февр. 10

Умеем ли да водим птичаря?

logo-pechatРеалната ефективност на птичаря в лова, до голяма степен зависи от неговите вродени инстинкти, подходящ тип нервна система и правилния строеж на тялото- неговата морфология. Тези специфики изцяло са задача на съответния развъдчик и необходимата солидна основа, която на по-късен етап ще обезпечи квалитета на конкретния екземпляр. Би било нелогично обаче, да не отдадем нужното внимание и на още един важен фактор, имащ пряко отношение към ефективността на птичаря, а именно: подготовката на неговия водач. Това е така, тъй като относително често се случва , птичар притежаващ изключителни вродени качества да бъде посредствен в лова и неговата ефективност на практика да се свежда почти до нула. Именно от водача се очаква, да даде възможност всички ценни и практически необходими качества у кучето да се развият оптимално.

От първостепенно значение за подготовката на водача е той да е наясно с това кои вродени качества на птичаря са важни и ценни и имат пряко отношение в лова. На страниците на сп. „ БГ Ловецъ” някои от тях са били отбелязвани, но в повечето случай в контекста на определена тема. Затова тук ще бъдат представени по-обширно и с уговорката, че всяко от тях има реален принос за ефективността на кучето и съответно за неговия водач, който познавайки ги в детайли ще може да ги развие. Ето как стоят нещата:

  • подходящ тип нервна система- от нейното точно определяне се избира съответния метод за възпитание и обучение на конкретното куче. Казано по друг начин- водача трябва да има предвид, че към темпераментните кучета / т.нар. Холерици/ се подхожда с изключително търпение и внимание, както и факта че при тях лесно се усвояват командите свързани с движение, докато например” На място” , „ Седни” – лошо и трудно. Това практически означава, че щом веднъж бъде определен конкретния тип нервна система, водача трябва да изгради и съответния на нея план за обучение. При по-спокойните кучета, водача трябва да знае, че те лесно усвояват команди като „ Седни” , „ На място”, докато трудно тези свързани с движение. Тук може да се направи извода, че едно темпераментно куче, работи по-бързо и по-широко около ловеца покривайки голям периметър от терена. Водача на такъв птичар, е необходимо правилно да отчете този факт и да не се опитва да „ свива” така кучето, че то да работи в краката му, да използва и да му даде възможност да се изяви. Респективно, водач на птичар с по-уравновесена нервна система, не бива да се опитва да го накара да покрие енергично и широко терена, да има по-бърз алюр.
  • желание за работа- когато птичаря има изключително желание за работа, водача трябва да му даде известна свобода дотам, че той да прояви своята инициативност. В реалния лов, това качество се проявява обикновено в бързото и широко, оптимално, без излишни обследвания търсене. Това поведение се приема за нормално и се работи за неговото усъвършенстване.
  • способност на птичаря да „ държи” вятъра в носа си- това е изключителна, много ценна вродена способност на птичаря. Образно казано, той се стреми да работи винаги така, че да не изпуска вятъра носещ мириса на дивеч в полето. В практическия лов това означава, кучето претърсва систематично терена спрямо посоката на вятъра, а не спрямо тази на неговия водач. Последния, всъщност е необходимо да се съобрази с посоката на движение на кучето, а не да се опитва то да претърсва спрямо него.
  • способност на птичаря да маркира дивеча- тук естествено става въпрос за стойката. Съществуват кучета, които маркират рязко, сигурно и със самочувствие  и такива, на които им е необходима малко помощ.  Разликата в маркирането определя и различните действия на водача и ако е необходимо да се намеси в подходящия момент. Важно е да се отбележи обаче, че щом птичаря спре на стойка, неговия водач трябва бързо да отиде и застане непосредствено до кучето- естествено за да може да се намеси било с помощ или пък за да реализира стойката.
  • способност на птичаря да спре, когато дивеча се вдига без кучето да е усетило миризмата – това е едно ценно качество с важно практическо значение. Съществуват ситуации при които птичаря няма възможност да улови мириса на дивеча пред себе си. Минавайки покрай затаилия се дивеч, той се вдига и кучето спира на място- в подобен случай водача трябва да отиде по най-бързия начин до неподвижното куче, имайки предвид че ако дивеча е ято яребици или няколко пъдпъдъка обикновено се вдигат само една част от тях. Останалите заради надвисналата близка опасност / стоящото на едно място куче/ имат само една възможност – да останат на земята. Ето как се оказва, че тази вродена способност на птичаря е достатъчно ефективна за ловеца, затова тя трябва да се има предвид.
  • маркиране или носене- съществуват кучета, при които инстинкта за улавяне на мириса и маркиране на дивеча е изключително силно развит, докато този за апортиране по-слабо и обратното. Този важен факт е от голямо значение за водача, ето защо: ако един птичар притежава по-силно желание за откриване на дивеча и неговото маркиране, то не бива де се очаква и изисква от него да апортира безупречно, включително и кучето да седне пред ловеца държейки дивеча покорно в устата си. Това съвсем не означава, че подобен птичар няма да апортира- напротив, но ще го прави по-бързо и припряно, за да тръгне отново в терена, респективно птичар имащ по-голямо желание за апортиране на дивеча го прави с голямо удоволствие и страст, докато подобно нещо не може да се каже за маркирането- то изглежда някак вяло…..

 

Умението правилно да се води един птичар е залог за неговата ефективност по време на лов. Това умение се изгражда на базата на отличното познаване на работните характеристики на всяка отделна порода / нейния работен стандарт / , на базата на обективната информация и с помощта на логическо мислене. На пръв поглед ситуацията изглежда сложна и трудна, но всъщност далеч не е така- по-трудното е свършено от развъдчика, водача трябва само да го види, доразвие и използва….

 

Георги Захариев

февр. 10

Следене на дивеча след стойката / куле /

logo-pechat В работата на птичаря съществуват различни детайли, които трябва да бъдат отчитани коректно от водача. Той самия трябва да е запознат в подробности с всеки от тях, за да бъде адекватен във възникнала ситуация по време на лов или тренировка с птичаря. Нещо повече, задача на водача е да предостави възможността кучето да натрупа  достатъчно опит в действията си на терена. Когато се говори за подобен опит основно се има предвид  различните ситуации в които кучето маркира и блокира дивеча, разбира се за да стане това водача със своята намеса или нейната липса също помага в изграждането на необходимата рутина у птичаря.

