«

»

февр. 10

Провокация на стойката

logo-pechatСтойката на птичаря е заложба, която най-лесно се повлиява от обучението. Успоредно с това, същата е трудно постижима за отделни кучета, чийто собственици сами са се заели с тренировки в тази посока. Надявам се, след края на този материал това коренно да се промени.

Независимо от факта, че твърдата стойка е вродено / унаследено / качество на чистопородния птичар, не бива да се мисли, че без намеса от страна на водача му, то при първата удала му се среща с дивеч ще го маркира чрез твърда стойка. Има няколко важни причини за това твърдение:

  • Кучето трябва да знае, кое животно е дивеч и кое не- за да има спиране на птичаря пред дивеч, той трябва добре да е запознат с неговата специфична миризма. В същото време, миризмите на други животни / неловни птици, скитащи кучета, домашни животни / трябва да бъдат игнорирани от птичаря.
  • Темперамента на конкретното куче значително влияе на твърдата стойка- по-темпераментните / нервните/ кучета, изискват повече работа по затвърждаването на твърдата стойка . Те много лесно могат да бъдат провокирани да връхлетят върху дивеча- достатъчно е леко движение от страна на последния или шум предизвикан от приближаващия се водач .
  • Поведението на дивеча влияе върху стойката на кучето- в повечето случаи, неподвижността на дивеча означава неподвижност от страна на кучето. Но ако птичаря маркира ято яребици, те често пробягват на крак пред него, провокирайки го да ги връхлети. Тази подвижност на яребиците е продиктувана от по-голямата сигурност за всяка отделна птица, която предоставя ятото.

В практиката, съществуват  няколко начина, които имат един и същ краен резултат-твърда и спокойна стойка пред дивеча и същите са базирани на известна ловна сентенция, най-често приписвана на т. нар. “ стари ловци”: “ За да стане едно куче ловен помощник, е нужно то редовно да ходи на лов- куче става с водене на лов”. Не вярвам да има някой, който да не се съгласи с това. Сега ще насоча вниманието Ви към тази сентенция, като подробно ще я разгледам за да се направи извод от нейната полза.

 

– Редовно участие на младия птичар в реален лов, без специализирано обучение за проява на твърда стойка пред дивеча.

Тук става въпрос, само да осигурим на кучето чести ловни излети, като се разчита на следното: на един ловен излет, кучето ненадейно ще вдигне3-4 пъдпъдъка например, ще усети убит и ще направи опит да го вземе. На следващия излет, отново от краката му ще се вдигнат няколко пъдпъдъка и то ще подуши мястото, откъдето са излетели. На третия например самичко ще спре – т.е. ще направи стойка на миризмата на тази птица. Този метод е базиран на две неща:

Първото от тях е вроденото качество на птичаря да спира пред усетения дивеч, а второто е: един от начините на заучаване от страна на кучето / не на обучение от човека /. Говоря за т.нар. проба-грешка, ето какво имам предвид тук: кучето проявява различни поведенчески реакции за да се нагоди най-добре към конкретната обстановка и да има успех. В нашия случай, то в определен момент самичко спира пред затаилия се дивеч, за да разбере дали този път , ще успее да го овладее/ да го вземе в устата си / , защото досега, винаги когато е връхлитало върху дивеча , ловната му страст е останала неудовлетворена. Налага се тук да направя едно много важно уточнение- За  птичаря, от психологическа гледна точка, овладяването на отстреляния дивеч / захапването му / е удовлетворението , наградата му за свършената преди този момент работа- претърсване на терена и спирането на стойка. Затова , ако се доверим и ползваме подобен начин за проява на стойката , е изключително важно да натиснем спусъка САМО при условие, че кучето е спряло пред дивеча и да уцелим последния- така кучето съобразява, че щом спре, следва овладяване/ захапване / на дивеча, а ако го връхлети дивеча не се озовава в устата му. Този метод настина  работи – не едно и две кучета са станали прекрасни ловни помощници така, но положителните резултати при него са разтеглени далеч във времето.

 

Имайки предвид, че невинаги може да се осигурят редовни и чести ловни излети за кучето, както и факта, че вследствие на целенасочената и дългогодишна развъдна дейност съвременните птичари , притежават изключително устойчива нервна система, ще разгледам няколко варианта за провокация на твърда стойка , като така Ви давам възможност сами да изберете подходящия за Вас и кучето Ви , за да може всеки да развие това ценно качество у своето куче.

  • Целенасочени тренировки с естествен дивеч- предварително се проверява и избира терен с голяма гъстота на пернат дивеч/ например пъдпъдък / и един месец преди откриването на ловния сезон , започват интензивни тренировки в него. Най-удачния вариант е терена да представлява стърнище, тъй като основното помощно средство на водача ще бъде дълго и тънко въже, с помощта на което той ще контролира младото куче. Под контрол в този случай, имам предвид че веднага щом младия птичар усети миризмата на затаилия се пред него пъдпъдък, водача плавно изпъва въжето , принуждавайки по този начин кучето да спре далеч пред дивеча / да направи предварителна стойка/. Водача се приближава по изпънатото въже и застава до кучето , изчаква няколко секунди и следва общо и бавно движение в посоката където гледа кучето, докато дивеча се вдигне- посредством въжето се заставя кучето да остане неподвижно в момента на излитането на пъдпъдъка. Тези действия се повтарят до момента, когато без намеса на водача/ без опъване на въжето / , птичаря сам спре на предварителната стойка  и заедно с приближилия се до него водач, започне бавно и внимателно кулиране в съответната посока. Тогава , е нужна помощта на колега ловец, който ще отстреля пъдпъдъка , но само при условие, че преди това кучето е проявило коректно поведение. Целта тук е , младия и още неопитен ловен помощник да разбере в какво се състой новата му задача- да свърже нещата. Единствения недостатък , в този случай е че става въпрос за лов преди сезона- бракониерство…Естествено , същия метод може да се ползва , след като лова е открит и положителните резултати няма да закъснеят, но така ще трябва да се лишим от приятните емоции споделени с колегите ловци…

