Черният цвят
Много хора, интересуващи се от епаньол бретона, са чували вероятно, че черният цвят е дисквалифициращ в някои страни – особено в САЩ и Канада. Те може би си мислят, че американските развъдчици са прави като приемат само оригинлно регистрирания стандарт на породата … но истината е, че ПЪРВИЯТ истински стандарт на породата, приет през 1907 г., ВКЛЮЧВА ЦВЯТ БЯЛО-ЧЕРНО! Но този стандарт не е приет от Френската киноложка федерация (the S.C.C.), когато й е бил представен през 1908 г.
По това време групата на «епаньолите» са били под ръководството на Клуб Епаньол („Club de l’Epagneul“) и не е съществувала никаква индикация на отделните породи. Тогавашният председател на този клуб отхвърля стандарта на епаньол бретона с аргумента, че при породата «френски епаньоли» няма цвят черен. Което всъщност е вярно, защото в породата френски епаньол не съществува черният цвят, тъй като тя е хомозиготна с комбинацията на рецисивните гени „bb“ и „EE“.
В следствие на този факт бретоните е трябвало да понасят тази абсурдна ситуация години наред.
Едва след основаването на Клуб Епаньол Бретон (The Club de l’Epagneul Breton) през 1956 г. председателят Gaston Pouchain успява през 1959 г. успешно да регистрира нов стандарт на породата, включващ черния цвят!
Разбира се в периода от 1908 до 1959 г. бяло-черните бретони продължават да съществуват и да се размножават. Освен това хората не бива да забравят, че във Франция кръстосването на бретони с различни цветове е напълно разрешено и няма никакви ограничения.
/превод от английски: С. Николова, източник: Pierre Willems, France/
Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!