Един от важните елементи е следенето на дивеча след стойката / куле /.Воденето към дивеча след нея е различно при отделните индивиди- някои кучета водят бавно, други със самочувствие, но във всички случаи  кулето трябва да  е концентрирано и стегнато по посока на дивеча. Има ситуации, когато кучето е маркирало от голямо разстояние и при  движението към дивеча то губи мириса. Обикновено тогава се връща назад и се опитва отново да поеме този мирис на вятъра. В подобен случай, водача трябва да остави на спокойствие птичаря , да не го пришпорва с излишни команди, но ако кучето не успее да се намести на мириса е необходима и съответната намеса. Образно може да се опише воденето към дивеча по следния начин- след улавяне на мириса, птичаря се стреми да го “ държи “ постоянно в носа си за да достигне внимателно до източника му. За кучето това е една невидима нишка, която го свързва с прикрития пред него дивеч. Естествено, съществуват ситуации когато дивеча пред птичаря също се движи. Обикновено повечето и най-вече опитните кучета следят на определена дистанция дивеча и спират при всяко негово спиране. Подобни действия са продиктувани както от инстинкта така и от опита на птичаря, тук разбира се имат важна роля и правилните действия и на водача на кучето, действия позволяващи то да придобие коректно поведение. Следенето на дивеча е един от съществените моменти в работата на птичаря, като по време на него освен че кучето не трябва да губи връзката си с водача, то трябва да притежава природна интелигентност и хитрост спрямо преследвания дивеч. Необходимо е воденето да е внимателно и концентрирано, птичаря трябва да държи дистанция спрямо дивеча за да не го принуди да се вдигне. По време на лов или тренировка може да възникнат различни ситуации, в които кучето трябва да реагира  напълно коректно- има случаи когато то може да бъде изненадано от наличието на дивеч в непосредствена близост. Обикновено тогава птичаря блокира / спира / рязко, главата сочи местоположението на дивеча често пъти тялото е усукано в най-причудливи пози и естествено тук не следва куле към дивеча. Необходимо е водача ясно да си дава сметка, че различната растителност, видовете дивеч и тяхното поведение често пъти провокират различно от идеалното поведение у кучето, както и факта че всеки птичар притежава свой собствен стил и манталитет на работа. Както по горе бе отбелязано едни кучета следят дивеча бавно, други са по-уверени, трети се движат насечено и рязко напред след което прилягат. Водача е този, които ще отчете подобни характеристики и ако кучето се нуждае от подкрепа в кулето, да се приближи непосредствено до него, отчитайки разстоянието до дивеча, да го подтикне да продължи още напред  до момента на самото блокиране .В случай, че кучето следи дивеча със самочувствие например стегнато и концентрирано на няколко крачки пред водача, последния трябва да следва темпото на птичаря и при спиране от страна на кучето той трябва също да спре. Тук можем да отбележим един от важните моменти, показателен за водача и този момент е работата на опашката. Обикновено по време на кулето докато кучето се движи, тя прави дискретни движения ляво-дясно, но когато дивеча е локализиран нейното движение спира едновременно със спиране и на кучето. Опашката е изпъната , тялото на кучето е стегнато и неподвижно, ноздрите са широко отворени и птичаря бавно вдишва и издишва въздуха, тялото му потрепва / т.нар. тремор / – това са индикации че дивеча е близо пред кучето и е неподвижен, кучето повече няма да пристъпи напред защото блокирания дивеч всеки момент ще се вдигне. Описаните неща, са видимите фактори които водача трябва да познава изключително добре ако иска неговия птичар да се развива напред. Те трябва да бъдат взети под внимание от водача, защото в противен случай може кучето да бъде подтикнато към неправилни действия. Да вземем  следната ситуация: птичаря е усетил далечен мирис и е започнал внимателно и целенасочено куле в посока на източника на този мирис/ дивеча /. Водача е близо до кучето и се движат заедно напред, кучето в определени моменти спира и водача леко го подтиква да продължи. Отново следва спиране , но то е различно от предишните с някои от горе посочените елементи в себе си и ако водача не ги забележи ще подтикне  кучето отново да продължи напред, провокирайки го по този начин да вдигне дивеча, което при някои индивиди може да доведе до състояние щом дивеча бъде усетен, кучето да го връхлети без да го маркира- поведение крайно нежелано. Целта е птичаря да разбере, че неговата задача е да открие местоположението на дивеча, да чака водача да се приближи и двамата внимателно да тръгнат към дивеча, като кучето чрез обонянието си води в посоката на източника на мириса. По време на кулето, птичаря трябва е внимателен и да се приближи така до дивеча , че да не го принуди да се вдигне. Именно така се изразява ефективността на стойката – дивеча да бъде “ притиснат” до земята , а не провокиран да се вдигне отдалеч.

Би било удачно да споменем, че водача следва да има известно доверие на птичаря си и да му даде определена свобода по време на работа. Тук се има предвид намесата, честотата на подаваните команди, когато кучето претърсва терена. Необходимо е да се знае, че контрола трябва да се свежда до това водача да се намесва с команди и различни сигнали само когато се налага, а не това да става постоянно. Когато често се подават команди и водача постоянно се опитва да контролира всяко действие на кучето се постига негативен ефект- птичаря се обърква, изнервя се и става все по-малко концентриран върху филтрирането на въздуха за да усети и най-лекия мирис. Започва да допуска нетипични и чести грешки, което рефлектира негативно и върху водача разбира се, а оттам рязко спада и самата ефективност. Логично е да се отбележи, че дискретността в този случай до голяма степен помага и на самия птичар да открие и следи дивеча, тъй като последния не е усетил приближаващата го опасност. По този начин, вероятността да бъде изненадан дивеча се увеличава значително, а знаем че именно този елемент влияе върху поведението на дребния дивеч, респективно и на кучето.

 

Следенето на дивеча след стойката / куле / освен един от важните елементи в работата на птичаря е и може би най-емоционалния и неповторим. Той е кулминацията в същността на птичаря и изразява неговата природна интелигентност и съобразителност…………..

 

Георги Захариев

февр. 10

Реализация на стойката

logo-pechatЗдравейте, уважаеми ловци. Избрах тази тема на  настоящата статия, за да внеса още яснота относно правилното обучение и ловуване с чистопороден птичар. За да достигне едно куче максимума на своите възможности като работни качества / в частност блокирането на дивеча /, неговия водач има решаваща роля. Тъй като няма как направо да говоря за вече обучено куче и предвид факта че има ловци наскоро сдобили се с младо куче, ще започна от самото начало, тогава когато младия помощник  за пръв път спира  пред затаилия се дивеч.

Нормално, един чистопороден птичар след няколко срещи с дивеч, без особена намеса от страна на водача спира на стойка на около 4-5 месечна възраст / съвсем не са изключение случаите, когато това става и по-рано/. В началото, докато кучето разбере и свикне да стои неподвижно без да атакува дивеча не е необходимо последния да се вдига. Нужна е точно тази последователност ако искаме кучето да има коректно поведение по време на лова по-късно. След като неподвижността от страна на кучето е вече факт, трябва да направим следващата крачка, а именно да преминем към реализация на стойката, защото ако оставим нещата само до спирането, кучето може да загуби интерес към миризмата. Другото нещо, което може да се случи е птичаря да “реши”, че неговата задача се състои само в това да спре / маркира/ за кратко време дивеча. Стане ли подобно нещо, по-късно ще се скъсява времето през което кучето ще стои неподвижно пред дивеча, докато се стигне до момента когато интереса му ще изчезне напълно. И така, да се върнем на момента, когато кучето вече е свикнало самичко да спира и спокойно да стои пред дивеча без да го атакува- задачата на водача сега е да се приближи до птичаря, да изчака няколко секунди, през които ако е необходимо да успокоява кучето и след това двамата, заедно внимателно и бавно да тръгнат напред в посоката, в която е насочен погледа на кучето за да принудят дивеча да се вдигне. Когато това стане, водача трябва да предотврати опита на кучето да се впусне в преследване и едновременно с това той или негов помощник да произведе изстрел. В началото не е нужно изстрела да бъде директно в птицата. Това обикновено се прави, след като кучето свикне  при вдигането на дивеча и последвалия изстрел да стои на мястото си, без водача му да се е намесил- едва тогава се пристъпва към изстрел директно в дивеча и се подава команда “ Апорт”, която трябва да е предварително заучена. С оглед важността от практическа гледна точка на този елемент от полевото обучение на птичаря, отново ще отбележа последователността която трябва да спазим:

  • спиране на кучето пред дивеча, без последния да се вдига.
  • приближаване на водача до кучето, изчакване кратко време и едновременно общо движение напред.
  • вдигане на дивеча, оставане на кучето неподвижно и изстрел
  • изстрел директно в птицата с последваща команда “ Апорт”.

Трябва да подчертая, че към всеки следващ елемент се пристъпва САМО и ЕДИНСТВЕНО когато кучето е усоило отлично предходния. Ако работим по този начин, не след дълго време, чистопородния птичар ще прояви това поведение, което очакваме и ние ще му имаме достатъчно доверие за да го изведем в терен, където ще го пуснем свободен, без повода или дългото въже, които неминуемо сме ползвали досега. Работейки с кучето в ловен сезон, можем да си вземем пушката и да стреляме по дивеч разрешен за лов, в случай че това става извън сезона или пък през седмицата, може да ползваме волиерен дивеч със същия успех. В този случай, преди да пуснем кучето, поставяме / чрез приспиване/ в терена дивеча на такова разстояние от нас, че да стигнем до него за 15-20 минути. В моята практика най-често ползвам фазан, тъй като след като го приспя, той дълго време остава на същото място без много да се отдалечава.

