Бюлетин № 2

Бюлетин № 2

Схема на цветовете

1. „В“ – генът (черната серия):

този ген дава черния цвят в окраската на козината, а също така и кафявия цвят. Генът за черния цвят е „В“ (=доминантен), а този за кафявото – „b“ (=рецесивен).
-> нещо интересно: всички американски епаньол бретони носят комбинацията „bb“ и нямат доминантния ген „В“, който определя черния цвят на козината. Затова в Америка типовете черно-бял и трикольор-чер не са признати.
2. „А“ – генът:

има много варианти на този ген, но според стандарта на епаньол бретона се приемат само две от формите, а именно „Аs“ – комбинация от гени (доминантни), която дава

плътните цветове и „аt“ – рецесивна комбинация, която отговаря за трицветния модел на породата. Т.е. „Аs“ не е трикольор, а „аt“ е трикольор.
В зависимост в какъв формат е показан „В“-генът се наблюдават следните фенотипи:
ВВ х As As = черно (дюс)

Вb х Аs As = черно

bb х As As = кафяво

ВВ х As at = черно

bb x As at = кафяво

BB x at at = черен трикольор

bb x at at = кафяв трикольор
3. „E“ – генът:

това е генът, който дава индивидуалния оранжев цвят или по друг начин обяснено – „Е“-доминантата дава възможност на гените от „В“-серията (черната серия) да се експресират (активират).

Хомозиготната рецесивна форма „ее“ (генотип) предотвратява експресията на черния цвят (В-) или кафявия (bb) в космената покривка, но не и в цвета на кожата (нос, около очите, скротум, устни…).

Следователно бяло-оранжевите бретони носят винаги „ее“-комбинация, без значение дали имат и „В“ или „А“ гени. Така че две бяло-оранжеви кучета могат да дадат само бяло-оранжево поколение.

А при кучета, които носят комбинацията „ЕЕ“ се получава така, че те могат да произведат само своите собствени цветове, като видими са кафявото и черното, а появата на оранжево се предотвратява.
4. Белите „S“ – гени (бялата петниста серия):

белият цвят при оцветяването на козината винаги се е възприемал като основен, а другият цвят – за второстепен, под формата на петна. Но всъщност основният цвят е тъмния цвят, а бялото „прелива“ върху него.
/Оригиналният цвят на вълците е бил жълт (ауау) и единствено благодарение на мутациите през вековете се появява черният цвят, а едва след него белият./
Бялото е отделен (различен) цвят, който е повлиян от ген, познат като „S“-ген (за петнистност) или „s“ – за други рецесивни алели.
Има 4 специфични алели за „петнист цвят“:
„S+“ = дава почти напълно оцветена космена покривка в тъмен цвят, почти без бяло

„si“ (i – ирланско петнист) = тежък цвят, глава с плътно оцветяване, може да има бяла линия или яка, бели лапи

„sp“ = дава неравномерни петна по козината с бял цвят

„sw“ (w – бяло) = определя предимно бяла козина с бели петна (като при породите самоед, бял териер и др..), без цвят около очите, принципно цялото тяло е напълно бяло.

Френските развъдчици вярват, че при Епаньол бретона няма „S+“ и „sw“ алели. А и не би трябвало да ги има, тъй като по стандарт разцветки, като чисто черен цвят например („S+“) не са признати. Също така дисквалифициращ белег е и оцветяване само в бяло, за което виновен е „sw“-алелът.
5. „Т“ – генът (серията за малки петна):

тези гени (Т – доминанта и t – рецесив) са причината за появата на малките петънца по окраската на козината на кучетата. Както и при горната „петниста“ серия, така и тук няма точна математическа формула до колко ще бъде петнисто кучето. Най-често срещаната комбинация при бретоните е „Тt“, като при някои варианти според FCI петната са желателни.
–––––––––––
Генотип -> генетичната информация, която е закодирана в гените.

Фенотип -> външната проява на генотипа.

УС на КЕББ