Стойката на птичаря е заложба, която най-лесно се повлиява от обучението. Успоредно с това, същата е трудно постижима за отделни кучета, чийто собственици сами са се заели с тренировки в тази посока. Надявам се, след края на този материал това коренно да се промени.

Независимо от факта, че твърдата стойка е вродено / унаследено / качество на чистопородния птичар, не бива да се мисли, че без намеса от страна на водача му, то при първата удала му се среща с дивеч ще го маркира чрез твърда стойка. Има няколко важни причини за това твърдение:

• Кучето трябва да знае, кое животно е дивеч и кое не- за да има спиране на птичаря пред дивеч, той трябва добре да е запознат с неговата специфична миризма. В същото време, миризмите на други животни / неловни птици, скитащи кучета, домашни животни / трябва да бъдат игнорирани от птичаря.
• Темперамента на конкретното куче значително влияе на твърдата стойка- по-темпераментните / нервните/ кучета, изискват повече работа по затвърждаването на твърдата стойка . Те много лесно могат да бъдат провокирани да връхлетят върху дивеча- достатъчно е леко движение от страна на последния или шум предизвикан от приближаващия се водач .
• Поведението на дивеча влияе върху стойката на кучето- в повечето случаи, неподвижността на дивеча означава неподвижност от страна на кучето. Но ако птичаря маркира ято яребици, те често пробягват на крак пред него, провокирайки го да ги връхлети. Тази подвижност на яребиците е продиктувана от по-голямата сигурност за всяка отделна птица, която предоставя ятото.

В практиката, съществуват  няколко начина, които имат един и същ краен резултат-твърда и спокойна стойка пред дивеча и същите са базирани на известна ловна сентенция, най-често приписвана на т. нар. “ стари ловци”: “ За да стане едно куче ловен помощник, е нужно то редовно да ходи на лов- куче става с водене на лов”. Не вярвам да има някой, който да не се съгласи с това. Сега ще насоча вниманието Ви към тази сентенция, като подробно ще я разгледам за да се направи извод от нейната полза.

– Редовно участие на младия птичар в реален лов, без специализирано обучение за проява на твърда стойка пред дивеча.

Тук става въпрос, само да осигурим на кучето чести ловни излети, като се разчита на следното: на един ловен излет, кучето ненадейно ще вдигне3-4 пъдпъдъка например, ще усети убит и ще направи опит да го вземе. На следващия излет, отново от краката му ще се вдигнат няколко пъдпъдъка и то ще подуши мястото, откъдето са излетели. На третия например самичко ще спре – т.е. ще направи стойка на миризмата на тази птица. Този метод е базиран на две неща:

Първото от тях е вроденото качество на птичаря да спира пред усетения дивеч, а второто е: един от начините на заучаване от страна на кучето / не на обучение от човека /. Говоря за т.нар. проба-грешка, ето какво имам предвид тук: кучето проявява различни поведенчески реакции за да се нагоди най-добре към конкретната обстановка и да има успех. В нашия случай, то в определен момент самичко спира пред затаилия се дивеч, за да разбере дали този път , ще успее да го овладее/ да го вземе в устата си / , защото досега, винаги когато е връхлитало върху дивеча , ловната му страст е останала неудовлетворена. Налага се тук да направя едно много важно уточнение- За  птичаря, от психологическа гледна точка, овладяването на отстреляния дивеч / захапването му / е удовлетворението , наградата му за свършената преди този момент работа- претърсване на терена и спирането на стойка. Затова , ако се доверим и ползваме подобен начин за проява на стойката , е изключително важно да натиснем спусъка САМО при условие, че кучето е спряло пред дивеча и да уцелим последния- така кучето съобразява, че щом спре, следва овладяване/ захапване / на дивеча, а ако го връхлети дивеча не се озовава в устата му. Този метод настина  работи – не едно и две кучета са станали прекрасни ловни помощници така, но положителните резултати при него са разтеглени далеч във времето.

Имайки предвид, че невинаги може да се осигурят редовни и чести ловни излети за кучето, както и факта, че вследствие на целенасочената и дългогодишна развъдна дейност съвременните птичари , притежават изключително устойчива нервна система, ще разгледам няколко варианта за провокация на твърда стойка , като така Ви давам възможност сами да изберете подходящия за Вас и кучето Ви , за да може всеки да развие това ценно качество у своето куче.

• Целенасочени тренировки с естествен дивеч- предварително се проверява и избира терен с голяма гъстота на пернат дивеч/ например пъдпъдък / и един месец преди откриването на ловния сезон , започват интензивни тренировки в него. Най-удачния вариант е терена да представлява стърнище, тъй като основното помощно средство на водача ще бъде дълго и тънко въже, с помощта на което той ще контролира младото куче. Под контрол в този случай, имам предвид че веднага щом младия птичар усети миризмата на затаилия се пред него пъдпъдък, водача плавно изпъва въжето , принуждавайки по този начин кучето да спре далеч пред дивеча / да направи предварителна стойка/. Водача се приближава по изпънатото въже и застава до кучето , изчаква няколко секунди и следва общо и бавно движение в посоката където гледа кучето, докато дивеча се вдигне- посредством въжето се заставя кучето да остане неподвижно в момента на излитането на пъдпъдъка. Тези действия се повтарят до момента, когато без намеса на водача/ без опъване на въжето / , птичаря сам спре на предварителната стойка  и заедно с приближилия се до него водач, започне бавно и внимателно кулиране в съответната посока. Тогава , е нужна помощта на колега ловец, който ще отстреля пъдпъдъка , но само при условие, че преди това кучето е проявило коректно поведение. Целта тук е , младия и още неопитен ловен помощник да разбере в какво се състой новата му задача- да свърже нещата. Единствения недостатък , в този случай е че става въпрос за лов преди сезона- бракониерство…Естествено , същия метод може да се ползва , след като лова е открит и положителните резултати няма да закъснеят, но така ще трябва да се лишим от приятните емоции споделени с колегите ловци…

В моята практика, при работата ми с голям брой птичари ползвам метод за провокация на стойката, който е основан на факта, че кучето става чрез ходене на лов, но е приложим  в извън ловен сезон , като в същото време дава възможност за няколко дни твърдата стойка пред дивеча да стане факт. Ето за какво става въпрос:

В началото, при първите занимания ползвам фермерно произведен / волиерен / дивеч- пъдпъдък, яребица или фазан. Извеждам младия птичар на полето, прикрепям към нашийника му къс повод и хвърлям близо пред него фазана, като предварително съм взел мерки той да не може да отлети. Почти веднага, след като кучето започне да се дърпа , отпускам повода така че то да захапе фазана/ да го овладее/.Целта ми тук е да “запаля” ловната страст у кучето и чрез няколкократно захапване на фазана то да запомни миризмата му. Повтарям това няколко пъти и прибирам кучето в специална клетка в автомобила си. Ако вследствие нееднократното захапване на фазана, той вече не е между живите вземам друг и го залагам в храст , на около 200метра от мен/ този фазан е с премахнати летателни пера на едното крило за да не може да отлети /. Изчаквам 15-20минути и извеждам нетърпеливия ученик от автомобила, като този път за нашийника му прикрепям тънко и здраво въже , с дължина около 40метра. След като установя посоката на вятъра, чрез команда “Търси” тръгвам срещу него, като следя кучето да се движи зигзагообразно пред мен/ това упражнение е предварително заучено /. Тъй като знам къде се намира фазана, мога отлично да насочвам кучето и да го контролирам в случай, че усещайки го то се опита да хукне напред. Този метод работи добре, защото в една тренировка давам възможност кучето да намери дивеча много пъти. В резултат на многото на брой срещи с дивеча, за кратък период от време / една тренировка/ и повтаряне на едно и също нещо/ спиране на кучето чрез въжето/  младия птичар бързо разбира какво се изисква от него. Естествено значителна роля тук имат вродените качества. Щом кучето самичко спре пред дивеча, заменям последния с фазан който може да отлети/ поставям го в храста чрез приспиване/ , вземам ловната си пушка за да отстрелям фазана и повтарям упражнението, като отново дългото въже е прикрепено за нашийника , но този път е пуснато да се влачи. На практика кучето е свободно, но усещайки въжето то се въздържа от проява на волности.