И така, знаем къде се намира поставения дивеч / за по-голямо удобство може да го сложим в храст, който да ни служи като ориентир/, установяваме посоката на вятъра и пускаме срещу него кучето. Ако то е усоило още един елемент а именно зигзагообразното претърсване на терена, започва енергично да галопира вляво и дясно от нас. Приближавайки мястото, където се намира дивеча и търсейки миризмата му чрез носа си, в един момент кучето нарушава системата на претърсване, тръгвайки напред. Сега вече галопа постепенно се забавя и кучето започва леко да се снижава към земята- това  снижаване се нарича “ потъване” и обикновено е първата и най-сигурна индикация ,че кучето се насочва към дивеч, а не към миризмата от неговото скорошно присъствие. Важно е да отбележа, че подобно потъване е характерно за континенталните породи птичари и до известна степен се наблюдава при английския сетер и то за кратко, непосредствено преди кучето да спре на стойка. При пойнтера потъването не се наблюдава преди спирането, а галопиращото куче внезапно и неочаквано спира на стойка. Щом кучето вече е маркирало миризмата, водача се приближава до него, изчаква кратко време и двата тръгват напред. Тук, независимо че движението е общо, водача трябва да се съобразява с темпа на кучето т.е. то е водещото. Какво имам предвид? Някои кучета, кулират бавно и спокойно, но има и такива чийто движения са насечени и нервни- кучето прави няколко крачки и спира. По време на кулирането, кучето трябва да бъде успокоявано, а не провокирано да бърза в посока на дивеча. Това е важно за да може  последния да бъде изненадан и по този начин да е принуден да остане на земята. Освен това, кучето трябва спокойно и успоредно с водача да кулира, за да свикне че може да започне приближаване към дивеча едва след като ловеца застане до него, а не да прави това самичко- този елемент именно отличава добрите, ефективните птичари от посредствените, тези който вдигат а не блокират дивеча. Ще обясня защо? Представете си куче от породата английски пойнтер, което ловува на яребици в открито пространство и същия този пойнтер, благодарение на вродените си качества правилно доразвити от неговия водач, спира на стойка на 200-300 метра разстояние. Ловеца спокойно и бавно се приближава и застава до неподвижното куче. Следва погалване и общо движение напред…..Красота и истинско удоволствие да се наблюдава такова куче, но именно заради това че то знае, че едва след като водача застане до него трябва тръгне към дивеча дебнейки , работата на кучето освен красива е и ефективна. А това е следствие на добри познания и правилно свършена работа от страна на водача му, естествено и на вродени качества съчетани с достатъчни на брой срещи с дивеч.

До тук, разгледахме каква е задачата на обучаващия през времето на провеждане на интензивни и насочени в посока полева работа тренировки. Идва ред да обърна внимание и на следващия , не по-малко важен етап , а именно: преминаване от тренировки към практически лов. Смятам за важно да припомня, че в началото ловеца трябва да осигури максимално добри условия на своя помощник. В конкретния случай, такива са: подходящ терен, с наличие да достатъчна/ голяма/ популация естествен дивеч, подходящ дивеч? И най-важното- в близост да няма други ловци и  кучета. Какво имам предвид под понятието “ подходящ дивеч”? Ще го кажа направо –не мисля, че е удачен вариант на този етап, кучето да ловува на див фазан в естествените му местообитания. В повечето случаи, тази птица обект на лов и несравними емоции, обитава гъсто обрасли е немалки площи, често обрасли с папур или тръстика. Ако изведем младия птичар в такъв терен, той ще бъде максимално затруднен тъй като ще усеща дивеча от много близко разстояние. Това от свой страна може да доведе до следното нещо: усещайки късно фазана и спирайки непосредствено пред него , птицата може да не издържи и веднага да се вдигне. Другото нещо е че самия терен дава възможност на фазана вместо да излети да пробяга на крак и така още да затрудни кучето. Целта ни е съвсем различна- плавно и неусетно за кучето да преминем от тренировки към практиката.

Да приемем, че вече сме доволни от работата на младия ни птичар, не бива да смятаме че вече сме направили всичко което се иска от нас, дори и кучето да е добило известна рутина в блокирането на дивеча. Не бива да забравяме, че за да се затвърди едно упражнение, то трябва регулярно / възможно по-често / да се повтаря. Става въпрос за това, че винаги щом кучето застане на стойка, ние сме длъжни да я реализираме. Имам предвид, че застаналото на стойка куче не бива да бъде ощетявано и обърквано например ако то е блокирало заек , а днес ловуваме яребица . Няма как да му обясним подобно нещо. Затова щом е на стойка, приближаваме се до него и след като заека се вдигне стреляме , но не в него а в страни.

 

Две са причините, които ме подтикнаха за тези редове. Първата е споменатата в началото на статията- да внеса яснота по този въпрос, с цел възможно повече птичари да придобият адекватно поведение, което ще ги превърне в ефективни помощници , а техните стопани в горди собственици.

Втората причина, уважаеми колеги е тази, че не бива по време на лов да забравяте  нещо много важно: както кучето Ви помага да повишите своята ефективност, точно по същия начин и Вие трябва да помагате то да повиши своята като ловно куче. Да, някои от Вас много правилно вече се досещат, че ще имам предвид връзката ловец-куче. Във всеки елемент от обучението и лова с птичар, в това число и при реализацията на стойката, основата е именно тази връзка. И колкото тя е по-силна, толкова водача ще разпознава и ще знае какво означава всяко едно движение или положение на кучето и точно заради това  и неговото куче ще изпъква с ефективност, стил и красота.

Н А С Л У К А

Георги Захариев

февр. 10

Провокация на стойката

logo-pechatСтойката на птичаря е заложба, която най-лесно се повлиява от обучението. Успоредно с това, същата е трудно постижима за отделни кучета, чийто собственици сами са се заели с тренировки в тази посока. Надявам се, след края на този материал това коренно да се промени.

Независимо от факта, че твърдата стойка е вродено / унаследено / качество на чистопородния птичар, не бива да се мисли, че без намеса от страна на водача му, то при първата удала му се среща с дивеч ще го маркира чрез твърда стойка. Има няколко важни причини за това твърдение:

  • Кучето трябва да знае, кое животно е дивеч и кое не- за да има спиране на птичаря пред дивеч, той трябва добре да е запознат с неговата специфична миризма. В същото време, миризмите на други животни / неловни птици, скитащи кучета, домашни животни / трябва да бъдат игнорирани от птичаря.
  • Темперамента на конкретното куче значително влияе на твърдата стойка- по-темпераментните / нервните/ кучета, изискват повече работа по затвърждаването на твърдата стойка . Те много лесно могат да бъдат провокирани да връхлетят върху дивеча- достатъчно е леко движение от страна на последния или шум предизвикан от приближаващия се водач .
  • Поведението на дивеча влияе върху стойката на кучето- в повечето случаи, неподвижността на дивеча означава неподвижност от страна на кучето. Но ако птичаря маркира ято яребици, те често пробягват на крак пред него, провокирайки го да ги връхлети. Тази подвижност на яребиците е продиктувана от по-голямата сигурност за всяка отделна птица, която предоставя ятото.

В практиката, съществуват  няколко начина, които имат един и същ краен резултат-твърда и спокойна стойка пред дивеча и същите са базирани на известна ловна сентенция, най-често приписвана на т. нар. “ стари ловци”: “ За да стане едно куче ловен помощник, е нужно то редовно да ходи на лов- куче става с водене на лов”. Не вярвам да има някой, който да не се съгласи с това. Сега ще насоча вниманието Ви към тази сентенция, като подробно ще я разгледам за да се направи извод от нейната полза.

 

– Редовно участие на младия птичар в реален лов, без специализирано обучение за проява на твърда стойка пред дивеча.

Тук става въпрос, само да осигурим на кучето чести ловни излети, като се разчита на следното: на един ловен излет, кучето ненадейно ще вдигне3-4 пъдпъдъка например, ще усети убит и ще направи опит да го вземе. На следващия излет, отново от краката му ще се вдигнат няколко пъдпъдъка и то ще подуши мястото, откъдето са излетели. На третия например самичко ще спре – т.е. ще направи стойка на миризмата на тази птица. Този метод е базиран на две неща:

Първото от тях е вроденото качество на птичаря да спира пред усетения дивеч, а второто е: един от начините на заучаване от страна на кучето / не на обучение от човека /. Говоря за т.нар. проба-грешка, ето какво имам предвид тук: кучето проявява различни поведенчески реакции за да се нагоди най-добре към конкретната обстановка и да има успех. В нашия случай, то в определен момент самичко спира пред затаилия се дивеч, за да разбере дали този път , ще успее да го овладее/ да го вземе в устата си / , защото досега, винаги когато е връхлитало върху дивеча , ловната му страст е останала неудовлетворена. Налага се тук да направя едно много важно уточнение- За  птичаря, от психологическа гледна точка, овладяването на отстреляния дивеч / захапването му / е удовлетворението , наградата му за свършената преди този момент работа- претърсване на терена и спирането на стойка. Затова , ако се доверим и ползваме подобен начин за проява на стойката , е изключително важно да натиснем спусъка САМО при условие, че кучето е спряло пред дивеча и да уцелим последния- така кучето съобразява, че щом спре, следва овладяване/ захапване / на дивеча, а ако го връхлети дивеча не се озовава в устата му. Този метод настина  работи – не едно и две кучета са станали прекрасни ловни помощници така, но положителните резултати при него са разтеглени далеч във времето.

 

Имайки предвид, че невинаги може да се осигурят редовни и чести ловни излети за кучето, както и факта, че вследствие на целенасочената и дългогодишна развъдна дейност съвременните птичари , притежават изключително устойчива нервна система, ще разгледам няколко варианта за провокация на твърда стойка , като така Ви давам възможност сами да изберете подходящия за Вас и кучето Ви , за да може всеки да развие това ценно качество у своето куче.

