ТЕСТВАНЕ НА КУЧИЛОТО СПОРЕД ТОМАН

                                    ТЕСТВАНЕ НА КУЧИЛОТО СПОРЕД ТОМАН

Предлаганите тестове са предназначени за установяване предразположеността на кученцата от кучилото към доминиране.
Кученцата се разпределят по четири категории:
– категория Л, „лидер“, водач на глутницата;
– категория П, „предани“, подчинени кучета, т.е. послушни;
– категория О, „отстранени“, равнодушни кучета;
– категория А, „асоциални“, плашливи и опърничави кучета.

1. КУЧЕНЦАТА ПОПАДАТ В НЕПОЗНАТО ПОМЕЩЕНИЕ
Майката е достатъчно отдалечена от кучилото, за да не я чуват кученцата. Развъдчикът също се намира на значително разстояние.
Тип Л не лае и изследва новото помещение спокойно.
Тип П лае срещу Л и се мъчи да го привлече към игра.
Тип О не се движи, изглежда изгубено, скимти като се оглежда наоколо, следва другите.
Тип А ходи в кръг, скимти.
След няколко минути Л и П играят заедно, О се мъчи да се присъедини към тях, но бяга при най-малкия неуспех, А не участва в игрите и скимти.

2. ПОЯВЯВАНЕ НА РАЗВЪДЧИКА
При приближаването на развъдчика А и О бягат към него, П спокойно се приближава, а Л просто го гледа или се занимава със свои работи.

3. ВНАСЯНЕ НА ХРАНА
Тази ситуация напълно променя позицията на кученцата в сравнение с предходния тест. Л и П започват да ядат, даже ако са сити, и нападат А и О, когато те се опитват да се приближат. Развъдчикът е принуден често да се намесва, за да възстанови реда и да се убеди, че всички могат да ядат.

4. ПОЯВЯВАНЕ НА НЕИЗВЕСТЕН ПРЕДМЕТ
Близо до кученцата хвърлят предмет, като пластмасова бутилка, но така, че да не ги засегне. Л бяга към предмета и започва да го хапе. П приближава по-внимателно, след това заедно с Л започва да изследва предмета и да играе с него. О е изплашен, той предпочита да бъде на разстояние от предмета, може даже и със скимтене да избяга от него. А страхът на куче тип А е очевиден, то бързо избягва, скимти и не се приближава до предмета даже за няколко минути.

5. НЕОЧАКВАН ЗВУК
Когато се чуе звук, Л вдига глава, наостря уши, насочва ги по посока на звука, като остава на място. Останалите кученца панически се мъчат да избягат. Ако сложите в центъра между кученцата будилник, който да се навие да звънне след две минути, то само Л няма да мръдне от мястото си – той ще гледа будилника, а след това ще тръгне да го изследва. П ще спре пръв и ще чака реакцията на Л.

6. РАЗВЪДЧИКЪТ ОСТАВА С КУЧЕНЦАТА, НО НЕ СЕ ДВИЖИ
Кученцата веднага ще го познаят, но само О и А ще бягат към него. П ще остане наоколо, а Л няма да реагира на присъствието му.

7. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ КОНТАКТА С МАЙКАТА
Развъдчикът все още е до тях. Л пръв отива към майката, като се насочва право към задните й гърди (там има повече мляко), след него е кученцето тип П и най-накрая са О и А.

8. ХРАНЕНЕ
В тази последна ситуация всеки трябва да има достъп до купичката. Л не се бие, той яде спокойно дотогава, докато не се засити, нито едно от кученцата не го безпокои. П често сменя мястото си, но яде спокойно. Затова пък А и О постоянно се карат.
Тази серия тестове позволява кученцето да бъде оценено от този, който иска да направи от него работно куче. Ако бъдещият стопанин иска кучето да възприеме дресировката, като запази необходимия минимум независимост, инициатива и способност към размишляване, той по-скоро ще избере куче тип Л, близко до темперамент 2 в теста на Кемпбел.
Кученцата тип П ще бъдат по-послушни, склонни навсякъде да последват стопанина без да проявяват инициатива. Те са близки до темперамент 3 в теста на Кемпбел.
Накрая, кучета тип О са подходящи за ролята на компаньон и за живот в семейство, те са близки до темперамент 4 в теста на Кемпбел.

Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!

 

 

 

Standard of “Epagneul Breton” – 1923

Standard of “Epagneul Breton” – 1923 


General aspect: minimum 45 cms, maximum 50 with a tolerance of 2 cms above for males. short in loin, rounded skull , tight lips, muzzle a bit pointed. 
Ear attached fairly high, flat hair on body, type Cob, tail no more than 10 cms.
Nose; dark brown or pink, according to the coat colour.
Defects: black and shiny, narrow.
Lips: fine, the upper lip fitting closely to the bottom one.
Defects: thick and loose.
Muzzle: medium length, narrowing slightly towards the nose.
Defects: too short or too long.
Skull: medium length, rounded, lateral head planes marked and rounded, stop marked but sloping gently.
Defects: square, narrow, round, too much stop
Eyes: Dark brown, alert and expressive.
Defects: too light, mean looking.
Ear: Attached high, rather short than long. Slightly rounded, a bit of hair on top.
Defects: set low, big, wide or frizzy
Neck: medium length, well set on shoulders.
Defects: too long, too thin, stuffy or too close to shoulders.
Shoulders: Slightly oblique and muscular.
Defects: straight or too oblique/
Chest: Deep, descending fully to the elbow, ribs well rounded, wide.
Defects: narrow, not descended, slab flanks.
Back: Short, never dipped.
Defects: long ot dipped.
Loin: Short, wide and strong.
Defects: long, narrow, and weak.
Croup: slightly sloping.
Defects: Too straight, too narrow, or falling away too much.
Flanks: medium tuck up.
Defects: fat or hanging.
Tail: straight or hanging down, always short , maximum 10 cms. Often a little bent with a bit of hair at the end.
Front legs: very straight, pasterns slightly oblique, fringes on legs.
defects: pasterns too straight or oblique. lack of fringes.
Back Legs: Wide thigh, well descended, very muscular, hock and and point of buttock in the same vertical line. Fringes, slightly wavy up to mid thigh. Medium bend of stifle.
Defects: thigh too straight, no fringes, too straight or too oblique.
Feet: tight, a bit of hair.
Defects: wide, long, fat, too round, and splayed.
Skin: Fine, not too tight
Defects: thick or too loose.
Coat: liver and white, or orange and white .with preferably some roaning,
Overall: Short coupled and cobby, elegant little dog, very strong, energetic, intelligent, giving the impression of a well bred Cob.

 

 

Естествено късата опашка

Естествено късата опашка

Дължината на опашката при епаньол бретона по рождение е под влиянието на доминантния ген, познат като „Т” или „t”.  Наблюденията пoказват, че „Т” е летален,  когато е хомозиготен (съществува два пъти в един и същ локус) и ембрионът не оцелява. Това означава, че е невъзможно да се фиксира този ген и дава поколение изцяло от кучета с къси опашки. Следователно всяко куче, което е с естествено къса опашка, винаги е от генотипа “Tt”. В зависимост от комбинацията в пренесената информация от родителите на поколенията се наблюдават къси опашки с различни пропорции. 
Обратното – куче, родено с дълга опашка, винаги е от типа “tt” и поколението на две кучета с дълги опашки може да бъде само с дълги опашки. За да се върнем към поколение с естествено къса опашка, трябва поне единият от родителите да е с такава опашка. Разбира се, не винаги могат да се постигнат 100 % дори и при двама родители с естествено къси опашки.

/превод от английски: С. Николова/

Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!