Благодарение на този метод спестявам доста време, като имам възможност за отстрел на дивеч в извън ловен сезон , без да бракониерствам тъй като ползвам волиерен дивеч. Най-важното в случая, е че метода е базиран на трите важни фактора влияещи върху стойката на птичаря:

• кучето да познава миризмата на дивеча
• темперамента на кучето се контролира чрез въжето
• поведението на дивеча , влияе върху стойката- обездвижения / приспан/ фазан, поставен в храста на практика е неподвижен и така не провокира кучето. Освен това самия храст представлява бариера между кучето и дивеча, обричаща на неуспех евентуален опит на темпераментния ученик да връхлети последния. Не без значение е и това, че храста е чудесен ориентир за водача, който може отдалеч правилно да насочи кучето съобразявайки се с посоката на вятъра , към мястото където се намира дивеча.

Работата с волиерен дивеч, дава възможност за изключително чести срещи на младия птичар с дивеч, като се имитират условия максимално близки до реалния лов. Сами се досещате, че използването на волиерен дивеч цели да провокира кучето да прояви една от вродените си заложби и след внимателната наша намеса, трябва да се премине към интензивен лов , за да дадем възможност на младото куче да натрупа опит. По време на този интензивен лов е много важно да следим и изискваме коректно поведение от страна на кучето , а самите ние да стреляме само при условие, че дивеча е излетял в следствие на стойката на кучето. Допуснем ли да бъдем завладени от ловната страст и си позволим лукса да стреляме по дивеч без да има стойка- рискуваме да сме си загубили времето в безсмислени тренировки. И обратно успеем ли да удържим още съвсем малко емоциите си ще изпитаме едно силно и особено чувство- чувство на огромно удовлетворение.

Маркирането на дивеча е вродена заложба на чистопородния птичар и е неправилно да се смята, че кучето се обучава да прави стойка- то се провокира да я прояви. Именно в това изречение , се крие ценната информация касаеща твърдата стойка. За да провокираме кучето да застане на стойка , трябва предварително да сме подготвили терена- да е подбран правилно и да има дивеч в него, дивеч който няма да мръдне от мястото си и ние знаем къде е то. Насочим ли усилията си в подготовка на работния терен, въпросът е не “Дали” , а “ Кога” тя ще е факт.

Георги Захариев

Здравейте , уважаеми читатели, в специализираната литература свързана с обучението на ловните кучета четем за различните начини и методи за обучение. Там можем да открием до най-малки подробности това ,което ще ни е от голяма полза в бъдещата работа с нашия помощник в лова, както и необходимите помощни средства , гарантиращи ни по-големи успехи в обучението. За съжаление в подобни специализирани ръководства ,както и между хората желаещи сами да обучат своето куче, така да се каже табу темата за почивката и разнообразието и тяхното положително влияние в процеса на обучението в материала , който следва, ще се опитам максимално ясно да обясня значението на тези фактори и тяхното практическо приложение. Смятам за необходимо да уточня, че тук под почивка ще имам предвид нервната система на кучето.

За да имаме положителен ефект в обучението , ние в по-голяма или по-малка степен натоварваме нервната система на кучето. Ако това натоварване е с голяма продължителност/ 1-2 месеца/ и с голяма интензивност, съществува реален риск от претоварване на нервната система. Това от своя страна може да доведе до необратими здравословни проблеми ,както и до такива касаещи психиката на кучето. Тези здравословни и психически увреждания доста често обезсмислят целия процес на отглеждане и обучение. Много често ,такова куче става негодно за лов. В следствие на претоварената нервна система кучето започва да слабее-появява се липса на различни вещества, които са от изключително важно значение за нормалното функциониране на целия организъм- витамини ,минерални вещества, аминокиселини и др. Претоварването на нервната система, отключва нежелани поведенчески прояви-страхливост, недоверие, липса на интерес към дивеча и т.н. За да избегнем или сведем до минимум подобен риск, трябва винаги да имаме предвид фактора почивка и да го прилагаме в процеса на обучение. Едно от полезните неща ,които можем да направим е да прибегнем до употребата на съответните хранителни добавки, когато периода на обучение не е с голяма продължителност и интензивност- заучаване на една команда например. Присъствието в дневния режим на подобни добавки, стимулира имунната система, повишава обмяната на веществата и въздейства положително върху целия организъм на кучето. В случай, че предстой по-дълъг период на обучение с висока интензивност освен употребата на хранителни добавки, е нужно да прибавим и фактора почивка. Тук имам предвид следното: Ако започнем ежедневни тренировки, изисквайки от кучето прецизно изпълнение на командите и висока концентрация, много скоро то ще започне с нежелание да реагира не само на всяка отделна команда ,но и на контакта с нас. Тъй като целим точно обратното, съответно трябва да подходим различно. Да кажем, че в следващите седем дни ще учим нашето куче на командата “Седни” .При всяко занимание работим активно в тази насока, но два от тези седем дни трябва да са почивка. Например: В понеделник и вторник извеждаме кучето и го обучаваме. В сряда също излизаме ,но вместо да започнем с обучението –оставяме на спокойствие кучето да си играе ,да разучава различните миризми. По възможност в дните на почивка е добре да сменим мястото ,където обикновено работим с кучето. За да може нервната му система да се възстанови напълно не трябва да изискваме от кучето изпълнение на каквито и да е команди. Просто излизаме на разходка с кучето и се въздържаме от всякакви команди. Естествено ако то дойде при нас –ще го погалим, ще си поиграем с него. След това в четвъртък и петък отново продължаваме с отработването на командата “Седни ”като събота или неделя пак ще почиваме. По време на почивката ,кучето не е напрегнато, не идва при Вас защото сте го извикали , а защото има нужда от Вашата подкрепа и добро отношение. Уважаеми читатели, подобен начин на обучение Ви гарантира постоянен интерес на кучето Ви към тренировките. Освен това, така изграждате връзка на взаимно доверие. Както вече знаем тя от изключително голямо значение в обучението и лова с кучето.

Другото важно нещо в обучението е разнообразието. То също е важен фактор в обучението на кучето ,касаещ желанието  с което то се отнася към обучението , а оттук и резултатите. Примера ,който ще дам отново е свързан с командата “Седни”- да кажем ,че през следващата една седмица обучавам кучето си по следния начин: коленича отдясно на кучето и с дясната ръка хващам нашийника му, а лявата поставям върху крупата. Едновременно с изговарянето на “Седни” с дясната ръка плавно дърпам назад и нагоре ,а с лявата натискам надолу ,докато кучето не заеме седнало положение. Поощрявам правилното изпълнение с похвала и даване на лакомство/гранула/.През втората седмица уча кучето на същата команда, но този път стоя пред него и държа гранулата малко над нивото на очите му. Произнасям “Седни” и движа гранулат към тила на кучето, за да го предизвикам следейки гранулата в ръката ми да седне. Поощрявам правилното изпълнение на командата.  Ето как с два различни начина постигам изпълнението на една и съща команда без да отегчавам кучето. Естествено мога да комбинирам или редувам двата начина и в една тренировка,  например. Ако нашето куче , може да апортира, но искаме да го научим да прави това от вода, също можем да използваме няколко варианта. Единия е като хвърлим апорта във водата ,но близо до брега ,така че да не се налага то да плува. След като кучето добие увереност  можем да хвърлим апорта в дълбокото. Ако учим кучето да апортира от вода през лятото, можем да влезем във водата заедно с него- предвид факта че то ни има огромно доверие, бързо ще ни последва.