  • Целенасочени тренировки с естествен дивеч- предварително се проверява и избира терен с голяма гъстота на пернат дивеч/ например пъдпъдък / и един месец преди откриването на ловния сезон , започват интензивни тренировки в него. Най-удачния вариант е терена да представлява стърнище, тъй като основното помощно средство на водача ще бъде дълго и тънко въже, с помощта на което той ще контролира младото куче. Под контрол в този случай, имам предвид че веднага щом младия птичар усети миризмата на затаилия се пред него пъдпъдък, водача плавно изпъва въжето , принуждавайки по този начин кучето да спре далеч пред дивеча / да направи предварителна стойка/. Водача се приближава по изпънатото въже и застава до кучето , изчаква няколко секунди и следва общо и бавно движение в посоката където гледа кучето, докато дивеча се вдигне- посредством въжето се заставя кучето да остане неподвижно в момента на излитането на пъдпъдъка. Тези действия се повтарят до момента, когато без намеса на водача/ без опъване на въжето / , птичаря сам спре на предварителната стойка  и заедно с приближилия се до него водач, започне бавно и внимателно кулиране в съответната посока. Тогава , е нужна помощта на колега ловец, който ще отстреля пъдпъдъка , но само при условие, че преди това кучето е проявило коректно поведение. Целта тук е , младия и още неопитен ловен помощник да разбере в какво се състой новата му задача- да свърже нещата. Единствения недостатък , в този случай е че става въпрос за лов преди сезона- бракониерство…Естествено , същия метод може да се ползва , след като лова е открит и положителните резултати няма да закъснеят, но така ще трябва да се лишим от приятните емоции споделени с колегите ловци…

 

В моята практика, при работата ми с голям брой птичари ползвам метод за провокация на стойката, който е основан на факта, че кучето става чрез ходене на лов, но е приложим  в извън ловен сезон , като в същото време дава възможност за няколко дни твърдата стойка пред дивеча да стане факт. Ето за какво става въпрос:

В началото, при първите занимания ползвам фермерно произведен / волиерен / дивеч- пъдпъдък, яребица или фазан. Извеждам младия птичар на полето, прикрепям към нашийника му къс повод и хвърлям близо пред него фазана, като предварително съм взел мерки той да не може да отлети. Почти веднага, след като кучето започне да се дърпа , отпускам повода така че то да захапе фазана/ да го овладее/.Целта ми тук е да “запаля” ловната страст у кучето и чрез няколкократно захапване на фазана то да запомни миризмата му. Повтарям това няколко пъти и прибирам кучето в специална клетка в автомобила си. Ако вследствие нееднократното захапване на фазана, той вече не е между живите вземам друг и го залагам в храст , на около 200метра от мен/ този фазан е с премахнати летателни пера на едното крило за да не може да отлети /. Изчаквам 15-20минути и извеждам нетърпеливия ученик от автомобила, като този път за нашийника му прикрепям тънко и здраво въже , с дължина около 40метра. След като установя посоката на вятъра, чрез команда “Търси” тръгвам срещу него, като следя кучето да се движи зигзагообразно пред мен/ това упражнение е предварително заучено /. Тъй като знам къде се намира фазана, мога отлично да насочвам кучето и да го контролирам в случай, че усещайки го то се опита да хукне напред. Този метод работи добре, защото в една тренировка давам възможност кучето да намери дивеча много пъти. В резултат на многото на брой срещи с дивеча, за кратък период от време / една тренировка/ и повтаряне на едно и също нещо/ спиране на кучето чрез въжето/  младия птичар бързо разбира какво се изисква от него. Естествено значителна роля тук имат вродените качества. Щом кучето самичко спре пред дивеча, заменям последния с фазан който може да отлети/ поставям го в храста чрез приспиване/ , вземам ловната си пушка за да отстрелям фазана и повтарям упражнението, като отново дългото въже е прикрепено за нашийника , но този път е пуснато да се влачи. На практика кучето е свободно, но усещайки въжето то се въздържа от проява на волности.

Благодарение на този метод спестявам доста време, като имам възможност за отстрел на дивеч в извън ловен сезон , без да бракониерствам тъй като ползвам волиерен дивеч. Най-важното в случая, е че метода е базиран на трите важни фактора влияещи върху стойката на птичаря:

  • кучето да познава миризмата на дивеча
  • темперамента на кучето се контролира чрез въжето
  • поведението на дивеча , влияе върху стойката- обездвижения / приспан/ фазан, поставен в храста на практика е неподвижен и така не провокира кучето. Освен това самия храст представлява бариера между кучето и дивеча, обричаща на неуспех евентуален опит на темпераментния ученик да връхлети последния. Не без значение е и това, че храста е чудесен ориентир за водача, който може отдалеч правилно да насочи кучето съобразявайки се с посоката на вятъра , към мястото където се намира дивеча.

Работата с волиерен дивеч, дава възможност за изключително чести срещи на младия птичар с дивеч, като се имитират условия максимално близки до реалния лов. Сами се досещате, че използването на волиерен дивеч цели да провокира кучето да прояви една от вродените си заложби и след внимателната наша намеса, трябва да се премине към интензивен лов , за да дадем възможност на младото куче да натрупа опит. По време на този интензивен лов е много важно да следим и изискваме коректно поведение от страна на кучето , а самите ние да стреляме само при условие, че дивеча е излетял в следствие на стойката на кучето. Допуснем ли да бъдем завладени от ловната страст и си позволим лукса да стреляме по дивеч без да има стойка- рискуваме да сме си загубили времето в безсмислени тренировки. И обратно успеем ли да удържим още съвсем малко емоциите си ще изпитаме едно силно и особено чувство- чувство на огромно удовлетворение.

Маркирането на дивеча е вродена заложба на чистопородния птичар и е неправилно да се смята, че кучето се обучава да прави стойка- то се провокира да я прояви. Именно в това изречение , се крие ценната информация касаеща твърдата стойка. За да провокираме кучето да застане на стойка , трябва предварително да сме подготвили терена- да е подбран правилно и да има дивеч в него, дивеч който няма да мръдне от мястото си и ние знаем къде е то. Насочим ли усилията си в подготовка на работния терен, въпросът е не “Дали” , а “ Кога” тя ще е факт.

Георги Захариев

февр. 10

Почивка и разнообразие – основни фактори в обучението на ловното куче

logo-pechatЗдравейте , уважаеми читатели, в специализираната литература свързана с обучението на ловните кучета четем за различните начини и методи за обучение. Там можем да открием до най-малки подробности това ,което ще ни е от голяма полза в бъдещата работа с нашия помощник в лова, както и необходимите помощни средства , гарантиращи ни по-големи успехи в обучението. За съжаление в подобни специализирани ръководства ,както и между хората желаещи сами да обучат своето куче, така да се каже табу темата за почивката и разнообразието и тяхното положително влияние в процеса на обучението в материала , който следва, ще се опитам максимално ясно да обясня значението на тези фактори и тяхното практическо приложение. Смятам за необходимо да уточня, че тук под почивка ще имам предвид нервната система на кучето.

За да имаме положителен ефект в обучението , ние в по-голяма или по-малка степен натоварваме нервната система на кучето. Ако това натоварване е с голяма продължителност/ 1-2 месеца/ и с голяма интензивност, съществува реален риск от претоварване на нервната система. Това от своя страна може да доведе до необратими здравословни проблеми ,както и до такива касаещи психиката на кучето. Тези здравословни и психически увреждания доста често обезсмислят целия процес на отглеждане и обучение. Много често ,такова куче става негодно за лов. В следствие на претоварената нервна система кучето започва да слабее-появява се липса на различни вещества, които са от изключително важно значение за нормалното функциониране на целия организъм- витамини ,минерални вещества, аминокиселини и др. Претоварването на нервната система, отключва нежелани поведенчески прояви-страхливост, недоверие, липса на интерес към дивеча и т.н. За да избегнем или сведем до минимум подобен риск, трябва винаги да имаме предвид фактора почивка и да го прилагаме в процеса на обучение. Едно от полезните неща ,които можем да направим е да прибегнем до употребата на съответните хранителни добавки, когато периода на обучение не е с голяма продължителност и интензивност- заучаване на една команда например. Присъствието в дневния режим на подобни добавки, стимулира имунната система, повишава обмяната на веществата и въздейства положително върху целия организъм на кучето. В случай, че предстой по-дълъг период на обучение с висока интензивност освен употребата на хранителни добавки, е нужно да прибавим и фактора почивка. Тук имам предвид следното: Ако започнем ежедневни тренировки, изисквайки от кучето прецизно изпълнение на командите и висока концентрация, много скоро то ще започне с нежелание да реагира не само на всяка отделна команда ,но и на контакта с нас. Тъй като целим точно обратното, съответно трябва да подходим различно. Да кажем, че в следващите седем дни ще учим нашето куче на командата “Седни” .При всяко занимание работим активно в тази насока, но два от тези седем дни трябва да са почивка. Например: В понеделник и вторник извеждаме кучето и го обучаваме. В сряда също излизаме ,но вместо да започнем с обучението –оставяме на спокойствие кучето да си играе ,да разучава различните миризми. По възможност в дните на почивка е добре да сменим мястото ,където обикновено работим с кучето. За да може нервната му система да се възстанови напълно не трябва да изискваме от кучето изпълнение на каквито и да е команди. Просто излизаме на разходка с кучето и се въздържаме от всякакви команди. Естествено ако то дойде при нас –ще го погалим, ще си поиграем с него. След това в четвъртък и петък отново продължаваме с отработването на командата “Седни ”като събота или неделя пак ще почиваме. По време на почивката ,кучето не е напрегнато, не идва при Вас защото сте го извикали , а защото има нужда от Вашата подкрепа и добро отношение. Уважаеми читатели, подобен начин на обучение Ви гарантира постоянен интерес на кучето Ви към тренировките. Освен това, така изграждате връзка на взаимно доверие. Както вече знаем тя от изключително голямо значение в обучението и лова с кучето.

