История

Историята на Епаньол бретона

В Западна Франация срещу остров Великобритания /Grande Bretagne на френски език/ се намира френската провинция „La Breetagne” /Бретан/. Този район някога се е наричал „Armorique” /на бретонски диалект/.

Не толкова отдавна преди около сто години назад, когато още не е имало железници, тази област е била много бедна и напълно изолирана от страната. Самата провинция се деляла на две части – едната, която граничела с морето, известна под името „Armor”/на бретонски диалект/, по-развита, благодарение на риболова и търговията  и другата част „Argoat”, която била покрита с гори и много бедна .

Именно  в „Argoat” в девствените гори се ражда легендата за епаньол бретона. В Древността там са ловували професионални ловци, които използвали местни кучета, предимно черни и кафяви, които имали много къса опашка или въобще нямали такава. Тези кучета били незаменими помощници на ловците, но те работели като спаниели. Ловците обичали да ловуват с тези кучета най–вече заради тяхната всеотдайност и страст към лова.

От другата страна на Ла Манша английските ловци често идвали да ловуват в тази дива част на Франция. Както може да се очаква, те често пътували заедно със своите ловни кучета, а понякога за свое удобство съграждали питомници, където оставяли кучета, за да не ги возят непрестанно за всеки сезон.

Но скоро се появила и друга причина, която наложила да оставят своите кучета във Франция, а именно британското правителство приело закон /1901 г./ за карантината по експорта и импорта на кучета.

Една от легендите гласи:

Женско куче от породата английски сетер, собственост на виконт Du Pontavice, било заплодено от местно куче от Бретан, което принадлежало на местен ловец на име Lulzac. Сред родените кученца имало женко куче с оранж-бял цвят с къса опашка. Lulzac го оставил за себе си. В това куче се развили неочаквани качества по отношение на стойката, а освен това кучката била много умна и активна. Виконт Du Pontavice много скоро започнал да отделя все по-малко внимание на своите сетери и се съсредоточил върху тези „нови Бретони”. Той бил почти уверен, че е имало и много други непланувани заплождания между местните кучета и пристигащите в провинцията други ловни породи – пойнтери, спрингери.

Съвременната история на породата започва през 1896 г., когато за първи път се споменава „Epagneul” в племенната книга.

Междувременно много автори от този период упоменават съществуването на т.н кучета „Epagneul breton” с цветови разцветки – кафяво-бял, оранж-бял и черно-бял. Последните два цвята предимно са били разпространени в северната част на полуостров Бретан.

Така през 1896 г. за първи път на изложба участвало куче от породата Епаньол Бретон. Това е 4-годишната кучка Pincon Royal, собственост на виконт de Comboug /от Бретон/. Тя се е състезавала в група под наименование „Всякакви разновидности на епаньола”. Pincon Royal била с трицветна окрасна /неизвестно каква точно дали черно-бяло-оранжава или кафяво-оранж-бяла/.

По-късно на изложба в далечната 1901 г. е представено куче с името Dax De Magenta – оранж-бяло мъжко куче на 3 години.

Първият клуб „Епаньол бретон” бил регистриран във френския клуб  Societe Centrale Canine /S.C.C./.

Първите регистрирани кучета в този клуб са:

  1. Boy LOF 11 609, роден на 21.08.1905 г. със собственици г-н Гастел и г-н Ди Понтавиц. Окраска оранж-бял. Производител: г-н Понтавиц. Баща – Macotte  /от ТОТО/ и майка Finette.
  2. Marpha LOF 11610, родена на 24.03.1903 г., собственост на г-н Гастел и господин Ди Понтавиц. Окраска кафяво-бяла. Производител: г-н Понтавиц. Баща – Compere и майка Finette.

и др.

От регистрираните  300 епаньол бретона – 290 от тях били с кафяво-бял цвят и само 10 били с бял-оранж. Действително в тези далечни временна кафяво-белия цвят бил много по-популярен от бял-оранжавия, който едва през  30-те години става на мода.

Сега е много трудно да си  представим, че тогава хората са могли да изхвърлят бяло-черните кучето от развъдна дейност, но това е било факт. Ето няколко основни знания за генетиката в породата епаньол бретон:

Пример от историята на породата:

През 1908 г. се ражда първото куче с черно-бял цвят – Nell ЕB LOF 13092, която принадлежала на г-н Гастел. Nell бяла регистрирана в племенната книга на породата под номер 344.  Nell е дъщеря на Boy /с бял-ораж цвят/ и Marpha с кафяво-бяла окраска.

Първият стандарт на породата е бил разработен на 3 септември 1907 г. Той е много подровен и до ден-днешен той съдържа много ценна информация за породата.

В стандарта се споменават три цвята:

-оранж-бял;

-кафяво-бял;

-черно-бял.

Височината в този стандарт е била 50-56 см.

По това време „Клуб епаньол бретон” бил свързан с Клуб Френски епаньол и когато стандартът бил представен за приемане, развъдниците на френския епаньол твърдо се възпротивили срещу черно-белия цвят и той съответно не бил приет. Друго нещо което било коригирано е височината – границата била смъкната до 50 см. И най-важното в този стандарт е заложеното кучетата да са с малко опашка.

Едва през 1938 г. било взето важно изменение на стандарта – купирането на опашката. Височината станала от 46 до 51 см. И едва през 1956 г. е приет черния цвят в стандарта.

Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!

Hot auto news