Личния ми опит в обучението ме е убедил в удачността на следното: за да не принуждавам кучето ,а така да натоварвам излишно нервната му система в обучението му да апортира от вода действам така-извеждам кучето и отивам на предварително избрано от мен място- в моя случай малък язовир. Освен “ученика” вземам и другото мое куче ,което чудесно апортира от вода. Завързвам  близо до водата младото куче, и започвам да хвърлям апорта във водата ,като всеки път щом възрастното ми куче го донесе при мен аз не щадя похвалата си .След известно време освобождавам завързания “ученик” и хвърлям апорта във водата ,оставяйки да го донесат и двете кучета. Друг вариант е като ползвам помощта на колега ловец, който притежава куче апортиращо от вода. Тук работя по следния начин- колегата държи моето куче , а аз хвърлям апорта за да го донесе неговото и съответно го поощрявам. Играя си и се радвам на неговото куче ,за да накарам моето да търси подобно отношение .Благодарение на ревността отработвам апорта на моето куче ,без да прибягвам до каквато и да била принуда. При обучението на ловни кучета ,винаги когато е възможно предпочитам да ползвам подражанието и ревността , вместо да принуждавам кучето да изпълни конкретната команда.

Уважаеми читатели, обучението на ловното куче е деликатен процес .За да  постигнем по-добри резултати  е необходимо да знаем ,че според типа на нервната система на конкретното куче се изпира съответния метод на обучение. След като сме го избрали е необходимо да използваме почивката и разнообразието активно в този процес. Искрено се надявам с този материал да Ви помогна да внесете свежест в ежедневните тренировки и да постигнете по-добри резултати в обучението на Вашето ловно куче.

Георги Захариев

Уважаеми колеги, както знаем възпитанието и обучението на ловното куче имат за цел да го превърнат в ефективен помощник на ловеца. Тези два етапа от живота  на кучето са времето, когато се изгражда връзката между ловеца и неговото куче, създават се основите на послушанието и водимостта на птичаря, на база на вродените ловни качества се усвояват необходимите за лова основни навици – систематично претърсване на терена, маркиране и коректен апорт на отстреляния дивеч. Може да се каже, че възпитанието и обучението до известна степен са въвеждащи и временни етапи в живота на кучето, защото е важно по време на всеки лов да се стремим не само към поддържане на вече наученото, но и  да го развиваме. Тънка е в този случай разделителната линия, тъй като и аз, неведнъж на страниците на сп. „Български ловецъ”  съм казвал, че кучето се обучава преди ловния сезон , а не по време на него. Затова ще конкретизирам – тук не става въпрос и нямам предвид да обучаваме птичаря докато ловуваме, а да сме го направили предварително и всеки път щом сме с пушка в ръка да изискваме от кучето коректно изпълнение на всичко научено.

Нека започнем от самото начало, а именно: какво е необходимо да знае нашия птичар? Тук ще подчертая две неща :

1. Минимума се изразява в това, кучето да има отлична водимост т.е. да изпълнява безотказно командите  „Ела тук” (или сигнал за идване подаден чрез свирка), ”Стоп”, „Апорт”, птичаря да претърсва систематично терена, да има желание за работа, да маркира сигурно и по начин,  чийто краен резултат се изразява в ефективен изстрел от ловеца, да бъде неподвижен след вдигането на дивеча и да апортира коректно от суша и вода.
2. Всеки ловец според личните си предпочитания трябва да е наясно какво ще умее и научи неговия птичар. Естествено когато става въпрос за континентална порода, на първо място тези кучета трябва отлично да изпълняват основната си функция – да работят на вятъра.

И така, нека сега вземем един конкретен пример и да го детайлизираме, за да бъдем достатъчно обективни. Притежавам птичар, който е обучен да идва при мен чрез подаден сигнал от свирка, да прави завой или да повишава скоростта на движението си отново чрез сигнали подадени от свирка, да маркира сигурно, да не мърда при вдигането на дивеча и да апортира при мен, като сяда и държи дивеча в устата си докато го взема (вкл. и от вода). Кучето има невероятно желание за работа и е достатъчно концентрирано в ловния терен. Ето какви са моите действия, когато ловувам с това куче: Стремя се да бъда в ловното поле възможно по-рано сутринта. След като пристигна на избраното място, свалям кучето от автомобила и докато сложа патрондаша и взема пушката се опитвам да определя посоката на вятъра. Старая се колкото е възможно повече пъти да вървя срещу него за да дам на кучето едно голямо предимство и да го улесня. Без значение дали съм сам или с колега ловец, стрелям /е само по дивеч, който кучето е маркирало. След като то усети дивеча и го маркира, аз или колегата се приближаваме да кучето (непосредствено до него) и чакаме дивеча да се вдигне, след което стреляме – в случай, че кучето тръгне напред, подавам команда „Стоп” и щом то я изпълни има изстрел. Винаги изисквам от кучето си да седне пред мен държейки дивеча в уста. Обикновено заради адреналина, при първия ловен излет кучето пуска дивеча. Тогава подавам команда „Апорт” и правя няколко крачки назад – по този начин показвам на кучето, че искам от него да направи апорта както съм го научил и то го може, независимо от високото ниво на адреналин или присъствието на друго куче и други дразнители.

По време на лов, когато се движа срещу вятъра следя за правилното движение на кучето в терена и особено за правилните завои. Щом забележа, че то се готви да направи обратен завой ( по посока на вятъра, а не напред срещу него) веднага притичвам няколко крачки напред и му подавам сигнал чрез свирката за да го накарам да промени траекторията си и така да завие напред. Понякога когато маркира и забележа че кучето още не е напълно сигурно му свиря със сигнала за  повишаване на темпото . Чрез това свое действие целя кучето да тръгне още малко напред към извора на мириса и така по – бързо да провери има ли дивеч и да го блокира или не. Обикновено в подобна ситуация се случват две неща : кучето внимателно тръгва напред след като чуе свирката и след няколко крачки маркира сигурно или отново прави няколко бавни крачки напред и ако пред него няма дивеч , възобновява претърсването на терена. Когато ловувам на патици в язовира винаги изисквам от кучето оптимално претърсване на папура и когато имам отстрел на вдигната от кучето патица да я открие и апортира коректно – да седне държейки я в уста и едва след като я взема да се изтръска от водата по него.

С течение на времето тези мои действия доведоха до това, че кучето натрупа достатъчно опит и много от изброените команди и сигнали отпаднаха почти. Разбира се по някога се налага и ги използвам, но успях да изградя у кучето си един стереотип на поведение, който е достатъчно ефективен за мен. В същото време моя птичар има отлична водимост и достатъчно свобода на действие. Като обобщение мога да кажа , че го държа на границата преди да излезе от контрола ми, като в същото време съм сигурен в него и знам, че това няма да се случи.

Ето уважаеми колеги, защо е важно постоянно да поддържаме уменията на нашия птичар. Разбира се възможно е понякога да се наложи допълнителна работа по отношение на усъвършенстване на конкретен елемент от работата на кучето. Тогава  се използва време извън ловния излет и след като нещата се изчистят , по време на лов отново се следи всичко научено да се изпълнява правилно. Тези наши действия са важни не само за да бъде по – ефективно нашето куче, но и за да ни обича и уважава още по-силно…………

Георги Захариев

Всеки отделен елемент от полевата работа на птичаря има огромно значение сам за себе си и като част от едно цяло. Ефективността на едно куче,  представлява съвкупност от  много и различни негови действия  и тяхната взаимосвързаност, превърнали се в стереотип на поведение. Можем да обърнем внимание на следния пример: Когато един чистопороден птичар е  максимално концентриран, претърсва широко и се стреми винаги да държи вятъра в носа си, когато блокира дивеча сигурно и  на голяма дистанция, то същия е много по-ефективен от птичар тичащ хаотично в терена , без да е в състояние да оползотвори всяка отдала му се възможност да маркира дивеч.

