичаря си, независимо от всичко. Съществуват обаче ситуации, при които нещата стоят по различен начин. Ще дам един пример с моите кучета- досега не съм имал случай, да апортират повреден / разкъсан/ дивеч. Обикновено, след като открият къде е паднал или стоят до него или се връщат при мен. Това тяхно поведение ми е добре известно и е достатъчно за да не настоявам отново, тъй като ако реша да го направя отново няма да последва апорт. Би могло обаче, да се случи нещо друго- настоявайки няколко пъти пред кучето да ми апортира повреден дивеч, то освен че няма да го направи може да разбере, че не е задължително всеки път да изпълнява тази команда, което в по-късен етап би рефлектирало негативно, когато дивеча е отстрелян коректно, т.е. кучето би отказало да апортира по мое желание. Друг важен момент за липсата на апорт в определени случаи е самия терен. Когато отстреляния дивеч падне на място, почти непристъпно за кучето- големи по площ и гъсти къпини и др. С риск да се повторя, тук ще спомена отново близостта на друго куче- има индивиди с по-слаба нервна система, които при приближаването на друго куче или отказват да вземат дивеча или ако са го направили го пускат. Тук влияние може да има отново и йерархичният инстинкт.
Разбира се съществуват още подобни на описаните ситуации по време на лов и всеки от Вас може да допълни картината. Целта на този материал далеч не е да останете, уважаеми ловци с впечатлението, че всеки път щом птичаря Ви сгреши трябва да бъде оправдан по един или друг начин, идеята е да осъзнаем прякото влияние на взискателността върху работата и ефективността на птичаря. Образно казано, ловеца трябва да държи кучето почти извън контрола си, имайки му обаче необходимото доверие. Това доверие обикновено се изгражда на базата на обучението преди използването на кучето за лов и на неговите силни, вродени качества. Всъщност ето това е същината в нашия случай- обучавайте кучето преди да го ползвате за лов, не по време на него. В процеса на обучение, отчитайки обективно различните ситуации и следейки внимателно проявата на вродените качества на своя птичар, ще изградите едно доверие. То ще Ви накара, да бъдете по-либерални и същевременно сигурни в действията на кучето и по този начин ще разберете, че то притежава невероятни способности и е далеч по-ефективно отколкото сте мислили. Когато птичаря се отдалечи в определен момент повече от нормалното за него например, не бързайте да го приберете към Вас, а обърнете внимание дали не е уловил мирис и се е насочил към него. Замислете се дали самия терен, близостта на други кучета или пък изключително силната му ловна страст не го карат да се отдалечи в стремежа си по-бързо да открие така желания дивеч. Осигурете на своя птичар необходимото обучение, грижи и нужната свобода на действия, изграждайки много силна връзка помежду си. Бъдете обективно взискателни, като истински водач на глутницата обаче не забравяйте да сте и либерални, дръжте кучето на границата почти извън контрола си и му се доверете- то ще се справи отлично……
Георги Захариев
