За породата

Тази порода датира много преди официалното си създаване през 1907 г., както много древни автори го потвърждават. Страстта към лова е дълбоко гравирана в гените на епаньол бретона. Независимо от дребничкия си ръст, епаньол бретонът всъщност е уникално ловно куче.

Специфичният му усет за носене на дивеча с върха на устните, без да го наранява, е негова запазена марка. Няма друга порода ловни кучета, която да изпълнява тази задача с по-голяма прецизност и сигурност. Към апортирането бретонът привиква още от най-ранна възраст. За него не представлява никаква трудност да донася и най-обемистите предмети.

Той си остава №1 сред кучетата-бекасиниери на полуостров Бретан. Към работата в горите бретонът привиква особено добре. Неговата козина го предпазва, както от растителността, така и от есенната влага. Той претърсва сечищата със своето вродено усърдие и страст.

Равнината за епаньол бретона е като пристанище, което го води направо към дивеча. След няколко секунди за ориентиране кучето се насочва срещу вятъра и се чувства неудържимо привлечено напред. При финалната стойка кучето сякаш фиксира дивеча.

Затова днес за епаньол бретона се говори, че той съчетава в себе си „максимум качества в минимум обем“.


Hot auto news