 

 

 

Черният цвят

Черният цвят

 

Много хора, интересуващи се от епаньол бретона, са чували вероятно, че черният цвят е дисквалифициращ в някои страни – особено в САЩ и Канада. Те може би си мислят, че американските развъдчици са прави като приемат само оригинлно регистрирания стандарт на породата … но истината е, че ПЪРВИЯТ истински стандарт на породата, приет през 1907 г., ВКЛЮЧВА ЦВЯТ БЯЛО-ЧЕРНО! Но този стандарт не е приет от Френската киноложка федерация (the S.C.C.), когато й е бил представен през 1908 г.

По това време групата на «епаньолите» са били под ръководството на Клуб Епаньол („Club de l’Epagneul“) и не е съществувала никаква индикация на отделните породи. Тогавашният председател на този клуб отхвърля стандарта на епаньол бретона с аргумента, че при породата «френски епаньоли» няма цвят черен. Което всъщност е вярно, защото в породата френски епаньол не съществува черният цвят, тъй като тя е хомозиготна с комбинацията на рецисивните гени „bb“ и „EE“.

В следствие на този факт бретоните е трябвало да понасят тази абсурдна ситуация години наред.

Едва след основаването на Клуб Епаньол Бретон (The Club de l’Epagneul Breton) през 1956 г. председателят Gaston Pouchain успява през 1959 г. успешно да регистрира нов стандарт на породата, включващ черния цвят!

Разбира се в периода от 1908 до 1959 г. бяло-черните бретони продължават да съществуват и да се размножават. Освен това хората не бива да забравят, че във Франция кръстосването на бретони с различни цветове е напълно разрешено и няма никакви ограничения.

/превод от английски: С. Николова, източник: Pierre Willems, France/

Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!

 

 

 

Лов със соколи и епаньол бретони

FALCONRY AND THE BRITTANY

Лов със соколи и епаньол бретони

 

Като едно „соколово“ куче епаньол бретонът ловува на всякакъв дивеч – заек, фазан, бекасина, яребица, голяма бекасина и т.н. Кучето остава в стойка, докато получи команда за вдигане на птицата, след което се снижава или сяда и очаква следващата команда, която ще зависи от това дали соколът е убил плячката или е пропуснал. Ако има пропуск, кучето продължава търсенето на друга плячка.

Едно добро куче печели пълното внимание на сокола, като соколът бързо разбира, че кучето е източникът на неговия успех. Някои соколари също стрелят, което дава шанс на бретоните да упражнят и друго свое качество, а именно апорта.

Главното предимство на бретоните е дребният им ръст, който им позволява да влязат и там, където другите биха се страхували.

Добрият бретон работи с лекота през целия ден, покривайки бързо големи площи. Бретоните изглежда инстинктивно разпознават соколите като свои ловни партньори.

Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!

 

 

 

Малкия птичар с големи възможности

Малкия птичар с големи възможности

 

Това можехме да прочетем още преди години в ловните списания. Става въпрос за епаньол бретона, бретонският птичар, който до скоро не бе толкова познат, но все по-често се заговори за него в ловните среди.

Бретонският птичар произлиза от Франция и при това от сърцето на Бретан. Още през средновековието и по-късно през вековете е имало богати изложения на картини с малки кучета, които по цвят, държание и движения са имали голяма прилика с днешните бретони. Още тогава са ги използвали за лов и особено за лов със соколи.

В началото на 19-ти век произлизат и епаньол бретоните от множество малки регионален тип кучета, които са кръстосвани с английски шпаньоли и кучета от типа на сетерите. През 1907 г. във Франция излиза и първият собствен стандарт на породата. Междувременно бретоните се превръщат в едни от най-водените на лов кучета, погледнато в световен мащаб. В неговата Родина той е ловното куче номер 1.