Един от важните моменти в работата на кучето е поведението му, когато маркирания от него дивеч се вдига и ловеца стреля. В ловната кинология, този елемент е означен така- “ … по време на вдигането на дивеча и изстрела по него, кучето трябва да остане мирно, на мястото си “. Не случайно съществуват две много показателни понятия, обозначаващи описания момент : Работа на кучето преди изстрел- систематично претърсване на терена, улавяне на идващия от него знак за наличие на дивеч и неговото блокиране и Работа на кучето след изстрел- апортиране.  Много са причините, които са довели да се обособи като изискване и положително качество на птичаря при вдигането на дивеча и изстрела по него, той да остане неподвижен. Може би най-важната от тях е ефективността на кучето с подобно поведение. Не бива да забравяме, че работните породи кучета са създавани за да помагат на човека в различните му дейности и не може да не се съгласим с факта, че ловувайки с птичар който остава неподвижен при вдигането на дивеча имаме значително по-добър шанс спокойно и точно да се прицелим. По този начин значително увеличаваме точността и ефективността на стрелбата си. Тъй като птичаря претърсва терена и открива дивеча ,а след изстрела внимателно го апортира, ако остане на мястото си  и не го подгони  той е още по-полезен за ловеца. Неговата помощ вече не се свежда само до претърсване, маркиране и апорт, но и до осигуряване на значително по-прецизен изстрел. Освен по-ефектно и полезно, подобно поведение на чистопородния птичар запазва здравето и живота му. Не едно и две са кучетата, които са осакатени или убити от стопаните си или други ловци именно когато се впускат да преследват вдигналия се дивеч.  Това са т. нар. “ нещастни случаи “ – нещо което за мен не се обяснява с точно това понятие, защото умишленото , рисково натискане на спусъка по дивеч близо зад който се намира кучето е съзнателно действие, но както и да е… Тук можем да споменем и друг пример от реалния лов- не малко са  инцидентите  с прегазени от автомобили кучета, най-често преследващи вдигнал се заек. В подобни моменти няма как де се търси вината в определения шофьор, тъй като времето му за реакция обикновено е изключително малко- трагичните последици отново са за кучето.

Посочените дотук факти мисля, са достатъчно реални и убедителни за да може всеки ловец сам за себе си да разбере важността на този елемент в работата на птичаря, както разбира се и в неговата ефективност. В по-малка или голяма степен, задача на ловеца е да наложи подобно поведение на кучето си. Казвам това, защото днес е голям броя на чистопородните птичари, които сами без намеса на водача относително бързо  започват да остават неподвижни при вдигането на дивеча. Този факт е следствие на правилната развъдна дейност в различните киноложки клубове, внасянето на ценен генофонд от елитни представители на различните породи птичари, упоритата работа отново на клубовете в посока подготовка и на водачите на подобни кучета, които в по-голямата си част са обикновени български ловци. Дори и в подобни случаи обаче, е необходимо да направя и уточнението , че подобен  птичар оставащ на мястото си при вдигането на пернат дивеч без да е обучаван от ловеца, изключително трудно би устоял да не се впусне след вдигнал се заек например. Тъй като последния е невероятно мощен дразнител се налага и съответната намеса.

И така, за кратко ще насочим вниманието си към няколко от начините, с които да покажем на кучето какво ще искаме от него. Първият вариант е да го научим на командата “ Стоп “. При нейното заучаване, първоначално заниманията се провеждат в терен без дивеч. Използва се къс повод, поставен на нашийника на кучето и в избран от обучаващия момент се поизнася  ясно и твърдо “ Стоп”, като непосредствено след командата се заставя кучето да спре на едно място. След кратко време, през което за да не мърда кучето обучаващия е плътно до него, същия го похвалва и възнаграждава. Заниманията продължават в тази посока и целта им е кучето да разбере, че при командата “ Стоп “ трябва да спре. Когато то напредне малко, водача вървейки успоредно до кучето неусетно за него пуска повода да се влачи и поизнася твърдо командата- ако действията му преди това са били правилни би следвало да има видим резултат- кучето веднага спира. В подобен случай упражнението леко се усложнява като обучаващия тича заедно с кучето и подава командата- в случай на коректно поведение от страна на птичаря се преминава и към последното усложняване на упражнението- подаване на командата при наличие на дразнител. За улеснение може да се ползват домашни животни като визуален дразнител за кучето, а за по-голяма сигурност и като предпазна мярка в началото нека повода да е в ръцете на водача. Естествено ако всеки етап е отработен в детайли, птичаря би следвало да има коректно поведение- в подобни случаи се преминава към реален лов, където ловеца при вдигането на дивеча командва “ Стоп” и тогава стреля в него.

Другия вариант е без да се обучава кучето на гореописаната команда, директно да се премине към спиране без команда на кучето при вдигането на дивеча. За повече удобство е добре да ползваме помощник, който ще стреля а обучаващия  след като се доближи до маркиралото дивеча куче му постави повода. Изчаква се дивеча да се вдигне и той задържа кучето на едно място докато помощника стреля, след кратко време птичаря се освобождава за да апортира отстреляния дивеч. По този начин на кучето му се налага стереотип на поведение, който то в един момент започва да повтаря..

Независимо по кой от описаните начини / няма как да се твърди че съществуват само тези/ е важно един птичар да остава неподвижен при вдигането на дивеча и изстрела по него. Това е важно положително негово качество от практическа и естетична гледна точка и изискване и е видно защо. Усилията които всеки би положил в тази посока наистина си заслужават- заради красотата на неподвижното , следящо с поглед отдалечаващия се дивеч куче, ефективния изстрел, заслужават си заради неповторимите емоции по време на лов и най-вече заради факта, че сме взели всички мерки да удължим подобни моменти, както и живота на нашия птичар…

Георги Захариев

Уважаеми ловци, говорейки за ловното куче и неговата роля за ефективния лов е добре да обърнем внимание на основната негова характеристика – конституцията и екстериора . Успоредно с вродените работни  качества , присъщи за всяка конкретна порода, съществуват и типични породни белези за нея. В известна степен конституцията и екстериора имат своето влияние и върху работните характеристики на конкретната порода. В следващите редове ще се постарая да внеса известна яснота по тази тема .

Съвкупността от основните анатомо – физиологични особености на организма на животното, които се развиват под влияние, от една страна на наследствеността , а от друга на условията на външната среда се нарича конституция .  Най – общо тя се изразява в типа на телосложението, характера на обмяната на веществата, типа на висшата нервна система и свързаните с тях особености на организма да реагира на въздействието на външната среда. Конституционните типове, които приемаме са следните :

• Суров – при него формирането на животното става бавно и късно.
• Груб – тук развитието също закъснява.
• Здрав – формирането на животното става относително бързо.
• Сух – формирането е бързо.
• Нежен – тук формирането на животното завършва твърде рано.

Необходимо е да отбележа, че изброените пет типа на конституция много рядко се срещат в чист вид . В повечето случаи, кучетата имат смесени типове конституция : суров и груб, груб и здрав, здрав и сух и т. н.

Нека сега накратко да разгледаме екстериора на кучето . По своята същност той представлява само външният вид на животното, съвкупността от допустимите за оглеждане признаци като типът телосложение, строежът и взаимодействието на отделните части на животното.

Няма как да не спомена факта, че външните форми на живия организъм са тясно свързани  с неговите функции и  освен това измененията на едните водят след себе си до изменения на другите . По външните форми може да се съди за много вътрешни качества на кучето и именно в това се изразява практическата ценност на екстериора . При екстериорната оценка на ловното  куче се цели да се определи степента на развитието на необходимите за лова качества. На първо място това е съвършенството на двигателния апарат, силата и здравината на телосложението и т. н . За да бъда максимално обективен ще отбележа, че типът нервна система, силата на обонянието, желанието за работа и редица други работни качества няма как да бъдат видени в екстериора. Но има редица екстериорни белези, наречени породни , които са видими и важни, тъй като са присъщи само за определена порода.