Другото важно нещо в обучението е разнообразието. То също е важен фактор в обучението на кучето ,касаещ желанието  с което то се отнася към обучението , а оттук и резултатите. Примера ,който ще дам отново е свързан с командата “Седни”- да кажем ,че през следващата една седмица обучавам кучето си по следния начин: коленича отдясно на кучето и с дясната ръка хващам нашийника му, а лявата поставям върху крупата. Едновременно с изговарянето на “Седни” с дясната ръка плавно дърпам назад и нагоре ,а с лявата натискам надолу ,докато кучето не заеме седнало положение. Поощрявам правилното изпълнение с похвала и даване на лакомство/гранула/.През втората седмица уча кучето на същата команда, но този път стоя пред него и държа гранулата малко над нивото на очите му. Произнасям “Седни” и движа гранулат към тила на кучето, за да го предизвикам следейки гранулата в ръката ми да седне. Поощрявам правилното изпълнение на командата.  Ето как с два различни начина постигам изпълнението на една и съща команда без да отегчавам кучето. Естествено мога да комбинирам или редувам двата начина и в една тренировка,  например. Ако нашето куче , може да апортира, но искаме да го научим да прави това от вода, също можем да използваме няколко варианта. Единия е като хвърлим апорта във водата ,но близо до брега ,така че да не се налага то да плува. След като кучето добие увереност  можем да хвърлим апорта в дълбокото. Ако учим кучето да апортира от вода през лятото, можем да влезем във водата заедно с него- предвид факта че то ни има огромно доверие, бързо ще ни последва.

Личния ми опит в обучението ме е убедил в удачността на следното: за да не принуждавам кучето ,а така да натоварвам излишно нервната му система в обучението му да апортира от вода действам така-извеждам кучето и отивам на предварително избрано от мен място- в моя случай малък язовир. Освен “ученика” вземам и другото мое куче ,което чудесно апортира от вода. Завързвам  близо до водата младото куче, и започвам да хвърлям апорта във водата ,като всеки път щом възрастното ми куче го донесе при мен аз не щадя похвалата си .След известно време освобождавам завързания “ученик” и хвърлям апорта във водата ,оставяйки да го донесат и двете кучета. Друг вариант е като ползвам помощта на колега ловец, който притежава куче апортиращо от вода. Тук работя по следния начин- колегата държи моето куче , а аз хвърлям апорта за да го донесе неговото и съответно го поощрявам. Играя си и се радвам на неговото куче ,за да накарам моето да търси подобно отношение .Благодарение на ревността отработвам апорта на моето куче ,без да прибягвам до каквато и да била принуда. При обучението на ловни кучета ,винаги когато е възможно предпочитам да ползвам подражанието и ревността , вместо да принуждавам кучето да изпълни конкретната команда.

Уважаеми читатели, обучението на ловното куче е деликатен процес .За да  постигнем по-добри резултати  е необходимо да знаем ,че според типа на нервната система на конкретното куче се изпира съответния метод на обучение. След като сме го избрали е необходимо да използваме почивката и разнообразието активно в този процес. Искрено се надявам с този материал да Ви помогна да внесете свежест в ежедневните тренировки и да постигнете по-добри резултати в обучението на Вашето ловно куче.

Георги Захариев

февр. 10

Поддържане уменията на птичаря

logo-pechatУважаеми колеги, както знаем възпитанието и обучението на ловното куче имат за цел да го превърнат в ефективен помощник на ловеца. Тези два етапа от живота  на кучето са времето, когато се изгражда връзката между ловеца и неговото куче, създават се основите на послушанието и водимостта на птичаря, на база на вродените ловни качества се усвояват необходимите за лова основни навици – систематично претърсване на терена, маркиране и коректен апорт на отстреляния дивеч. Може да се каже, че възпитанието и обучението до известна степен са въвеждащи и временни етапи в живота на кучето, защото е важно по време на всеки лов да се стремим не само към поддържане на вече наученото, но и  да го развиваме. Тънка е в този случай разделителната линия, тъй като и аз, неведнъж на страниците на сп. „Български ловецъ”  съм казвал, че кучето се обучава преди ловния сезон , а не по време на него. Затова ще конкретизирам – тук не става въпрос и нямам предвид да обучаваме птичаря докато ловуваме, а да сме го направили предварително и всеки път щом сме с пушка в ръка да изискваме от кучето коректно изпълнение на всичко научено.

Нека започнем от самото начало, а именно: какво е необходимо да знае нашия птичар? Тук ще подчертая две неща :

  1. Минимума се изразява в това, кучето да има отлична водимост т.е. да изпълнява безотказно командите  „Ела тук” (или сигнал за идване подаден чрез свирка), ”Стоп”, „Апорт”, птичаря да претърсва систематично терена, да има желание за работа, да маркира сигурно и по начин,  чийто краен резултат се изразява в ефективен изстрел от ловеца, да бъде неподвижен след вдигането на дивеча и да апортира коректно от суша и вода.
  2. Всеки ловец според личните си предпочитания трябва да е наясно какво ще умее и научи неговия птичар. Естествено когато става въпрос за континентална порода, на първо място тези кучета трябва отлично да изпълняват основната си функция – да работят на вятъра.

И така, нека сега вземем един конкретен пример и да го детайлизираме, за да бъдем достатъчно обективни. Притежавам птичар, който е обучен да идва при мен чрез подаден сигнал от свирка, да прави завой или да повишава скоростта на движението си отново чрез сигнали подадени от свирка, да маркира сигурно, да не мърда при вдигането на дивеча и да апортира при мен, като сяда и държи дивеча в устата си докато го взема (вкл. и от вода). Кучето има невероятно желание за работа и е достатъчно концентрирано в ловния терен. Ето какви са моите действия, когато ловувам с това куче: Стремя се да бъда в ловното поле възможно по-рано сутринта. След като пристигна на избраното място, свалям кучето от автомобила и докато сложа патрондаша и взема пушката се опитвам да определя посоката на вятъра. Старая се колкото е възможно повече пъти да вървя срещу него за да дам на кучето едно голямо предимство и да го улесня. Без значение дали съм сам или с колега ловец, стрелям /е само по дивеч, който кучето е маркирало. След като то усети дивеча и го маркира, аз или колегата се приближаваме да кучето (непосредствено до него) и чакаме дивеча да се вдигне, след което стреляме – в случай, че кучето тръгне напред, подавам команда „Стоп” и щом то я изпълни има изстрел. Винаги изисквам от кучето си да седне пред мен държейки дивеча в уста. Обикновено заради адреналина, при първия ловен излет кучето пуска дивеча. Тогава подавам команда „Апорт” и правя няколко крачки назад – по този начин показвам на кучето, че искам от него да направи апорта както съм го научил и то го може, независимо от високото ниво на адреналин или присъствието на друго куче и други дразнители.

По време на лов, когато се движа срещу вятъра следя за правилното движение на кучето в терена и особено за правилните завои. Щом забележа, че то се готви да направи обратен завой ( по посока на вятъра, а не напред срещу него) веднага притичвам няколко крачки напред и му подавам сигнал чрез свирката за да го накарам да промени траекторията си и така да завие напред. Понякога когато маркира и забележа че кучето още не е напълно сигурно му свиря със сигнала за  повишаване на темпото . Чрез това свое действие целя кучето да тръгне още малко напред към извора на мириса и така по – бързо да провери има ли дивеч и да го блокира или не. Обикновено в подобна ситуация се случват две неща : кучето внимателно тръгва напред след като чуе свирката и след няколко крачки маркира сигурно или отново прави няколко бавни крачки напред и ако пред него няма дивеч , възобновява претърсването на терена. Когато ловувам на патици в язовира винаги изисквам от кучето оптимално претърсване на папура и когато имам отстрел на вдигната от кучето патица да я открие и апортира коректно – да седне държейки я в уста и едва след като я взема да се изтръска от водата по него.