Когато стане дума за името „épagneul“, то много от кинолозите са на различни мнения. Някои казват, че тук става дума за една деформация на френската дума „espagnol“ („испански“). Това би потвърдило тезата, че всички „Epagneul“-раси първоначално произлизат от Испания. Други твърдят, че името идва от старофренската дума „s´espanir“ или „s´espagnir“, което означава „слагам да легне“. Тази теза също е приемлива като се има предвид, че животните през Средновековието са прикляквали в тревата по време на лов, докато пернатият дивеч се приближи.
Характер, държание:

Бретоните са изключително схватливи и лесни за обучение кучета, в които е скрита много сила. Подходящи са не само за лов, но и за домашни любимци, като трябва да се знае, че са много подвижни, енергични и весели кучета, обичащи движението и разнообразието. Приятелски настроени са и винаги се стараят да изпълнят най-точно подадените им команди.

Тези кучета са многостранни. Работят отлично на открито и във вода, гмуркат се смело, въпреки че не могат дълго да плуват. Апортират дивеча с голямо чувство за дълг пред своя стопанин. Това куче носи всички ловни тактики в кръвта си!

Бретоните принадлежат към най-бързите птичари, но са по-бавни от например сетерите и движенията му са по-внезапни и неочаквани. Има чудесната способност да „взема решения”, интелигентен е и често предвижда опитите на дивеча за бягство. Когато са изморени бретоните „стискат зъби” и продължават напред в търсенето.

Епаньол бретоните принадлежат към групата на шпаньолите и като такива притежават типичната за тази раса черта – известна твърдоглавост, която им „помага” да не обръщат внимание понякога на някои команди. Навън често влизат в ролята на „смешник”, а в къщи са чувствителни и деликатни. При тези кучета можете да постигнете много повече с поощрения и награди, отколкото по строгия начин и с наказания.

 Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!

 

 

Дефиниция на шампионските титли

Дефиниция на шампионските титли


Следва списък от съкращения, отнасящи се до шампионските титли, които се записват във френските родословия:
CACS – Шампионат на стандарта (състезание за красота)
RCACS – резерва (второ място)
CACIB – Интернационален шампионат по красота
RCACIB – резерва (второ място)
CACT – Работен шампионат (Travail = полево изпитание)
RCACT – резерва (второ място)
CACIT – Интернационален шампионат (в съревнование влизат всички спечелили вече CACT)
CHT – Шампион по работа (от изпитания)
CHIT – Интернационален шампион по работа
CHFTA или CHA – Изпитания с отстрел на дивеч (A = есенни изпитания на разселен пернат дивеч, обикновено фазани)
CHFTP или CHP – Пролетни полеви изпитания (P = printemps – пролет, на естествен (див) дивеч)
CHB или CHCS – Национален шампион по красота
CHIB – Интернационален шампион по красота

Други обозначения
TR – Trialer (Трайлер)
TAN – Natural Aptitude Test Awarded – Издържан тест за вродени качества
*********
Нужните награди за шампионатите
CHA или CHP = 4 CACT (за мъжките) или 3 CACT (за женските) при индивидуални състезания (соло, а не по двойки) при различни съдии + „Много добър“ в екстериорна изложба.
CHT = 1 CACT в индивидуално състезание с отстрел на дивеча + 1 CACT от пролетно изпитание соло + 1 CACT от изпитание с отстрел на дивеча, двойки + 1 CACT от пролетно изпитание по двойки.
CHCS = 3 CACS при различни съдии + оценка „Отличен“ на полево изпитание. Общият брой спечелени титли трябва да е в рамките на 2 години след 3-ия CACS.
CHIB = 2 CACIB в 2 страни, в рамките на най-малко 365 дни между тях, единият от които трябва да е спечелен във Франция (за френските собственици) + най-малко „Добър“ или 3-то място на полеви изпитания.
CHIT = 2 CACIT в 2 различни страни.