 

В моята практика, при работата ми с голям брой птичари ползвам метод за провокация на стойката, който е основан на факта, че кучето става чрез ходене на лов, но е приложим  в извън ловен сезон , като в същото време дава възможност за няколко дни твърдата стойка пред дивеча да стане факт. Ето за какво става въпрос:

В началото, при първите занимания ползвам фермерно произведен / волиерен / дивеч- пъдпъдък, яребица или фазан. Извеждам младия птичар на полето, прикрепям към нашийника му къс повод и хвърлям близо пред него фазана, като предварително съм взел мерки той да не може да отлети. Почти веднага, след като кучето започне да се дърпа , отпускам повода така че то да захапе фазана/ да го овладее/.Целта ми тук е да “запаля” ловната страст у кучето и чрез няколкократно захапване на фазана то да запомни миризмата му. Повтарям това няколко пъти и прибирам кучето в специална клетка в автомобила си. Ако вследствие нееднократното захапване на фазана, той вече не е между живите вземам друг и го залагам в храст , на около 200метра от мен/ този фазан е с премахнати летателни пера на едното крило за да не може да отлети /. Изчаквам 15-20минути и извеждам нетърпеливия ученик от автомобила, като този път за нашийника му прикрепям тънко и здраво въже , с дължина около 40метра. След като установя посоката на вятъра, чрез команда “Търси” тръгвам срещу него, като следя кучето да се движи зигзагообразно пред мен/ това упражнение е предварително заучено /. Тъй като знам къде се намира фазана, мога отлично да насочвам кучето и да го контролирам в случай, че усещайки го то се опита да хукне напред. Този метод работи добре, защото в една тренировка давам възможност кучето да намери дивеча много пъти. В резултат на многото на брой срещи с дивеча, за кратък период от време / една тренировка/ и повтаряне на едно и също нещо/ спиране на кучето чрез въжето/  младия птичар бързо разбира какво се изисква от него. Естествено значителна роля тук имат вродените качества. Щом кучето самичко спре пред дивеча, заменям последния с фазан който може да отлети/ поставям го в храста чрез приспиване/ , вземам ловната си пушка за да отстрелям фазана и повтарям упражнението, като отново дългото въже е прикрепено за нашийника , но този път е пуснато да се влачи. На практика кучето е свободно, но усещайки въжето то се въздържа от проява на волности.

Благодарение на този метод спестявам доста време, като имам възможност за отстрел на дивеч в извън ловен сезон , без да бракониерствам тъй като ползвам волиерен дивеч. Най-важното в случая, е че метода е базиран на трите важни фактора влияещи върху стойката на птичаря:

  • кучето да познава миризмата на дивеча
  • темперамента на кучето се контролира чрез въжето
  • поведението на дивеча , влияе върху стойката- обездвижения / приспан/ фазан, поставен в храста на практика е неподвижен и така не провокира кучето. Освен това самия храст представлява бариера между кучето и дивеча, обричаща на неуспех евентуален опит на темпераментния ученик да връхлети последния. Не без значение е и това, че храста е чудесен ориентир за водача, който може отдалеч правилно да насочи кучето съобразявайки се с посоката на вятъра , към мястото където се намира дивеча.

Работата с волиерен дивеч, дава възможност за изключително чести срещи на младия птичар с дивеч, като се имитират условия максимално близки до реалния лов. Сами се досещате, че използването на волиерен дивеч цели да провокира кучето да прояви една от вродените си заложби и след внимателната наша намеса, трябва да се премине към интензивен лов , за да дадем възможност на младото куче да натрупа опит. По време на този интензивен лов е много важно да следим и изискваме коректно поведение от страна на кучето , а самите ние да стреляме само при условие, че дивеча е излетял в следствие на стойката на кучето. Допуснем ли да бъдем завладени от ловната страст и си позволим лукса да стреляме по дивеч без да има стойка- рискуваме да сме си загубили времето в безсмислени тренировки. И обратно успеем ли да удържим още съвсем малко емоциите си ще изпитаме едно силно и особено чувство- чувство на огромно удовлетворение.

Маркирането на дивеча е вродена заложба на чистопородния птичар и е неправилно да се смята, че кучето се обучава да прави стойка- то се провокира да я прояви. Именно в това изречение , се крие ценната информация касаеща твърдата стойка. За да провокираме кучето да застане на стойка , трябва предварително да сме подготвили терена- да е подбран правилно и да има дивеч в него, дивеч който няма да мръдне от мястото си и ние знаем къде е то. Насочим ли усилията си в подготовка на работния терен, въпросът е не “Дали” , а “ Кога” тя ще е факт.

Георги Захариев

Hot auto news