От написаното дотук, става ясно че екстериорът на ловното куче до известна степен влияе на неговите работни качества и е важен за да могат да съществуват различните породи като такива. Нека свържем нещата: Постановката на тялото ( типа телосложение ) и екстериора влияят на неговите работни качества , като обезпечават в различна степен издръжливостта на кучето . Казвам в различна степен, тъй като един от важните показатели за издръжливостта е степента на заъгляване на задните крайници на кучето.  Най-общо казано по- голямото заъгляване  е предпоставка за по-голяма издръжливост на кучето по време на лов.  Освен това типичния строеж на тялото е основния фактор причисляващ кучето към конкретна порода, тъй като неговите движения са характерни за типичния стил на движение на породата . Като пример в случая, мога да отбележа ясната, видима разлика между характерните движения (стил) при континенталните и островните птичари. Първите имат плавни, меки движения по време на галопиране , създавайки впечатлението че „плуват” в терена . Задните крайници работят мощно и плавно, предавайки на предните подобно на „загребване ” движение. Тази характеристика именно на типа на телосложението прави възможно свободното и елегантно, меко галопиране характерно за континенталеца. Освен това тук е необходимо да добавим и друга характеристика на конституцията, която има пряко отношение за описаното меко галопиране – по-високо поставения  преден дял  на кучето.  Респективно и обратното – характерния стил на движение на островните птичари е насеченият, стелещ се галоп. При него задния дял на кучето работи с резки и отсечени движения, като предава на предните крайници подобно отсечено движение, освен това тук предния дял на кучето  не е поставен толкова високо спрямо задния и именно заради това се наблюдава характерния насечен галоп при островните птичари. Ето как конституцията влияе до известна степен на работните качества на кучето. Разбира се конституцията е изключително важна за поддържането на отделните породи ловни кучета. Всяка една притежава своите характеристики – цвят, строеж на тялото и в зависимост от него специфичните движения. Уважаеми  ловци, екстериора и конституцията на ловното куче са важна и неделима част от неговото съществуване. Когато към тях се прибавят  и специфичните работни характеристики за всяка порода, обикновено се говори за правилна развъдна дейност на киноложките клубове – нека  не забравяме, че и  в България има такива…..

Георги Захариев

                 Едно от най-ценните и важни вродени качества на чистопородния птичар е желанието му за работа. То е основата върху която се базира обучението и на по-късен етап има пряко отношение към ефективността на кучето по време на лов. Именно това вродено качество кара птичаря да проявява интерес към различните миризми в ловния терен, да бъде концентриран и готов във всеки момент да реагира на идващия от терена знак за присъствието на дивеч. Желанието за работа е причината кучето да бъде внимателно в проследяването на мириса, да може да открие ранен или отстрелян дивеч и да го апортира и да е в състояние да претърсва систематично терена стремейки се по-бързо да достигне до така желания за него дивеч.

В конкретния случай е добре да се каже, че това вродено качество / както и останалите / трябва да бъде доразвито и шлифовано чрез обучението така, че крайния резултат да намери своето практическо проявление в реалния лов. Затова в следващите редове, ще насочим вниманието си върху действията, които трябва да бъдат извършени от ловеца за да се усъвършенства и засили желанието за работа у птичаря. На първо място е важно водача да има ясна визия за това как да започне, а именно: във всяко занимание е добре кучето да има контакт с дивеч. Не е нужно тренировките да са ежедневни, но е от огромно значение всеки път когато кучето е на терена да му се осигури възможност да срещне дивеч и щом това се случи то да бъде прибрано т.е. заниманието завършва. Презумпцията тук е, че по този начин се избягва безцелното тичане  и Неангажираността на мозъка и сетивата, кучето осъзнава че когато е в ловния терен ще намери дивеч и така желанието му за работа / откриване на дивеча / се засилва. Водача е този, който трябва да покаже по разбираем за кучето начин какво ще изисква от него и затова е необходимо да осигури дивеч който птичаря да намери- естествено най-добрия случай е естествения дивеч. Срещите на птичаря с дивеч всъщност са разбираемия за него начин да  усвои командата “ Търси “, тъй като след нейното поизнасяне кучето скоро стига до него. Така то асоциира и свързва тази команда с откриването на дивеча. В противен случай, ако поизнасянето на тази команда не води до дивеча, кучето няма как да разбере какво да търси и всъщност какво се изисква от него. Ще направя една аналогия: Ако в този момент, докато четете този материал в стаята влезе някой и ви каже “ Я потърси.” -инстинктивно мозъка ви ще реагира по единствения възможен начин, а именно- с въпроса “ Какво да потърся?”. Това ще се случи, тъй като няма зададена информация в мозъка за обекта на търсенето. Но ако чуете “ Потърси дистанционното “ отново инстинктивно мозъка ще насочи очите ви за да го намерят. По сходен начин стоят нещата при кучето, когато става въпрос то да усвои командата “ Търси “ и да осъзнае че щом е на терена ще срещне дивеч, но при него мозъка предава импулс към обонянието в случая. Казано по-кратко: за да търси то трябва да знае какво ще намери т.е. необходимо е да има връзка между търсенето и дивеча. След като подробно разгледахме този момент и защо е важно птичаря всеки път да прави контакт с дивеча, ще продължим с още конкретика. Заниманията с цел засилване желанието за работа освен гореописания елемент е добре да се провеждат в различни терени. Най-важната причина е, че кучето има способността изключително бързо да се адаптира и учи от опита си. Какво се има предвид тук ? Ако пускаме кучето в един и същ терен и работим с естествен дивеч след няколко тренировки то запомня мястото откъдето се е вдигал дивеча / обикновено храст, канал и др./ и когато отново се озове на познатия терен, то веднага се насочва там където често се е намирал дивеча. Става въпрос за това, че птичаря не използва обонянието а мозъка си за да достигне до дивеча, не претърсва систематично използвайки вятъра, губи концентрация и респективно готовност във всеки момент да реагира на мириса- кучето пропуска. Насочвайки се към запомненото място то може да измине известно разстояние в терена осланяйки се на паметта си, но ако дивеча се намира в началото или в друга част, кучето вече не може да използва вятъра и обонянието си. Този момент трябва да бъде предотвратен и избягван от водача, защото в противен случай кучето става неефективно и ако се превърне в стереотип на поведение всъщност обезсмисля до голяма степен действията му като птичар. След необходимия брой занимания, в които кучето е срещало всеки път дивеч и за да го улесни водача правилно е отчитал посоката на вятъра преди да го пусне, е необходимо да се пристъпи и към отстрел на дивеча. Това действие отново има за цел да засили желанието за работа на птичаря, ето защо ? Ако постоянно свеждаме нещата само до  маркиране да дивеча, кучето може да се отегчи и съответно да загуби интерес. Но след като то е открило и вдигналия се пред него дивеч бъде отстрелян се дава възможност на кучето и да го захапе. По този начин то “ овладява плячката” и така напълно задоволява своя ловен инстинкт. Тук се налага едно уточнение, а именно: какво представлява стойката на птичаря? Това е момента в който е прекъснат процеса на дебнене на плячката и скока върху нея за да бъде овладяна. При обособяването на породи кучета показващи дивеча, човека е използвал инстинкта на вълка да дебне и внимателно / неусетно / да се приближава до него подготвяйки се за подходящия момент в който да скочи и го улови. Образно казано, човека е използвал това качество , като го е прекъснал в момента преди скока. Затова вече би трябвало да сме наясно защо отстрела на дивеча също увеличава и шлифова желанието за работа. Казвам определен момент, имайки предвид че за да стреляме по дивеча, кучето трябва вече да е маркирало и дивеча да се вдигне следствие именно на стойката. Другия важен момент в разглеждания случай е да не се допуска преумора, тъй като тя може значително да понижи желанието за работа на птичаря. Умореното куче е по-малко концентрирано и не толкова способно мигновено да реагира на мириса, възможно е дори да го игнорира. Затова водача трябва да бъде подготвен и много внимателен, да провежда кратки занимания с цел засилване желанието за работа на птичаря в които кучето да прави всеки път контакт с дивеча, като му се дава възможност и да го овладее. Работейки по този начин , ловната страст на кучето се разпалва бавно и постепенно докато не се разгори в определен момент като буен огън- огън който ще се превърне в смисъла на живота на птичаря и основа на неговата ефективност по време на лов.