Френските полеви изпитания
Полевите изпитания в Европа и по-специално във Франция са доста различни от тези, които принципно се провеждат в САЩ.
Кратко обобщение на полевите изпитания във Франция:
Породите са разделени на английски породи и континентални породи.
Изпитанията се провеждат индивидуално (соло) или по двойки. Разрешеното време, през което дивечът трябва да бъде намерен, е 15 мин. На куче с качества, но без постигнат успех, може да се даде втори шанс в края на деня – остава се да тича, докато маркира или се провали, ако вече не е изморено.

На пролетните полеви изпитания се очаква кучетата да пробягат приблизително 100 ярда на всяка страна, 30 ярда пред водача – който трябва да върви с умерена походка.
На изпитанията с отстрел се очаква кучетата да пробягат приблизително 60 ярда на всяка страна, често в захарно цвекло. Като само по себе си това не е разстоянието, което се оценява, но при положение, че дивечът е оскъден, колкото по-бързо и обширно обхожда кучето, толкова по-голям шанс има то да срещне птиците. Птиците за полеви изпитания са диви сиви яребици за пролетните изпитания, диви или разселени сиви през лятото (в цвекло или стърнища), разселян фазан за полевите изпитания с отстрел.

Веднъж маркирало дивеча, кучето трябва да остане на стойка толкова дълго, докато водачът го достигне и му нареди да го вдигне или той сам го направи (и двата начина са приемливи). Дивечът трябва да бъде отстрелян. Ако птицата е отстреляна, апортирането се нарежда от съдията към водача, а той от своя страна нарежда на кучето си. Оценява се подаването на птицата от кучето в седнало положение в ръката на водача. Когато кучетата бягат в двойка, те трябва да се уважават (сработват) без намесата на техния водач.

превод: Силвия Николова

 Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!

 

 

ПРОДУКТИ «ОБЩА ГРИЖА» Хранителните добавки на HAPPY DOG

ПРОДУКТИ «ОБЩА ГРИЖА»

Хранителните добавки на HAPPY DOG 

Кога трябва да даваме хранителни добавки и защо се налага тяхното приемане?

С висококачествени хранителни добавки всеки стопанин може да оптимизира хранителния режим на своето куче, според неговото натоварване, физиологични потребности и възраст.

Храненето със суперпремиум храни е предпоставка за висок тонус и жизненост на кучето като цяло, но някои етапи от живота му изискват особено внимание и грижи.

Такива са :

-бременност и кърмене

-период на растеж

-период на израстване

-период, в който кучето извършва свойствена за породата му работа:спорт, аджилити, лов, състезания, специфична работа

-възраст над 8-9 год.

-диети и специално хранене за болни, оперирани или възрастни кучета

Изброените по-долу добавки допълват храненето, оптимизират го според нуждите, подпомагат бързото усвояване на храната, натрупването на мускулна маса, възстановителните процеси в организма, лекуват и спират развитието на ставни проблеми, подпомагат  смяната на козината и лекуват кожни проблеми…….


[button_link url=“https://cebb.eu/wp-content/uploads/2012/06/ПРОДУКТИОбщагрижа.pdf“ target=““ style=““ title=““ class=““ id=““ onclick=““]Виж цялата статия в pdf формат[/button_link]


Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!

 

Новозеландска зеленоуста мида

Новозеландска зеленоуста мида  

решение от природата срещу ставните проблеми – артрити, артрози, нарушена подвижност

Perna  canaliculus – мида разпространена по крайбрежието на Нова Зеландия, е част от решението на проблема с  артрита,  както при хората, така и при животните. Обикновено тази мида се намира по-навътре от   средната част на приливната зона, но често може да се срещне и   в нея.

Зеленоустата новозеланска мида се храни с различни видове  фитопланктон. Често я наричат

,, вредител,, в австралийските води. Риболовът  и крайбрежният шелф е много важен за икономиката на Нова Зеландия. Зеленоустата мида  е  вид, който много се различава от останалите със своята тъмнозелена черупка, обкантена в зелено по края.   Има само един аддукторен мускул. Тя една от най- големите по размер миди – стига 240 мм в дължина……


[button_link url=“https://cebb.eu/wp-content/uploads/2012/06/Новозеландска_зеленоуста_мида.pdf“ target=““ style=““ title=““ class=““ id=““ onclick=““]Виж цялата статия в pdf формат[/button_link]


 Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!