С течение на времето тези мои действия доведоха до това, че кучето натрупа достатъчно опит и много от изброените команди и сигнали отпаднаха почти. Разбира се по някога се налага и ги използвам, но успях да изградя у кучето си един стереотип на поведение, който е достатъчно ефективен за мен. В същото време моя птичар има отлична водимост и достатъчно свобода на действие. Като обобщение мога да кажа , че го държа на границата преди да излезе от контрола ми, като в същото време съм сигурен в него и знам, че това няма да се случи.

Ето уважаеми колеги, защо е важно постоянно да поддържаме уменията на нашия птичар. Разбира се възможно е понякога да се наложи допълнителна работа по отношение на усъвършенстване на конкретен елемент от работата на кучето. Тогава  се използва време извън ловния излет и след като нещата се изчистят , по време на лов отново се следи всичко научено да се изпълнява правилно. Тези наши действия са важни не само за да бъде по – ефективно нашето куче, но и за да ни обича и уважава още по-силно…………

Георги Захариев

февр. 09

Поведение на кучето при вдигане на дивеча

logo-pechatВсеки отделен елемент от полевата работа на птичаря има огромно значение сам за себе си и като част от едно цяло. Ефективността на едно куче,  представлява съвкупност от  много и различни негови действия  и тяхната взаимосвързаност, превърнали се в стереотип на поведение. Можем да обърнем внимание на следния пример: Когато един чистопороден птичар е  максимално концентриран, претърсва широко и се стреми винаги да държи вятъра в носа си, когато блокира дивеча сигурно и  на голяма дистанция, то същия е много по-ефективен от птичар тичащ хаотично в терена , без да е в състояние да оползотвори всяка отдала му се възможност да маркира дивеч.

Един от важните моменти в работата на кучето е поведението му, когато маркирания от него дивеч се вдига и ловеца стреля. В ловната кинология, този елемент е означен така- “ … по време на вдигането на дивеча и изстрела по него, кучето трябва да остане мирно, на мястото си “. Не случайно съществуват две много показателни понятия, обозначаващи описания момент : Работа на кучето преди изстрел- систематично претърсване на терена, улавяне на идващия от него знак за наличие на дивеч и неговото блокиране и Работа на кучето след изстрел- апортиране.  Много са причините, които са довели да се обособи като изискване и положително качество на птичаря при вдигането на дивеча и изстрела по него, той да остане неподвижен. Може би най-важната от тях е ефективността на кучето с подобно поведение. Не бива да забравяме, че работните породи кучета са създавани за да помагат на човека в различните му дейности и не може да не се съгласим с факта, че ловувайки с птичар който остава неподвижен при вдигането на дивеча имаме значително по-добър шанс спокойно и точно да се прицелим. По този начин значително увеличаваме точността и ефективността на стрелбата си. Тъй като птичаря претърсва терена и открива дивеча ,а след изстрела внимателно го апортира, ако остане на мястото си  и не го подгони  той е още по-полезен за ловеца. Неговата помощ вече не се свежда само до претърсване, маркиране и апорт, но и до осигуряване на значително по-прецизен изстрел. Освен по-ефектно и полезно, подобно поведение на чистопородния птичар запазва здравето и живота му. Не едно и две са кучетата, които са осакатени или убити от стопаните си или други ловци именно когато се впускат да преследват вдигналия се дивеч.  Това са т. нар. “ нещастни случаи “ – нещо което за мен не се обяснява с точно това понятие, защото умишленото , рисково натискане на спусъка по дивеч близо зад който се намира кучето е съзнателно действие, но както и да е… Тук можем да споменем и друг пример от реалния лов- не малко са  инцидентите  с прегазени от автомобили кучета, най-често преследващи вдигнал се заек. В подобни моменти няма как де се търси вината в определения шофьор, тъй като времето му за реакция обикновено е изключително малко- трагичните последици отново са за кучето.

Посочените дотук факти мисля, са достатъчно реални и убедителни за да може всеки ловец сам за себе си да разбере важността на този елемент в работата на птичаря, както разбира се и в неговата ефективност. В по-малка или голяма степен, задача на ловеца е да наложи подобно поведение на кучето си. Казвам това, защото днес е голям броя на чистопородните птичари, които сами без намеса на водача относително бързо  започват да остават неподвижни при вдигането на дивеча. Този факт е следствие на правилната развъдна дейност в различните киноложки клубове, внасянето на ценен генофонд от елитни представители на различните породи птичари, упоритата работа отново на клубовете в посока подготовка и на водачите на подобни кучета, които в по-голямата си част са обикновени български ловци. Дори и в подобни случаи обаче, е необходимо да направя и уточнението , че подобен  птичар оставащ на мястото си при вдигането на пернат дивеч без да е обучаван от ловеца, изключително трудно би устоял да не се впусне след вдигнал се заек например. Тъй като последния е невероятно мощен дразнител се налага и съответната намеса.

И така, за кратко ще насочим вниманието си към няколко от начините, с които да покажем на кучето какво ще искаме от него. Първият вариант е да го научим на командата “ Стоп “. При нейното заучаване, първоначално заниманията се провеждат в терен без дивеч. Използва се къс повод, поставен на нашийника на кучето и в избран от обучаващия момент се поизнася  ясно и твърдо “ Стоп”, като непосредствено след командата се заставя кучето да спре на едно място. След кратко време, през което за да не мърда кучето обучаващия е плътно до него, същия го похвалва и възнаграждава. Заниманията продължават в тази посока и целта им е кучето да разбере, че при командата “ Стоп “ трябва да спре. Когато то напредне малко, водача вървейки успоредно до кучето неусетно за него пуска повода да се влачи и поизнася твърдо командата- ако действията му преди това са били правилни би следвало да има видим резултат- кучето веднага спира. В подобен случай упражнението леко се усложнява като обучаващия тича заедно с кучето и подава командата- в случай на коректно поведение от страна на птичаря се преминава и към последното усложняване на упражнението- подаване на командата при наличие на дразнител. За улеснение може да се ползват домашни животни като визуален дразнител за кучето, а за по-голяма сигурност и като предпазна мярка в началото нека повода да е в ръцете на водача. Естествено ако всеки етап е отработен в детайли, птичаря би следвало да има коректно поведение- в подобни случаи се преминава към реален лов, където ловеца при вдигането на дивеча командва “ Стоп” и тогава стреля в него.

Другия вариант е без да се обучава кучето на гореописаната команда, директно да се премине към спиране без команда на кучето при вдигането на дивеча. За повече удобство е добре да ползваме помощник, който ще стреля а обучаващия  след като се доближи до маркиралото дивеча куче му постави повода. Изчаква се дивеча да се вдигне и той задържа кучето на едно място докато помощника стреля, след кратко време птичаря се освобождава за да апортира отстреляния дивеч. По този начин на кучето му се налага стереотип на поведение, който то в един момент започва да повтаря..

Независимо по кой от описаните начини / няма как да се твърди че съществуват само тези/ е важно един птичар да остава неподвижен при вдигането на дивеча и изстрела по него. Това е важно положително негово качество от практическа и естетична гледна точка и изискване и е видно защо. Усилията които всеки би положил в тази посока наистина си заслужават- заради красотата на неподвижното , следящо с поглед отдалечаващия се дивеч куче, ефективния изстрел, заслужават си заради неповторимите емоции по време на лов и най-вече заради факта, че сме взели всички мерки да удължим подобни моменти, както и живота на нашия птичар…

Георги Захариев

февр. 09

Конституция и екстериор

logo-pechatУважаеми ловци, говорейки за ловното куче и неговата роля за ефективния лов е добре да обърнем внимание на основната негова характеристика – конституцията и екстериора . Успоредно с вродените работни  качества , присъщи за всяка конкретна порода, съществуват и типични породни белези за нея. В известна степен конституцията и екстериора имат своето влияние и върху работните характеристики на конкретната порода. В следващите редове ще се постарая да внеса известна яснота по тази тема .

