В работата на птичаря съществуват различни детайли, които трябва да бъдат отчитани коректно от водача. Той самия трябва да е запознат в подробности с всеки от тях, за да бъде адекватен във възникнала ситуация по време на лов или тренировка с птичаря. Нещо повече, задача на водача е да предостави възможността кучето да натрупа достатъчно опит в действията си на терена. Когато се говори за подобен опит основно се има предвид различните ситуации в които кучето маркира и блокира дивеча, разбира се за да стане това водача със своята намеса или нейната липса също помага в изграждането на необходимата рутина у птичаря.
Един от важните елементи е следенето на дивеча след стойката / куле /.Воденето към дивеча след нея е различно при отделните индивиди- някои кучета водят бавно, други със самочувствие, но във всички случаи кулето трябва да е концентрирано и стегнато по посока на дивеча. Има ситуации, когато кучето е маркирало от голямо разстояние и при движението към дивеча то губи мириса. Обикновено тогава се връща назад и се опитва отново да поеме този мирис на вятъра. В подобен случай, водача трябва да остави на спокойствие птичаря , да не го пришпорва с излишни команди, но ако кучето не успее да се намести на мириса е необходима и съответната намеса. Образно може да се опише воденето към дивеча по следния начин- след улавяне на мириса, птичаря се стреми да го “ държи “ постоянно в носа си за да достигне внимателно до източника му. За кучето това е една невидима нишка, която го свързва с прикрития пред него дивеч. Естествено, съществуват ситуации когато дивеча пред птичаря също се движи. Обикновено повечето и най-вече опитните кучета следят на определена дистанция дивеча и спират при всяко негово спиране. Подобни действия са продиктувани както от инстинкта така и от опита на птичаря, тук разбира се имат важна роля и правилните действия и на водача на кучето, действия позволяващи то да придобие коректно поведение. Следенето на дивеча е един от съществените моменти в работата на птичаря, като по време на него освен че кучето не трябва да губи връзката си с водача, то трябва да притежава природна интелигентност и хитрост спрямо преследвания дивеч. Необходимо е воденето да е внимателно и концентрирано, птичаря трябва да държи дистанция спрямо дивеча за да не го принуди да се вдигне. По време на лов или тренировка може да възникнат различни ситуации, в които кучето трябва да реагира напълно коректно- има случаи когато то може да бъде изненадано от наличието на дивеч в непосредствена близост. Обикновено тогава птичаря блокира / спира / рязко, главата сочи местоположението на дивеча често пъти тялото е усукано в най-причудливи пози и естествено тук не следва куле към дивеча. Необходимо е водача ясно да си дава сметка, че различната растителност, видовете дивеч и тяхното поведение често пъти провокират различно от идеалното поведение у кучето, както и факта че всеки птичар притежава свой собствен стил и манталитет на работа. Както по горе бе отбелязано едни кучета следят дивеча бавно, други са по-уверени, трети се движат насечено и рязко напред след което прилягат. Водача е този, които ще отчете подобни характеристики и ако кучето се нуждае от подкрепа в кулето, да се приближи непосредствено до него, отчитайки разстоянието до дивеча, да го подтикне да продължи още напред до момента на самото блокиране .В случай, че кучето следи дивеча със самочувствие например стегнато и концентрирано на няколко крачки пред водача, последния трябва да следва темпото на птичаря и при спиране от страна на кучето той трябва също да спре. Тук можем да отбележим един от важните моменти, показателен за водача и този момент е работата на опашката. Обикновено по време на кулето докато кучето се движи, тя прави дискретни движения ляво-дясно, но когато дивеча е локализиран нейното движение спира едновременно със спиране и на кучето. Опашката е изпъната , тялото на кучето е стегнато и неподвижно, ноздрите са широко отворени и птичаря бавно вдишва и издишва въздуха, тялото му потрепва / т.нар. тремор / – това са индикации че дивеча е близо пред кучето и е неподвижен, кучето повече няма да пристъпи напред защото блокирания дивеч всеки момент ще се вдигне. Описаните неща, са видимите фактори които водача трябва да познава изключително добре ако иска неговия птичар да се развива напред. Те трябва да бъдат взети под внимание от водача, защото в противен случай може кучето да бъде подтикнато към неправилни действия. Да вземем следната ситуация: птичаря е усетил далечен мирис и е започнал внимателно и целенасочено куле в посока на източника на този мирис/ дивеча /. Водача е близо до кучето и се движат заедно напред, кучето в определени моменти спира и водача леко го подтиква да продължи. Отново следва спиране , но то е различно от предишните с някои от горе посочените елементи в себе си и ако водача не ги забележи ще подтикне кучето отново да продължи напред, провокирайки го по този начин да вдигне дивеча, което при някои индивиди може да доведе до състояние щом дивеча бъде усетен, кучето да го връхлети без да го маркира- поведение крайно нежелано. Целта е птичаря да разбере, че неговата задача е да открие местоположението на дивеча, да чака водача да се приближи и двамата внимателно да тръгнат към дивеча, като кучето чрез обонянието си води в посоката на източника на мириса. По време на кулето, птичаря трябва е внимателен и да се приближи така до дивеча , че да не го принуди да се вдигне. Именно така се изразява ефективността на стойката – дивеча да бъде “ притиснат” до земята , а не провокиран да се вдигне отдалеч.
Би било удачно да споменем, че водача следва да има известно доверие на птичаря си и да му даде определена свобода по време на работа. Тук се има предвид намесата, честотата на подаваните команди, когато кучето претърсва терена. Необходимо е да се знае, че контрола трябва да се свежда до това водача да се намесва с команди и различни сигнали само когато се налага, а не това да става постоянно. Когато често се подават команди и водача постоянно се опитва да контролира всяко действие на кучето се постига негативен ефект- птичаря се обърква, изнервя се и става все по-малко концентриран върху филтрирането на въздуха за да усети и най-лекия мирис. Започва да допуска нетипични и чести грешки, което рефлектира негативно и върху водача разбира се, а оттам рязко спада и самата ефективност. Логично е да се отбележи, че дискретността в този случай до голяма степен помага и на самия птичар да открие и следи дивеча, тъй като последния не е усетил приближаващата го опасност. По този начин, вероятността да бъде изненадан дивеча се увеличава значително, а знаем че именно този елемент влияе върху поведението на дребния дивеч, респективно и на кучето.
Следенето на дивеча след стойката / куле / освен един от важните елементи в работата на птичаря е и може би най-емоционалния и неповторим. Той е кулминацията в същността на птичаря и изразява неговата природна интелигентност и съобразителност…………..
Георги Захариев