Бюлетин № 1

 


Бюлетин № 1

 

Стандарт на породата Епаньол бретон

 

EPAGNEUL BRETON

Стандарт FCI N°95 / 05.05.2003 г. / Франция

Име на породата: Епаньол бретон

Произход: Франция

Дата на публикуване на първоначалния (оригинален) валиден стандарт: 25.03.2003 г.

Използване: Куче, работещо със стойка.

Класификация FCI: VII породна група: Кучета, работещи със стойка

Секция: 1.2 Континентални кучета, работещи със стойка

Тип: Епаньол (Epagneul)

С работен изпит


Кратка история: Куче, произхождащо от Франция и по-точно от централната част на областта Бретан. Към момента е най-разпространената порода от кучетата, работещи със стойка във Франция. Вероятно това е едно от най-старите кучета от типа епаньол, които в началото на ХХ век са били подобрени чрез различни кръстоски и селекции. Проект за стандарт на породата, изготвен в Нант (Nantes) през 1907 г. е бил представен и одобрен на първата пленарна асамблея на клуба в Лудеак (Loudéac – бивш Северен бряг) на 07.06.1908 г. Това е бил първият стандарт на “Клуб Епаньол бретон с природно къса опашка” («Club de l’Epagneul Breton à courte queue naturelle»).

Общ изглед: Най-дребното куче, работещо със стойка.

Епаньол бретона е куче с къса опашка или без опашка, компактно и добре сложено, със средни размери, с хармонична конструкция и солиден скелет, без груби черти. Кучето е силно, с жив поглед и интелигентен вид. Бретонът е куче, пълно с енергия, качество, което е било търсено и запазено в процеса на създаването на породата.

Важни пропорции:

• Черепът е по-дълъг от муцуната, като съотношението е 3 към 2;

• Главата е пропорционална на тялото;

• Дължината на тялото е почти равна на височината на кучето (квадратен формат).

 

Поведение / характер:

 

Куче, което може да се адаптира към всякаква среда, общително, с интелигентно и внимателно изражение, уравновесена нервна система. Многофункционално куче, работещо със стойка на всякакъв вид дивеч и на всякакъв терен, ловуващо с неизчерпаема страст.
За отбелязване са походката при търсене, способността му да надушва (открива) дивеча, площта на претърсване, спонтанността и устойчивостта на стойката, както и лесното обучение на кучетата от тази порода.

Глава: Добре изразен релеф на главата, ясен профил. Кожата е добре прилепнала.

Черепен дял:

Череп: Ясно изразен, средно дълъг, леко закръглен профил. Погледнато отгоре, двете страни на главата са леко изпъкнали. Във вертикалната и в хоризонталната плоскост черепът е леко клинообразен, като стеснението е към носа (муцуната). Черепно-лицевите линии са почти успоредни. Веждите не са изпъкнали и оформят леко закръглена извивка. Челната бразда е много слабо изразена. Тилната кост е също слабо изразена.

Стоп: умерен.

Лицев дял:

Нос: Голям, с широко отворени и влажни ноздри. Цветът на ноздрите е в хармония с цвета на петната по козината, както и с цвета около клепачите.

Муцуна: муцуната е изправена (права), като страничните и части са почти успоредни.

 

 

 

 

Устни: не са много големи и не висят, относително тънки (фини) и добре прилепнали. Долната устна е съвсем леко покрита от горната.

Челюст / зъби: Здрава челюст с правилна и завършена ножицовидна захапка.

 

 

 

 

 

 

Бузи: малко тежки, кожата е добре прилепнала.