Съвкупността от основните анатомо – физиологични особености на организма на животното, които се развиват под влияние, от една страна на наследствеността , а от друга на условията на външната среда се нарича конституция .  Най – общо тя се изразява в типа на телосложението, характера на обмяната на веществата, типа на висшата нервна система и свързаните с тях особености на организма да реагира на въздействието на външната среда. Конституционните типове, които приемаме са следните :

  • Суров – при него формирането на животното става бавно и късно.
  • Груб – тук развитието също закъснява.
  • Здрав – формирането на животното става относително бързо.
  • Сух – формирането е бързо.
  • Нежен – тук формирането на животното завършва твърде рано.

Необходимо е да отбележа, че изброените пет типа на конституция много рядко се срещат в чист вид . В повечето случаи, кучетата имат смесени типове конституция : суров и груб, груб и здрав, здрав и сух и т. н.

Нека сега накратко да разгледаме екстериора на кучето . По своята същност той представлява само външният вид на животното, съвкупността от допустимите за оглеждане признаци като типът телосложение, строежът и взаимодействието на отделните части на животното.

Няма как да не спомена факта, че външните форми на живия организъм са тясно свързани  с неговите функции и  освен това измененията на едните водят след себе си до изменения на другите . По външните форми може да се съди за много вътрешни качества на кучето и именно в това се изразява практическата ценност на екстериора . При екстериорната оценка на ловното  куче се цели да се определи степента на развитието на необходимите за лова качества. На първо място това е съвършенството на двигателния апарат, силата и здравината на телосложението и т. н . За да бъда максимално обективен ще отбележа, че типът нервна система, силата на обонянието, желанието за работа и редица други работни качества няма как да бъдат видени в екстериора. Но има редица екстериорни белези, наречени породни , които са видими и важни, тъй като са присъщи само за определена порода.

От написаното дотук, става ясно че екстериорът на ловното куче до известна степен влияе на неговите работни качества и е важен за да могат да съществуват различните породи като такива. Нека свържем нещата: Постановката на тялото ( типа телосложение ) и екстериора влияят на неговите работни качества , като обезпечават в различна степен издръжливостта на кучето . Казвам в различна степен, тъй като един от важните показатели за издръжливостта е степента на заъгляване на задните крайници на кучето.  Най-общо казано по- голямото заъгляване  е предпоставка за по-голяма издръжливост на кучето по време на лов.  Освен това типичния строеж на тялото е основния фактор причисляващ кучето към конкретна порода, тъй като неговите движения са характерни за типичния стил на движение на породата . Като пример в случая, мога да отбележа ясната, видима разлика между характерните движения (стил) при континенталните и островните птичари. Първите имат плавни, меки движения по време на галопиране , създавайки впечатлението че „плуват” в терена . Задните крайници работят мощно и плавно, предавайки на предните подобно на „загребване ” движение. Тази характеристика именно на типа на телосложението прави възможно свободното и елегантно, меко галопиране характерно за континенталеца. Освен това тук е необходимо да добавим и друга характеристика на конституцията, която има пряко отношение за описаното меко галопиране – по-високо поставения  преден дял  на кучето.  Респективно и обратното – характерния стил на движение на островните птичари е насеченият, стелещ се галоп. При него задния дял на кучето работи с резки и отсечени движения, като предава на предните крайници подобно отсечено движение, освен това тук предния дял на кучето  не е поставен толкова високо спрямо задния и именно заради това се наблюдава характерния насечен галоп при островните птичари. Ето как конституцията влияе до известна степен на работните качества на кучето. Разбира се конституцията е изключително важна за поддържането на отделните породи ловни кучета. Всяка една притежава своите характеристики – цвят, строеж на тялото и в зависимост от него специфичните движения. Уважаеми  ловци, екстериора и конституцията на ловното куче са важна и неделима част от неговото съществуване. Когато към тях се прибавят  и специфичните работни характеристики за всяка порода, обикновено се говори за правилна развъдна дейност на киноложките клубове – нека  не забравяме, че и  в България има такива…..

Георги Захариев

февр. 09

Желание за работа

logo-pechat

                 Едно от най-ценните и важни вродени качества на чистопородния птичар е желанието му за работа. То е основата върху която се базира обучението и на по-късен етап има пряко отношение към ефективността на кучето по време на лов. Именно това вродено качество кара птичаря да проявява интерес към различните миризми в ловния терен, да бъде концентриран и готов във всеки момент да реагира на идващия от терена знак за присъствието на дивеч. Желанието за работа е причината кучето да бъде внимателно в проследяването на мириса, да може да открие ранен или отстрелян дивеч и да го апортира и да е в състояние да претърсва систематично терена стремейки се по-бързо да достигне до така желания за него дивеч.

В конкретния случай е добре да се каже, че това вродено качество / както и останалите / трябва да бъде доразвито и шлифовано чрез обучението така, че крайния резултат да намери своето практическо проявление в реалния лов. Затова в следващите редове, ще насочим вниманието си върху действията, които трябва да бъдат извършени от ловеца за да се усъвършенства и засили желанието за работа у птичаря. На първо място е важно водача да има ясна визия за това как да започне, а именно: във всяко занимание е добре кучето да има контакт с дивеч. Не е нужно тренировките да са ежедневни, но е от огромно значение всеки път когато кучето е на терена да му се осигури възможност да срещне дивеч и щом това се случи то да бъде прибрано т.е. заниманието завършва. Презумпцията тук е, че по този начин се избягва безцелното тичане  и Неангажираността на мозъка и сетивата, кучето осъзнава че когато е в ловния терен ще намери дивеч и така желанието му за работа / откриване на дивеча / се засилва. Водача е този, който трябва да покаже по разбираем за кучето начин какво ще изисква от него и затова е необходимо да осигури дивеч който птичаря да намери- естествено най-добрия случай е естествения дивеч. Срещите на птичаря с дивеч всъщност са разбираемия за него начин да  усвои командата “ Търси “, тъй като след нейното поизнасяне кучето скоро стига до него. Така то асоциира и свързва тази команда с откриването на дивеча. В противен случай, ако поизнасянето на тази команда не води до дивеча, кучето няма как да разбере какво да търси и всъщност какво се изисква от него. Ще направя една аналогия: Ако в този момент, докато четете този материал в стаята влезе някой и ви каже “ Я потърси.” -инстинктивно мозъка ви ще реагира по единствения възможен начин, а именно- с въпроса “ Какво да потърся?”. Това ще се случи, тъй като няма зададена информация в мозъка за обекта на търсенето. Но ако чуете “ Потърси дистанционното “ отново инстинктивно мозъка ще насочи очите ви за да го намерят. По сходен начин стоят нещата при кучето, когато става въпрос то да усвои командата “ Търси “ и да осъзнае че щом е на терена ще срещне дивеч, но при него мозъка предава импулс към обонянието в случая. Казано по-кратко: за да търси то трябва да знае какво ще намери т.е. необходимо е да има връзка между търсенето и дивеча. След като подробно разгледахме този момент и защо е важно птичаря всеки път да прави контакт с дивеча, ще продължим с още конкретика. Заниманията с цел засилване желанието за работа освен гореописания елемент е добре да се провеждат в различни терени. Най-важната причина е, че кучето има способността изключително бързо да се адаптира и учи от опита си. Какво се има предвид тук ? Ако пускаме кучето в един и същ терен и работим с естествен дивеч след няколко тренировки то запомня мястото откъдето се е вдигал дивеча / обикновено храст, канал и др./ и когато отново се озове на познатия терен, то веднага се насочва там където често се е намирал дивеча. Става въпрос за това, че птичаря не използва обонянието а мозъка си за да достигне до дивеча, не претърсва систематично използвайки вятъра, губи концентрация и респективно готовност във всеки момент да реагира на мириса- кучето пропуска. Насочвайки се към запомненото място то може да измине известно разстояние в терена осланяйки се на паметта си, но ако дивеча се намира в началото или в друга част, кучето вече не може да използва вятъра и обонянието си. Този момент трябва да бъде предотвратен и избягван от водача, защото в противен случай кучето става неефективно и ако се превърне в стереотип на поведение всъщност обезсмисля до голяма степен действията му като птичар. След необходимия брой занимания, в които кучето е срещало всеки път дивеч и за да го улесни водача правилно е отчитал посоката на вятъра преди да го пусне, е необходимо да се пристъпи и към отстрел на дивеча. Това действие отново има за цел да засили желанието за работа на птичаря, ето защо ? Ако постоянно свеждаме нещата само до  маркиране да дивеча, кучето може да се отегчи и съответно да загуби интерес. Но след като то е открило и вдигналия се пред него дивеч бъде отстрелян се дава възможност на кучето и да го захапе. По този начин то “ овладява плячката” и така напълно задоволява своя ловен инстинкт. Тук се налага едно уточнение, а именно: какво представлява стойката на птичаря? Това е момента в който е прекъснат процеса на дебнене на плячката и скока върху нея за да бъде овладяна. При обособяването на породи кучета показващи дивеча, човека е използвал инстинкта на вълка да дебне и внимателно / неусетно / да се приближава до него подготвяйки се за подходящия момент в който да скочи и го улови. Образно казано, човека е използвал това качество , като го е прекъснал в момента преди скока. Затова вече би трябвало да сме наясно защо отстрела на дивеча също увеличава и шлифова желанието за работа. Казвам определен момент, имайки предвид че за да стреляме по дивеча, кучето трябва вече да е маркирало и дивеча да се вдигне следствие именно на стойката. Другия важен момент в разглеждания случай е да не се допуска преумора, тъй като тя може значително да понижи желанието за работа на птичаря. Умореното куче е по-малко концентрирано и не толкова способно мигновено да реагира на мириса, възможно е дори да го игнорира. Затова водача трябва да бъде подготвен и много внимателен, да провежда кратки занимания с цел засилване желанието за работа на птичаря в които кучето да прави всеки път контакт с дивеча, като му се дава възможност и да го овладее. Работейки по този начин , ловната страст на кучето се разпалва бавно и постепенно докато не се разгори в определен момент като буен огън- огън който ще се превърне в смисъла на живота на птичаря и основа на неговата ефективност по време на лов.