Георги Захариев

Съвременните породи птичари притежават редица характеристики, значително отличаващи ги от кучетата отпреди двадесет години. Развитието на Кинологията и в България доведе до появата на птичари с изключително финно обоняние, морфологично правилно сложени, което рефлектира положително не само върху стила им на движение, кучета с много различна нервна система и т.н. Това от своя страна би трябвало да означава, че и подхода на всеки собственик на такова куче би следвало да е различен в известна степен. Презумцията в случая е, че към всяко отделно куче е необходимо индивидуално внимание, за да може то да развие качествата си до своя максимум. Удачно е обаче да кажем и друго- изброените по-горе характеристики водят до извода, че ловеца би следвало да има и малко по-различна визия за кучето си, както и за своите действия по време на обучение или лов. Същия е добре да се освободи от някои стереотипи в съзнанието си, които вече не са така актуални както преди време. Едно от най-важните действия на водача, продиктувано от начина му на мислене / визия към собственото му куче/ е взискателността. Казано накратко- относително често явление е птичари притежаващи изключителни качества да работят посредствено, именно заради прекалената взискателност от страна на стопаните си. Теоретичните познания и подготовка на ловеца са в пряка зависимост с ефективността на кучето по време на лов, ето защо е необходимо всеки да има ясна и обективна представа за нещата. В следващите редове, ще обърнем внимание на някои моменти с по-важно значение като ги детайлизираме с надеждата, че обмисляйки ги логично ще изградим обективен начин на мислене.

Може да се каже, че на почти всеки ловец се е случвало неговия птичар да маркира коректно повечето птици, но да подмине или пък вдигне без стойка няколко от тях по време на лов. Обикновено взискателността кара ловеца да помисли, че кучето е сгрешило от което може да последват неправилни действия насочени към птичаря- наказания и др. За да се избегне това е добре да се има предвид, че атмосферните условия значително влияят върху работата на птичаря. В този случай, е възможно в момента когато кучето би трябвало да поеме мириса на дивеча пред себе си, вятъра да е сменил посоката си и именно това да е причината за липсата на маркиране. Нещо повече, когато говорим за посока на вятъра е добре да знаем, че тя се отчита там където се намира главата на кучето- на около метър от земята. Този момент е много важен, тъй като често пъти вятъра да речем духа в лицето ни, но ако растителността е висока и гъста около коленете ни нещата са различни- или вятъра е с друга посока или въобще липсва. Друга причина за липсата на стойка при един птичар в определен момент може да бъде близостта на друго куче в ловния терен. Известно е, че когато две кучета ловуват в близост, особено ако това не е ставало често и им липсва подобен опит може да се прояви конкуренция помежду им, или пък йерархичният им инстинкт да вземе връх. В контекста на разглеждания случай, проявата на конкуренция е именно връхлитането върху дивеча без стойка, защото едното куче се стреми да достигне по-бързо, да изпревари другото. Що се касае до йерархията, нейното проявление може да се изрази в отказа на едно от кучетата да маркира, тъй като другото е по-доминантно и стои по-високо. Много силния, бурен вятър също влияе негативно върху работата на птичаря, най-често във възможността му да улови идващия от терена мирис на дивеча. Върху опитите на кучето да маркира значително влияние има и поведението на самия дивеч- в терени където той е наплашен по една или друга причина и реагира веднага на всеки шум, птичаря е затруднен максимално и в подобни случаи честотата и подаването на команди от страна на ловеца на практика почти обезсмислят опитите на кучето да открие и блокира дивеча, тъй като последния се вдига доста отдалеч. Несъмнено е, че тук отново ще обърнем внимание и върху подаването на команди по време на лов, но в този случай ще го направим от друга гледна точка. Неизпълнението на определена команда може да е продиктувано, не от нейното незнание или нежелание да бъде изпълнена, а от неподходящия момент в който тя е подадена. Такъв е например, когато птичаря е уловил мирис пред себе си и се е насочил към източника му, а ловеца подава команда. В много от тези случаи, кучето въобще не изпълнява командата и това негово поведение е абсолютно нормално, защото птичаря е селектиран векове именно за улавяне и проследяване на мириса на дивеча. Това е унаследен, природен инстинкт и ако искаме кучето да го изостави за да реагира на нашата команда трябва да знаем ,че работим срещу неговата природа.

Същата тази взискателност е причината ловеца да изисква безотказен апорт от птичаря си, независимо от всичко. Съществуват обаче ситуации,  при които нещата стоят по различен начин. Ще дам един пример с моите кучета- досега не съм имал случай, да апортират повреден / разкъсан/ дивеч. Обикновено, след като открият къде е паднал или стоят до него или се връщат при мен. Това тяхно поведение ми е добре известно и е достатъчно за да не настоявам отново, тъй като ако реша да го направя отново няма да последва апорт. Би могло обаче, да се случи нещо друго- настоявайки няколко пъти пред кучето да ми апортира повреден дивеч, то освен че няма да го направи може да разбере, че не е задължително всеки път да изпълнява тази команда, което в по-късен етап би рефлектирало негативно, когато дивеча е отстрелян коректно, т.е. кучето би отказало да апортира по мое желание. Друг важен момент за липсата на апорт в определени случаи е самия терен. Когато отстреляния дивеч падне на място, почти непристъпно за кучето- големи по площ и гъсти къпини и др. С риск да се повторя, тук ще спомена отново близостта на друго куче- има индивиди с по-слаба нервна система, които при приближаването на друго куче или отказват да вземат дивеча или ако са го направили го пускат. Тук влияние може да има отново и йерархичният инстинкт.

Разбира се съществуват още подобни на описаните ситуации по време на лов и всеки от Вас може да допълни картината. Целта на този материал далеч не е да останете, уважаеми ловци с впечатлението, че всеки път щом птичаря Ви сгреши трябва да бъде оправдан по един или друг начин, идеята е да осъзнаем прякото влияние на взискателността върху работата и ефективността на птичаря. Образно казано, ловеца трябва да държи кучето почти извън контрола си, имайки му обаче необходимото доверие. Това доверие обикновено се изгражда на базата на обучението преди използването на кучето за лов и на неговите силни, вродени качества. Всъщност ето това е същината в нашия случай- обучавайте кучето преди да го ползвате за лов, не по време на него. В процеса на обучение, отчитайки обективно различните ситуации и следейки внимателно проявата на вродените качества на своя птичар, ще изградите едно доверие. То ще Ви накара, да бъдете по-либерални и същевременно сигурни в действията на кучето и по този начин ще разберете, че то притежава невероятни способности и е далеч по-ефективно отколкото сте мислили. Когато птичаря се отдалечи в определен момент повече от нормалното за него например, не бързайте да го приберете към Вас, а обърнете внимание дали не е уловил мирис и се е насочил към него. Замислете се дали самия терен, близостта на други кучета или пък изключително силната му ловна страст не го карат да се отдалечи в стремежа си по-бързо да открие така желания дивеч. Осигурете на своя птичар необходимото обучение, грижи и нужната свобода на действия, изграждайки много силна връзка помежду си. Бъдете обективно взискателни, като истински водач на глутницата обаче не забравяйте да сте и либерални, дръжте кучето на границата почти извън контрола си и му се доверете- то ще се справи отлично……

Георги Захариев

Специална оферта от

BAYER ANIMAL HEALTH

Здравейте, бретонджии!

Приключиха успешно клубните мероприятия от 18.04.2015 г. и ние продължаваме напред J Клуб Епаньол Бретон винаги се е старал да подкрепя изцяло и да работи за своите членове и техните кучета. Тази „клубна политика” ни кара да търсим нови приятели и съмишленици, които да са ни упора и да помагат било то със съвети, било то с информация, с полезни продукти, храни и т.н.

Тази година за първи път имахме удоволствието наш спонсор на специализираната изложба в Асеновград да бъде и фирма Bayer Animal Health, за което сърдечно им благодарим! Bayer Animal Health любезно ни предложи да продължим съвместната си работа с тях, като ни дават една изключително щедра отстъпка на техните продукти, които от своя страна са изключително важни за здравето на кучета ни.

Всички членове на КЕБ ще имат привилегията да се възползват от тази оферта.