Очи: Леко полегато разположени. Погледа е интелигентен, мек и искрен. Очите са леко овални, не са изпъкнали, клепачите са тънки (фини), добре прилепнали и добре пигментирани. Цветът на ириса е в хармония с цвета на козината, като се дава предпочитание на по-тъмните окраски.

Уши: Ушите са високо поставени с триъгълна форма, относително широки и по-скоро къси (изтеглени напред, като краищата на ушите стигат до стопа). В горната си част ушите са покрити с вълнисти косми, а в долната си част са покрити с къси гладки (прави) косми. Ушите са винаги много подвижни, когато вниманието на кучето е привлечено от нещо или когато то е в действие (на терена, по време на лов).

Шия: Шията е със средна дължина, добре замускулена, с лека извивка, без гуша. Тя е високопоставена спрямо косо разположените лопатки.

Тяло:
Горна линия: равна (леко се понижава от холката към основата на опашката).

Холка: достатъчно подвижна и леко изпъкнала.

Гръб: изправен, къс и твърд (вътрешно свързан с поясната област – кръста, слабините).

Поясна област: Къса, широка и мускулеста.

Крупа: леко наклонена, широка и мускулеста.

Гръден кош: Гръдният кош е дълбок, слиза до нивото на лактите, широк, леко заоблен без да бъде цилиндричен. Гръдната кост е широка и с леко повдигната задна част.

Долна линия (коремна област): Леко повдигната.

Хълбоци: леко повдигнати и не много големи.

Опашка: Високо поставена, в движение се носи хоризонтално (или леко наклонена надолу), често трепти (върти се), когато кучето е съсредоточено или в действие (по време на лов). Епаньол бретонът може да се роди без опашка или с много къса такава.
Когато опашката се купира, идеалната й дължина е от 3 до 6 см (не трябва да превишава 10 см).

Крайници:
Предни крайници: Добре поставени, гъвкави и здрави.

Плешка: подвижна и дълга (30% от височината на холката), добре прилегнала към тялото и силно замускулена. Нейната наклоненост спрямо хоризонталата е между 55 и 60 градуса. Двата върха на лопатките са разположени на 5 см един от друг.

Мишница: Широка, с добре изразени мускули. Нейната дължина е малко по-голяма от тази на плешката. Ъгълът между плешката и мишницата е между 115 и 120 градуса.

Предмишница: Замускулена и добре оформена. Нейната дължина е малко по-голяма от тази на мишницата. Тя трябва да бъде разположена почти вертикално.

Лакти: Здрави, запазвайки голяма гъвкавост, леко полегати (наклонът е от 10 до 15 градуса спрямо вертикалата).

Предно стъпало / ходило: Заоблено, с добре подредени пръсти, здрави възглавнички, къси нокти.

 

 

 

 

 

 

Задни крайници: Погледнати отзад, краката са успоредни.

 

 

Бедро / горна част на бедрото: Широко, с добре изразени мускули. Неговият наклон спрямо хоризонталата трябва да е между 70 и 75 градуса.

Крак / долна част на бедрото: Тя е малко по-дълга отколкото горната и е със сухи и добре изразени мускули. Широчината на горната част намалява постепенно към колянната става. Ъгълът между горната и долната част на бедрото е почти 130 градиса.

 

Колянна става: Суха, с добре изразени, видими сухожилия.

Скакателна става: Здрава, погледната от страни, тя е разположена почти вертикално.

Задно стъпало / ходило: То е малко по-дълго спрямо предното, като запазва същите характеристики (заоблено, с добре подредени пръсти, здрави възглавнички, къси нокти).

Походка: При различни походки се забелязва сила (мощ), ритмичност и жизненост. Крайниците се движат добре, в една линия, без големи вертикални отклонения на тялото и без въртене, като линията на гърба не се променя. Галопът е основната походка на терена, крачките са бързи със средна амплитуда, задните крака правят малки отскоци (спокоен галоп).

Кожа: Кожата е тънка (фина), прилепнала, добре пигментирана.

