Стандарт

Стандарт на породата Епаньол бретон

EPAGNEUL BRETON

Стандарт FCI N°95 / 05.05.2003 г. / Франция

Име на породата: Епаньол бретон

Произход: Франция

Дата на публикуване на първоначалния (оригинален) валиден стандарт: 25.03.2003 г.

Използване: Куче, работещо със стойка.

Класификация FCI: VII породна група: Кучета, работещи със стойка

Секция: 1.2 Континентални кучета, работещи със стойка

Тип: Епаньол (Epagneul)

С работен изпит

Кратка история: Куче, произхождащо от Франция и по-точно от централната част на областта Бретан. Към момента е най-разпространената порода от кучетата, работещи със стойка във Франция. Вероятно това е едно от най-старите кучета от типа епаньол, които в началото на ХХ век са били подобрени чрез различни кръстоски и селекции. Проект за стандарт на породата, изготвен в Нант (Nantes) през 1907 г. е бил представен и одобрен на първата пленарна асамблея на клуба в Лудеак (Loudéac – бивш Северен бряг) на 07.06.1908 г. Това е бил първият стандарт на “Клуб Епаньол бретон с природно къса опашка” («Club de l’Epagneul Breton à courte queue naturelle»).

Общ изглед: Най-дребното куче, работещо със стойка.

Епаньол бретона е куче с къса опашка или без опашка, компактно и добре сложено, със средни размери, с хармонична конструкция и солиден скелет, без груби черти. Кучето е силно, с жив поглед и интелигентен вид. Бретонът е куче, пълно с енергия, качество, което е било търсено и запазено в процеса на създаването на породата.

Важни пропорции:

• Черепът е по-дълъг от муцуната, като съотношението е 3 към 2;

• Главата е пропорционална на тялото;

• Дължината на тялото е почти равна на височината на кучето (квадратен формат).

Поведение / характер:

Куче, което може да се адаптира към всякаква среда, общително, с интелигентно и внимателно изражение, уравновесена нервна система. Многофункционално куче, работещо със стойка на всякакъв вид дивеч и на всякакъв терен, ловуващо с неизчерпаема страст.
За отбелязване са походката при търсене, способността му да надушва (открива) дивеча, площта на претърсване, спонтанността и устойчивостта на стойката, както и лесното обучение на кучетата от тази порода.

Глава: Добре изразен релеф на главата, ясен профил. Кожата е добре прилепнала.

Черепен дял:

Череп: Ясно изразен, средно дълъг, леко закръглен профил. Погледнато отгоре, двете страни на главата са леко изпъкнали. Във вертикалната и в хоризонталната плоскост черепът е леко клинообразен, като стеснението е към носа (муцуната). Черепно-лицевите линии са почти успоредни. Веждите не са изпъкнали и оформят леко закръглена извивка. Челната бразда е много слабо изразена. Тилната кост е също слабо изразена.

Стоп: умерен.

Лицев дял:

Нос: Голям, с широко отворени и влажни ноздри. Цветът на ноздрите е в хармония с цвета на петната по козината, както и с цвета около клепачите.

Муцуна: муцуната е изправена (права), като страничните и части са почти успоредни.

 

Устни: не са много големи и не висят, относително тънки (фини) и добре прилепнали. Долната устна е съвсем леко покрита от горната. Изцяло без депигментация.

Челюст / зъби: Здрава челюст с правилна и завършена ножицовидна захапка.

 

Бузи: малко тежки, кожата е добре прилепнала.

Очи: Леко полегато разположени. Погледа е интелигентен, мек и искрен. Очите са леко овални, не са изпъкнали, клепачите са тънки (фини), добре прилепнали и добре пигментирани. Цветът на ириса е в хармония с цвета на козината, като се дава предпочитание на по-тъмните окраски.

Уши: Ушите са високо поставени с триъгълна форма, относително широки и по-скоро къси (изтеглени напред, като краищата на ушите стигат до стопа). В горната си част ушите са покрити с вълнисти косми, а в долната си част са покрити с къси гладки (прави) косми. Ушите са винаги много подвижни, когато вниманието на кучето е привлечено от нещо или когато то е в действие (на терена, по време на лов).

Шия: Шията е със средна дължина, добре замускулена, с лека извивка, без гуша. Тя е високопоставена спрямо косо разположените лопатки.

Тяло:
Горна линия: равна (леко се понижава от холката към основата на опашката).

Холка: достатъчно подвижна и леко изпъкнала.

Гръб: изправен, къс и твърд (вътрешно свързан с поясната област – кръста, слабините).

Поясна област: Къса, широка и мускулеста.

Крупа: леко наклонена, широка и мускулеста.

Гръден кош: Гръдният кош е дълбок, слиза до нивото на лактите, широк, леко заоблен без да бъде цилиндричен. Гръдната кост е широка и с леко повдигната задна част.

Долна линия (коремна област): Леко повдигната.

Хълбоци: леко повдигнати и не много големи.

Опашка: Високо поставена, в движение се носи хоризонтално (или леко наклонена надолу), често трепти (върти се), когато кучето е съсредоточено или в действие (по време на лов). Епаньол бретонът може да се роди без опашка или с много къса такава.
Когато опашката се купира, идеалната й дължина е от 3 до 6 см (не трябва да превишава 10 см).

Крайници:
Предни крайници: Добре поставени, гъвкави и здрави.

Плешка: подвижна и дълга (30% от височината на холката), добре прилегнала към тялото и силно замускулена. Нейната наклоненост спрямо хоризонталата е между 55 и 60 градуса. Двата върха на лопатките са разположени на 5 см един от друг.

Мишница: Широка, с добре изразени мускули. Нейната дължина е малко по-голяма от тази на плешката. Ъгълът между плешката и мишницата е между 115 и 120 градуса.

