Поведение на кучето при вдигане на дивеча

logo-pechatВсеки отделен елемент от полевата работа на птичаря има огромно значение сам за себе си и като част от едно цяло. Ефективността на едно куче,  представлява съвкупност от  много и различни негови действия  и тяхната взаимосвързаност, превърнали се в стереотип на поведение. Можем да обърнем внимание на следния пример: Когато един чистопороден птичар е  максимално концентриран, претърсва широко и се стреми винаги да държи вятъра в носа си, когато блокира дивеча сигурно и  на голяма дистанция, то същия е много по-ефективен от птичар тичащ хаотично в терена , без да е в състояние да оползотвори всяка отдала му се възможност да маркира дивеч.

Един от важните моменти в работата на кучето е поведението му, когато маркирания от него дивеч се вдига и ловеца стреля. В ловната кинология, този елемент е означен така- “ … по време на вдигането на дивеча и изстрела по него, кучето трябва да остане мирно, на мястото си “. Не случайно съществуват две много показателни понятия, обозначаващи описания момент : Работа на кучето преди изстрел- систематично претърсване на терена, улавяне на идващия от него знак за наличие на дивеч и неговото блокиране и Работа на кучето след изстрел- апортиране.  Много са причините, които са довели да се обособи като изискване и положително качество на птичаря при вдигането на дивеча и изстрела по него, той да остане неподвижен. Може би най-важната от тях е ефективността на кучето с подобно поведение. Не бива да забравяме, че работните породи кучета са създавани за да помагат на човека в различните му дейности и не може да не се съгласим с факта, че ловувайки с птичар който остава неподвижен при вдигането на дивеча имаме значително по-добър шанс спокойно и точно да се прицелим. По този начин значително увеличаваме точността и ефективността на стрелбата си. Тъй като птичаря претърсва терена и открива дивеча ,а след изстрела внимателно го апортира, ако остане на мястото си  и не го подгони  той е още по-полезен за ловеца. Неговата помощ вече не се свежда само до претърсване, маркиране и апорт, но и до осигуряване на значително по-прецизен изстрел. Освен по-ефектно и полезно, подобно поведение на чистопородния птичар запазва здравето и живота му. Не едно и две са кучетата, които са осакатени или убити от стопаните си или други ловци именно когато се впускат да преследват вдигналия се дивеч.  Това са т. нар. “ нещастни случаи “ – нещо което за мен не се обяснява с точно това понятие, защото умишленото , рисково натискане на спусъка по дивеч близо зад който се намира кучето е съзнателно действие, но както и да е… Тук можем да споменем и друг пример от реалния лов- не малко са  инцидентите  с прегазени от автомобили кучета, най-често преследващи вдигнал се заек. В подобни моменти няма как де се търси вината в определения шофьор, тъй като времето му за реакция обикновено е изключително малко- трагичните последици отново са за кучето.

Посочените дотук факти мисля, са достатъчно реални и убедителни за да може всеки ловец сам за себе си да разбере важността на този елемент в работата на птичаря, както разбира се и в неговата ефективност. В по-малка или голяма степен, задача на ловеца е да наложи подобно поведение на кучето си. Казвам това, защото днес е голям броя на чистопородните птичари, които сами без намеса на водача относително бързо  започват да остават неподвижни при вдигането на дивеча. Този факт е следствие на правилната развъдна дейност в различните киноложки клубове, внасянето на ценен генофонд от елитни представители на различните породи птичари, упоритата работа отново на клубовете в посока подготовка и на водачите на подобни кучета, които в по-голямата си част са обикновени български ловци. Дори и в подобни случаи обаче, е необходимо да направя и уточнението , че подобен  птичар оставащ на мястото си при вдигането на пернат дивеч без да е обучаван от ловеца, изключително трудно би устоял да не се впусне след вдигнал се заек например. Тъй като последния е невероятно мощен дразнител се налага и съответната намеса.

И така, за кратко ще насочим вниманието си към няколко от начините, с които да покажем на кучето какво ще искаме от него. Първият вариант е да го научим на командата “ Стоп “. При нейното заучаване, първоначално заниманията се провеждат в терен без дивеч. Използва се къс повод, поставен на нашийника на кучето и в избран от обучаващия момент се поизнася  ясно и твърдо “ Стоп”, като непосредствено след командата се заставя кучето да спре на едно място. След кратко време, през което за да не мърда кучето обучаващия е плътно до него, същия го похвалва и възнаграждава. Заниманията продължават в тази посока и целта им е кучето да разбере, че при командата “ Стоп “ трябва да спре. Когато то напредне малко, водача вървейки успоредно до кучето неусетно за него пуска повода да се влачи и поизнася твърдо командата- ако действията му преди това са били правилни би следвало да има видим резултат- кучето веднага спира. В подобен случай упражнението леко се усложнява като обучаващия тича заедно с кучето и подава командата- в случай на коректно поведение от страна на птичаря се преминава и към последното усложняване на упражнението- подаване на командата при наличие на дразнител. За улеснение може да се ползват домашни животни като визуален дразнител за кучето, а за по-голяма сигурност и като предпазна мярка в началото нека повода да е в ръцете на водача. Естествено ако всеки етап е отработен в детайли, птичаря би следвало да има коректно поведение- в подобни случаи се преминава към реален лов, където ловеца при вдигането на дивеча командва “ Стоп” и тогава стреля в него.

Другия вариант е без да се обучава кучето на гореописаната команда, директно да се премине към спиране без команда на кучето при вдигането на дивеча. За повече удобство е добре да ползваме помощник, който ще стреля а обучаващия  след като се доближи до маркиралото дивеча куче му постави повода. Изчаква се дивеча да се вдигне и той задържа кучето на едно място докато помощника стреля, след кратко време птичаря се освобождава за да апортира отстреляния дивеч. По този начин на кучето му се налага стереотип на поведение, който то в един момент започва да повтаря..

Независимо по кой от описаните начини / няма как да се твърди че съществуват само тези/ е важно един птичар да остава неподвижен при вдигането на дивеча и изстрела по него. Това е важно положително негово качество от практическа и естетична гледна точка и изискване и е видно защо. Усилията които всеки би положил в тази посока наистина си заслужават- заради красотата на неподвижното , следящо с поглед отдалечаващия се дивеч куче, ефективния изстрел, заслужават си заради неповторимите емоции по време на лов и най-вече заради факта, че сме взели всички мерки да удължим подобни моменти, както и живота на нашия птичар…

Георги Захариев