Както всички знаем, с настъпването на пролетта и топлото време става все по-голяма и инвазията на кърлежи, бълхи, комари , въшки, пясъчни и кръвосмучещи мухи и др. вредни насекоми. Ето защо ние се обърнахме към Bayer Animal Health като единствените, които предлагат продукта Advantix на българския пазар. Този препарат съчетава комплексна превенция срещу кърлежи, бълхи, комари, въшки, както и срещу пясъчни и кръвосмучещи мухи. На пазара има редица подукти, но нито един не съчетава такава ефективна и комплексна защита, както този препарат. По-долу ще намерите подробна информация за препарата.

Не бива да се поддаваме на рекламни трикове и блестящи убеждения от различни лица,  нека се доверяваме само на доказани продукти. Точно поради тази причина сме много щастливи, че Bayer Animal Health ни прави тази отстъпка.

Моля всеки, които желае да направи заявка, да се обръща към Отговорника по развъдна дейност – Димитър Райчев.

Advantix

Advantix е разтвор за спот-он приложение при кучета, наличен в 4 варианта:

•         за кучета до 4 кг
•         за кучета от 4 до 10 кг
•         за кучета от 10 до 25 кг
•         за кучета от 25 до 40 кг

За кучета с тегло над 40 кг трябва да се използва подходяща комбинация от пипети.

Показания

Advantix съдържа активните субстанции Imidacloprid и Permethrin. Използва се за третиране и превенция срещу бълхи и ларви на бълхи, опаразитяване с кърлежи и въшки. Има репелентен ефект срещу комари, пясъчни мухи и хапещи мухи. Репелентият ефект на Advantix означава, че той отблъсква кърлежи, комари, пясъчни мухи и хапещи мухи, преди те да ухапят кучето и да пренесат заболявания.

Advantix има акарицидно и репелентно действие в продължение на 4 седмици срещу кърлежи. Препоръчително е кърлежи, които вече са върху кучето, да бъдат отстранени преди приложението на продукта, за да се предотврати възможно ухапване. Вижте какво става с кърлежите, след приложението на Advantix

Advantix премахва бълхите върху кучето в рамките на един ден, като предпазва от последващо опаразитяване за 4 седмици. Също така, Advantix може да се използва, като част от стратегия за третиране на алергичен дерматит, причинен от бълхи. Вижте, защо е важно да предотвратите опаразитяване с бълхи!

Advantix има репелентен ефект срещу комари, което означава, че ги отблъсква и те не могат да ухапят кучето. По този начин Вашият четириног приятел е защитен срещу Дирофилариоза, сериозно заболяване, причинено от сърдечния паразит (Dirofilaria immitis). Вижте какво представлява това заболяване!

Вижте какво се случва с комарите след приложението на Advantix!

Advantix е ефективен при третиране на въшки, осигурява репелентен ефект срещу пясъчни мухи и хапещи мухи в продължение на до 4 седмици.

Начин на приложение

За кучета с телесно тегло до 10 кг.

Кучето трябва да стои в права (стояща) позиция. Разтворете козината на кучето в областта на гърба, между лопатките, докато кожата стане видима. Допрете върха на пипетата до кожата и изстискайте цялото й съдържание. Трябва да се прилага само върху кожа без наранявания. Разберете как да приложите Advantix!

За кучета с телесно тегло над 10 кг.

Кучето трябва да стои в права (стояща) позиция, цялото съдържание на пипетата трябва да бъде приложено равномерно в четири точки по гръбната линия, от областта между лопатките до основата на опашката. Във всяка точка козината трябва да се разтвори, докато кожата стане видима. Допрете върха на пипетата до кожата и внимателно изстискайте част от съдържанието. За да се избегне изтичане на продукта не прилагайте голямо количество в една точка. Разберете как да приложите Advantix!

Показания

Продуктът не трябва да се прилага повече от веднъж седмично. Продуктът е ефективен дори, ако животното е мокро, но продължителното излагане към вода трябва да бъде избягвано, за да не се намали ефикасността на продукта. Ако е необходимо кучето да бъде изкъпано с шампоан е препоръчително Advantix да бъде приложен 2 седмици след къпането за да не се намали ефикасността на продукта.

Продуктът не трябва да се използва в следните случаи:

• При кученца под 7 седмична възраст или тегло под 1.5 кг
• В случаи на свръхчувствителност към активните субстанции или някой от ексципиентите
•  Продуктът не трябва да се прилага при котки, защото е силно токсичен с възможен фатален изход за тях, поради тяхната чувствителност към една от субстанциите на Advantix

Съдържанието на пипетата не трябва да влиза в контакт с очите или устата на третираното куче. Също така трябва да бъде избягвано оралното приемане, чрез облизване на мястото на приложение на Advantix. Трябва да се избягва контактът с други животни, веднага след приложението.

TAN

Тест за вродени качества

Съществува от преди 15 год. и в днешно време е широко разпространен във Франция за всички породи, като съществува в различни форми, адаптирани към съответната порода. Така че този тест за ловни кучета, работещи със стойка, е съвсем различен от този за немските овчарки например, ретривърите и др. Още повече този тест може да бъде различен и за две породи от един вид, като официалната регулация позволява лека гъвкавост между клубовете.

Главната книга, използвана от Френския кенъл клуб казва:

* ТАN е основен ТЕСТ за минимум качества!

* Не е състезание!

Обща грешка е да се смята, че този тест се съди като „малък фийлд триал”!

Тестът TAN се организирва на клубно ниво. Участват кучета, които не са по-големи от 36 месечна възраст. Много организатори определят минимална граница от 6 месеца, което обаче не е опоменато в „закона”! И ако това да заведем 12-седмично кученце на такъв тест звучи абсурдно, то имайки предвид бързото развитие на бретона, някои кучета на възраст под 6 месеца са издържавали своя тест, и то брилянтно!

За да се организира TAN, е нужно да разполагаме с местност с достатъчно храсти (места за криене), за да сме сигурни, че дивечът може да се скрие, но все пак да се движи свободно. Трябва да бъде намерен по миризмата, а не чрез зрителен контакт.

Тестът продължава от 5 до 10 мин. На кучето се дава възможност за толкова рунда, колкото са му нужни, за да влезе в контакт с дивеча.

Какво се проверява?

Три характерни поведения се оценяват:

1) Инстинкт за търсене:

Изпитващият (който не е задължително да е съдия, но може да е „експерт”) взема предвид активността и страстта, показани от кучето, без да отдава голямо значение на начина, по който кучето изучава местността

2) Инстинкт за маркиране:

Задължително е кучето да покаже способности за намиране на довеча. Задължително е и маркирането на птицата преди зрителния контакт с нея. Раздрусването на птицата не се наказва. (Правилата не казват колко дълго трябва да се задържи кучето в стойка. Някои изпитващи смятат, че би трябвало да остане така толкова дълго, колкото е нужно на водача да се приближи, но това може да е различно за всяко куче. Като мнозинството смятат, че няколко секунди – 3 до 10 сек. са задоволителни.)

3) Баланс в характера:

Изпитващият проверява дали кучето показва небалансираност в характера си. (Правилата не дефинират тези признаци, но това предимно са агресивност, страх от непознати хора, липса на контакт между водача и кучето) Най-специфично тук е кучето задължително да не показва страх от изтрел, което се тества с изтрел от оръжие (пушка) или алармен пистолет / револвер или тежък калибър (това означава най-малко 32…) Най-често изтрелът е пуснат от изпитващия, който често е далеч от кучето. Изтрелът трябва да премине близо до кучето, както обикновено става на лов.

Всеки знак на страх в този момент се смята като провал на теста. С преминаване на теста TAN се награждават всички кучета, които успешно са преминавли тези 3 стъпки.

Куче, което се е провалило на една от тези три категори се остранява, като му се дава шанс да се яви на друг такъв тест, но само до тогава, докато не е навършило все още 36 месеца, които са максималната граница за явяване на теста.
ТAN-теста е просто ТЕСТ, но не и състезание! При него не се награждават различни места, а просто има „преминали” и „провалили се”!

Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!

                                    ТЕСТ НА КЕМПБЕЛ

Този тест е бил предложен от етолога от Калифорния Уилям Кемпбел през 1975 година за определяне степента на социализация на кученцето и отношенията на доминиране/подчинение. Тестът се състои от пет изпитания: две от тях са наблюдение, а другите три изискват определени действия. Кученцата може да се тестват на възраст 7 седмици; всяко от изпитанията продължава около 30 секунди – толкова време е достатъчно на две непознати кучета, за да установят йерархична връзка. Тестването се провежда в непознато за кученцето място, в спокойна обстановка, наоколо не трябва да има предмети, които да го провокират за игра. Всички действия се извършват спокойно и не се съпровождат нито с думи, нито с поощрения.

ТЕСТ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ
Внимателно пуснете кученцето на земята, отдалечете се на няколко метра, леко плеснете с ръце и проследете поведението на кученцето:
1. То веднага бяга при вас, вирнало опашка, започва да скача по вас и да ви хапе ръцете.
2. То веднага бяга при вас, вирнало опашка, започва да ви драска ръцете с лапите си.
3. То веднага бяга при вас и маха с опашка.
4. То бавно се приближава към вас с подвита опашка.
5. То не идва при вас.

ТЕСТ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ
Тестът се провежда от непознат на кученцето човек.
Сложете кученцето по гръб, като сложите ръце върху гърдите му и го задържате в това положение за 30 секунди, като леко го обръщате на едната или другата страна:
1. Кученцето усилено ще се съпротивлява или ще хапе.
2. Кученцето ще се съпротивлява дотогава, докато не получи свободата си.
3. Кученцето отначало ще се съпротивлява, след това се успокоява.
4. Кученцето не се съпротивлява и ви лиже ръката.
ТЕСТ ЗА СПОСОБНОСТ ДА СЛЕДВА
Тестът се провежда с всяко кученце отделно, като се мълчи.
Застанете до кученцето и бавно се отдалечавайте, като оставате в полезрението му.
1. То веднага се ви последва, с вирната опашка и ще ви хапе за краката.
2. То прави същото, но не хапе.
3. То веднага се ви последва, с подвита опашка.
4. То нерешително ви следва с подвита опашка.
5. То не ви последва и си отива.
ТЕСТ ЗА ИЗПРАВЕНА ПОЗА
Тестът се провежда от непознат на кученцето човек.
Сложете ръцете си под гърдите на кученцето и го вдигнете в изправено положение. Подръжте го в това положение 30 секунди:
1. Кученцето яростно се съпротивлява, ръмжи и хапе.
2. Кученцето се съпротивлява, но не прави опити да ухапе.
3. Кученцето отначало се съпротивлява, но после се успокоява и лиже ръцете.
4. Кученцето не се съпротивлява, лиже ръцете
5. Кученцето реагира непоследователно: отначало проявява признаци на съпротивление и даже се опитва да ухапе, но в следващия момент се поддава на принуждаването.
ТЕСТ ЗА ПОДЧИНЕНИЕ
Тестът се провежда от непознат на кученцето човек.
Кученцето лежи в поза на сфинкс, човекът му притиска главата, като едновременно я завърта настрани. Тази поза имитира подлагане на гърлото му на нападащия противник:
1. Кученцето се съпротивлява, драска, преобръща се, ръмжи и хапе.
2. Кученцето се съпротивлява и преобръща, като се мъчи да ви одраска.
3. Кученцето отначало се съпротивлява, след това се успокоява и ви лиже ръцете.
4. Кученцето се преобръща по гръб и ви лиже ръцете.
5. Кученцето си отива
РЕЗУЛТАТИ
Повечето отговори – 1
доминантно агресивно (не се препоръчва като компаньон, при правилна дресировка може да стане добро работно куче или пазач)
Повечето отговори – 2
инат (работно куче, на което е необходима строга дресировка)
Повечето отговори – 3
Стабилно, адаптира се
Повечето отговори – 4
Склонно към подчинение (кучето не е напълно подходящо за работа)
Повечето отговори – 5
затормозено (не е склонно към общуване, непредсказуемо куче)
Понякога резултатите могат да са противоречиви. Тогава трябва да се повтори теста, по-скоро условията на провеждане (прекалено малко кученце, храна, стрес, сън) не са били подходящи.

ТЕСТ НА БРЕТО С ОГЛЕДАЛО
На възраст от шест до осем седмици кученцето започва да реагира на отражението си в огледало, а на девет-десет – да се интересува от него. На тази възраст ние можем да заведем кученцето в помещение, където има голямо огледало, в което то ще може да се види цялото. Ще наблюдаваме реакциите на кученцето, за да се определи нивото на социализацията му.
Общителните, уравновесените, уверените в себе си и доминиращите кученца ще проявят известна напрегнатост във връзка с установяването на йерархично положение. Кученцето ще се оглежда в огледалото, ще застива за известно време, ще се приближава до огледалото и ще се отдалечава.
Такива кученца се отнасят към типове 1 и 2 в теста на Кемпбел.
Другите кученца, също толкова общителни, но по-скоро подчинени и инфантилни, ще се мъчат да установят контакт с изображението си, да демонстрират готовност за подчинение и да канят за игра. Те рядко и за кратко ще застинат, като зорко гледат отражението си, приближават и се отдалечават.
Тези кученца съответстват на темперамент тип 3 или 4 в теста на Кемпбел.
Накрая, при неуравновесените, необщителните и страхливите кученца ние наблюдаваме продължителни периоди на неподвижност, нежелание да гледат изображението си. Кученцата бягат от огледалото или ръмжат. Тези кученца съответстват на типове 1 или 5 в теста на Кемпбел.

ТЕСТ НА КЬОЙНЕК С ОЖИВЯВАЩА ИГРАЧКА
Според Кейнек, кучето може да реагира на появата на нов предмет по три начина:
– да прояви интерес;
– да го игнорира;
– да не го приеме.
Тестът с оживяваща играчка позволява да се оцени характера на кученцето и организацията на отношенията човек-куче. Кученцето се вкарва в непозната стая без мебели. Изследващият поставя на пода движеща се играчка-кученце и я насочва към кученцето. След това стопанинът или стопаните, също и изследващият стават, като образуват полукръг, и играчката се насочва към единия от стопаните.
Кученцето се държи по различен начин като види играчката, която по форма и издаваните звуци наподобява кученце, например:
– отстъпва с лай или без лай, души под опашката на играчката, мускулите му са напрегнати, то изглежда развълнувано. Тази реакция се смята нормална;
– започва заплашително да лае, изглежда разтревожено, такова кученце се счита за неспособно да живее в град;
– нахвърля се на играчката, блъска я, хапе я; такъв екземпляр е опърничав, а значи, опасен тип животни. Следва да се отбележи, че от втория или третия път поведението на кученцето става нормално: кученцето е започнало да възприема играчката като досаден предмет;
– държи се спокойно и разглежда играчката. Такова кученце лесно ще се обучава, но у него ще се запази известна склонност към независимост;
– крие се под стол или зад него, изглежда изплашено и неуверено. Този тип поведение се наблюдава при кученцата, които не са придобили достатъчно опит в ранна възраст;
– бяга, изпитва силно вълнение, връзката със стопанина е много слаба. Кученцето е страхливо и способно да подведе стопанина във всеки момент;
– крие се зад стопанина или единия от стопаните. Това поведение установява истинската йерархия, показва кой е лидера в двойката;
– крие се зад изследващия. Такова поведение посочва на лоши отношения между кученцето и стопанина му.
Може да се повтори теста с всички кученца от кучилото. Само доминиращото кученце със стабилна психика ще доближи играчката.
Ако тестът се провежда в присъствието на майката, всички подчинени кученца ще побягнат към нея да се скрият. Независимите кученца ще се опитат да застанат между майката и играчката.

[b]Енциклопедии Лабрадор Royal Canin. Всички текстове са представени изключително и само за запознаване, без цел търговско използване.

Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!