Предмишница: Замускулена и добре оформена. Нейната дължина е малко по-голяма от тази на мишницата. Тя трябва да бъде разположена почти вертикално.

Лакти: Здрави, запазвайки голяма гъвкавост, леко полегати (наклонът е от 10 до 15 градуса спрямо вертикалата).

Предно стъпало / ходило: Заоблено, с добре подредени пръсти, здрави възглавнички, къси нокти.

Задни крайници: Погледнати отзад, краката са успоредни.

Бедро / горна част на бедрото: Широко, с добре изразени мускули. Неговият наклон спрямо хоризонталата трябва да е между 70 и 75 градуса.

Крак / долна част на бедрото: Тя е малко по-дълга отколкото горната и е със сухи и добре изразени мускули. Широчината на горната част намалява постепенно към колянната става. Ъгълът между горната и долната част на бедрото е почти 130 градиса.

Колянна става: Суха, с добре изразени, видими сухожилия.

Скакателна става: Здрава, погледната от страни, тя е разположена почти вертикално.

Задно стъпало / ходило: То е малко по-дълго спрямо предното, като запазва същите характеристики (заоблено, с добре подредени пръсти, здрави възглавнички, къси нокти).

Походка: При различни походки се забелязва сила (мощ), ритмичност и жизненост. Крайниците се движат добре, в една линия, без големи вертикални отклонения на тялото и без въртене, като линията на гърба не се променя. Галопът е основната походка на терена, крачките са бързи със средна амплитуда, задните крака правят малки отскоци (спокоен галоп).

Кожа: Кожата е тънка (фина), прилепнала, добре пигментирана.

Козина:
Косъм: Косъмът трябва да бъде фин, но не копринен, гладък (прав) или леко вълнист по тялото. Никога къдрав. Къс и гладък на главата и от предната страна на крайниците. Задната страна на крайниците е добре окосмена, като космите са по-дълги и образуват ресни, които намаляват прогресивно по дължината до китката, респективно до глезена надолу.

Цвят:Козината може да бъде “бяло и оранжево”, “бяло и черно” и “бяло и кафяво”, с повече или по-малко неправилно разположени петна. Допуска се и трицветна окраска (бяло, оранжево и черно), но тя не е желателна. За трицветни се считат кучетата, които имат тъмно оранжеви петна в горната или страничните части на муцуната, над очите, на крайниците, на гърдите и над основата на опашката.

Тясно светло петно на главата е желателно при всички видове окраски.
Едноцветните окраски не са допустими.

Размери:
Височина в холката:

Мъжки: минимална височина: 48 см (толеранс: –1 см); максимална височина: 51 см (толеранс: +1 см)

Женски: минимална височина: 47 см (толеранс: –1 см); максимална височина: 50 см (толеранс: +1 см)

Идеална височина: за мъжки – от 49 до 50 см; за женски – от 48 до 49 см.

Недостатъци: Всяко отклонение от по-горе написаното трябва да се счита за недостатък и трябва да се наказва в зависимост от неговата тежест:

• Характер: плахост, блуждаещ поглед.

• Линии на главата: слабо изразена дивергенция (раздалечаване).

• Нос: непигментиран нос. Вътрешността на ноздрите не е пигментирана.

• Зъби: клещовидна захапка. Неправилно разположени зъби (извън линията).

• Муцуна: тясна (измършавяла) муцуна.

• Устни: тежки, увиснали устни, горната устна не покрива долната.

• Очи: изпъкнали, бадемови или кръгли.

• Уши: прекалено ниско поставени, тесни в основата.

• Гръб: извит или хлътнал.

• Крупа: прекалено тясна или много изострена.

• Коремна област: обемиста или много извита.

• Крака: наклонени, много дълги или много закръглени.

• Шия: много къса и тежка. Леко изразено гърло.

• Кръст: дълъг, тесен и слаб.

• Хълбоци: голяма вдлъбнатина, често придружена със слаб кръст, липса на широчина.

• Крайници: недобре развити крайници. Извити лакти. Разтворени пръсти, завъртени ходила.

• Косъм: къс косъм по тялото.

Сериозни недостатъци:

• Поведение: апатия, ленивост.

• Череп: добре изразен стоп, извивките на веждите са твърде изпъкнали.

• Очи: светли.

• Шия: дълга шия. Добре изразено гърло.

• Походка: несигурна походка.

Елиминиращи недостатъци:

• Всички недостатъци в характера: куче, склонно да хапе, агресивно спрямо другите кучета или човека. Страхливо куче.

• Липса на тип: недостатъчно добре изразени (отсъствие на) характерни черти на породата, кучето не прилича на другите кучета от породата.

• Височина: височината е извън границите, определени в стандарта.

• Линии на главата: изразена конвергенция (събиране в една точка).

• Анормална окраска: Бели петна върху ушите или бели капки в очите.

• Очи: прекалено светли или очи с различни цветове. Кривогледство.

• Челюсти: Неправилна захапка.

• Зъби: зъбите P.M.-1, както и M-3 се смятат, че са без особена важност. Не се допускат липси на зъби 2 P.M.-2, или на 1 P.M.-2 и на 1P.M.-3. От елиминиращо значение е липсата на двата съседни зъба ( P.M.2 & P.M.3). Липсата на който и да е от другите зъби води до елиминация.

• Пигментация: ясно изразени непигментирани места на носа и клепачите.

• Присъствието на зачатък на пети пръст, дори и недоразвит.

• Тежки морфологични аномалии.

Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два видими нормални тестиса, изцяло спуснати в скротума.

/превод от френски: Станислав Димитров – qwerty/

Използване на текста, или части от текста на публикацията без разрешение от УС на КЕБ е нарушение на „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“!

Hot auto news