 

Георги Захариев

февр. 09

Взискателност

logo-pechatСъвременните породи птичари притежават редица характеристики, значително отличаващи ги от кучетата отпреди двадесет години. Развитието на Кинологията и в България доведе до появата на птичари с изключително финно обоняние, морфологично правилно сложени, което рефлектира положително не само върху стила им на движение, кучета с много различна нервна система и т.н. Това от своя страна би трябвало да означава, че и подхода на всеки собственик на такова куче би следвало да е различен в известна степен. Презумцията в случая е, че към всяко отделно куче е необходимо индивидуално внимание, за да може то да развие качествата си до своя максимум. Удачно е обаче да кажем и друго- изброените по-горе характеристики водят до извода, че ловеца би следвало да има и малко по-различна визия за кучето си, както и за своите действия по време на обучение или лов. Същия е добре да се освободи от някои стереотипи в съзнанието си, които вече не са така актуални както преди време. Едно от най-важните действия на водача, продиктувано от начина му на мислене / визия към собственото му куче/ е взискателността. Казано накратко- относително често явление е птичари притежаващи изключителни качества да работят посредствено, именно заради прекалената взискателност от страна на стопаните си. Теоретичните познания и подготовка на ловеца са в пряка зависимост с ефективността на кучето по време на лов, ето защо е необходимо всеки да има ясна и обективна представа за нещата. В следващите редове, ще обърнем внимание на някои моменти с по-важно значение като ги детайлизираме с надеждата, че обмисляйки ги логично ще изградим обективен начин на мислене.

Може да се каже, че на почти всеки ловец се е случвало неговия птичар да маркира коректно повечето птици, но да подмине или пък вдигне без стойка няколко от тях по време на лов. Обикновено взискателността кара ловеца да помисли, че кучето е сгрешило от което може да последват неправилни действия насочени към птичаря- наказания и др. За да се избегне това е добре да се има предвид, че атмосферните условия значително влияят върху работата на птичаря. В този случай, е възможно в момента когато кучето би трябвало да поеме мириса на дивеча пред себе си, вятъра да е сменил посоката си и именно това да е причината за липсата на маркиране. Нещо повече, когато говорим за посока на вятъра е добре да знаем, че тя се отчита там където се намира главата на кучето- на около метър от земята. Този момент е много важен, тъй като често пъти вятъра да речем духа в лицето ни, но ако растителността е висока и гъста около коленете ни нещата са различни- или вятъра е с друга посока или въобще липсва. Друга причина за липсата на стойка при един птичар в определен момент може да бъде близостта на друго куче в ловния терен. Известно е, че когато две кучета ловуват в близост, особено ако това не е ставало често и им липсва подобен опит може да се прояви конкуренция помежду им, или пък йерархичният им инстинкт да вземе връх. В контекста на разглеждания случай, проявата на конкуренция е именно връхлитането върху дивеча без стойка, защото едното куче се стреми да достигне по-бързо, да изпревари другото. Що се касае до йерархията, нейното проявление може да се изрази в отказа на едно от кучетата да маркира, тъй като другото е по-доминантно и стои по-високо. Много силния, бурен вятър също влияе негативно върху работата на птичаря, най-често във възможността му да улови идващия от терена мирис на дивеча. Върху опитите на кучето да маркира значително влияние има и поведението на самия дивеч- в терени където той е наплашен по една или друга причина и реагира веднага на всеки шум, птичаря е затруднен максимално и в подобни случаи честотата и подаването на команди от страна на ловеца на практика почти обезсмислят опитите на кучето да открие и блокира дивеча, тъй като последния се вдига доста отдалеч. Несъмнено е, че тук отново ще обърнем внимание и върху подаването на команди по време на лов, но в този случай ще го направим от друга гледна точка. Неизпълнението на определена команда може да е продиктувано, не от нейното незнание или нежелание да бъде изпълнена, а от неподходящия момент в който тя е подадена. Такъв е например, когато птичаря е уловил мирис пред себе си и се е насочил към източника му, а ловеца подава команда. В много от тези случаи, кучето въобще не изпълнява командата и това негово поведение е абсолютно нормално, защото птичаря е селектиран векове именно за улавяне и проследяване на мириса на дивеча. Това е унаследен, природен инстинкт и ако искаме кучето да го изостави за да реагира на нашата команда трябва да знаем ,че работим срещу неговата природа.

Същата тази взискателност е причината ловеца да изисква безотказен апорт от птичаря си, независимо от всичко. Съществуват обаче ситуации,  при които нещата стоят по различен начин. Ще дам един пример с моите кучета- досега не съм имал случай, да апортират повреден / разкъсан/ дивеч. Обикновено, след като открият къде е паднал или стоят до него или се връщат при мен. Това тяхно поведение ми е добре известно и е достатъчно за да не настоявам отново, тъй като ако реша да го направя отново няма да последва апорт. Би могло обаче, да се случи нещо друго- настоявайки няколко пъти пред кучето да ми апортира повреден дивеч, то освен че няма да го направи може да разбере, че не е задължително всеки път да изпълнява тази команда, което в по-късен етап би рефлектирало негативно, когато дивеча е отстрелян коректно, т.е. кучето би отказало да апортира по мое желание. Друг важен момент за липсата на апорт в определени случаи е самия терен. Когато отстреляния дивеч падне на място, почти непристъпно за кучето- големи по площ и гъсти къпини и др. С риск да се повторя, тук ще спомена отново близостта на друго куче- има индивиди с по-слаба нервна система, които при приближаването на друго куче или отказват да вземат дивеча или ако са го направили го пускат. Тук влияние може да има отново и йерархичният инстинкт.

Разбира се съществуват още подобни на описаните ситуации по време на лов и всеки от Вас може да допълни картината. Целта на този материал далеч не е да останете, уважаеми ловци с впечатлението, че всеки път щом птичаря Ви сгреши трябва да бъде оправдан по един или друг начин, идеята е да осъзнаем прякото влияние на взискателността върху работата и ефективността на птичаря. Образно казано, ловеца трябва да държи кучето почти извън контрола си, имайки му обаче необходимото доверие. Това доверие обикновено се изгражда на базата на обучението преди използването на кучето за лов и на неговите силни, вродени качества. Всъщност ето това е същината в нашия случай- обучавайте кучето преди да го ползвате за лов, не по време на него. В процеса на обучение, отчитайки обективно различните ситуации и следейки внимателно проявата на вродените качества на своя птичар, ще изградите едно доверие. То ще Ви накара, да бъдете по-либерални и същевременно сигурни в действията на кучето и по този начин ще разберете, че то притежава невероятни способности и е далеч по-ефективно отколкото сте мислили. Когато птичаря се отдалечи в определен момент повече от нормалното за него например, не бързайте да го приберете към Вас, а обърнете внимание дали не е уловил мирис и се е насочил към него. Замислете се дали самия терен, близостта на други кучета или пък изключително силната му ловна страст не го карат да се отдалечи в стремежа си по-бързо да открие така желания дивеч. Осигурете на своя птичар необходимото обучение, грижи и нужната свобода на действия, изграждайки много силна връзка помежду си. Бъдете обективно взискателни, като истински водач на глутницата обаче не забравяйте да сте и либерални, дръжте кучето на границата почти извън контрола си и му се доверете- то ще се справи отлично……

 

Георги Захариев

По-стари публикации «

Hot auto news