Козина:
Косъм: Косъмът трябва да бъде фин, но не копринен, гладък (прав) или леко вълнист по тялото. Никога къдрав. Къс и гладък на главата и от предната страна на крайниците. Задната страна на крайниците е добре окосмена, като космите са по-дълги и образуват ресни, които намаляват прогресивно по дължината до китката, респективно до глезена надолу.

Цвят:Козината може да бъде “бяло и оранжево”, “бяло и черно” и “бяло и кафяво”, с повече или по-малко неправилно разположени петна. Допуска се и трицветна окраска (бяло, оранжево и черно), но тя не е желателна. За трицветни се считат кучетата, които имат тъмно оранжеви петна в горната или страничните части на муцуната, над очите, на крайниците, на гърдите и над основата на опашката.

Тясно светло петно на главата е желателно при всички видове окраски.
Едноцветните окраски не са допустими.

Размери:
Височина в холката:

Мъжки: минимална височина: 48 см (толеранс: –1 см); максимална височина: 51 см (толеранс: +1 см)

Женски: минимална височина: 47 см (толеранс: –1 см); максимална височина: 50 см (толеранс: +1 см)

Идеална височина: за мъжки – от 49 до 50 см; за женски – от 48 до 49 см.

Недостатъци: Всяко отклонение от по-горе написаното трябва да се счита за недостатък и трябва да се наказва в зависимост от неговата тежест:

Характер: плахост, блуждаещ поглед.

Линии на главата: слабо изразена дивергенция (раздалечаване).

Нос: непигментиран нос. Вътрешността на ноздрите не е пигментирана.

Зъби: клещовидна захапка. Неправилно разположени зъби (извън линията).

Муцуна: тясна (измършавяла) муцуна.

Устни: тежки, увиснали устни, горната устна не покрива долната.

Очи: изпъкнали, бадемови или кръгли.

Уши: прекалено ниско поставени, тесни в основата.

Гръб: извит или хлътнал.

Крупа: прекалено тясна или много изострена.

Коремна област: обемиста или много извита.

Крака: наклонени, много дълги или много закръглени.

Шия: много къса и тежка. Леко изразено гърло.

Кръст: дълъг, тесен и слаб.

Хълбоци: голяма вдлъбнатина, често придружена със слаб кръст, липса на широчина.

Крайници: недобре развити крайници. Извити лакти. Разтворени пръсти, завъртени ходила.

Косъм: къс косъм по тялото.

Сериозни недостатъци:

Поведение: апатия, ленивост.

Череп: добре изразен стоп, извивките на веждите са твърде изпъкнали.

Очи: светли.

Шия: дълга шия. Добре изразено гърло.

Походка: несигурна походка.

Елиминиращи недостатъци:

Всички недостатъци в характера: куче, склонно да хапе, агресивно спрямо другите кучета или човека. Страхливо куче.

Липса на тип: недостатъчно добре изразени (отсъствие на) характерни черти на породата, кучето не прилича на другите кучета от породата.

Височина: височината е извън границите, определени в стандарта.

Линии на главата: изразена конвергенция (събиране в една точка).

Анормална окраска: Бели петна върху ушите или бели капки в очите.

Очи: прекалено светли или очи с различни цветове. Кривогледство.

Челюсти: Неправилна захапка.

Зъби: зъбите P.M.-1, както и M-3 се смятат, че са без особена важност. Не се допускат липси на зъби 2 P.M.-2, или на 1 P.M.-2 и на 1P.M.-3. От елиминиращо значение е липсата на двата съседни зъба ( P.M.2 & P.M.3). Липсата на който и да е от другите зъби води до елиминация.

Пигментация: ясно изразени непигментирани места на носа и клепачите.

• Присъствието на зачатък на пети пръст, дори и недоразвит.

• Тежки морфологични аномалии.

Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два видими нормални тестиса, изцяло спуснати в скротума.

УС на КЕБ пожелава на всички

бретонисти лек и успешен сезон!

 

 Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!