«

»

февр. 10

Почивка и разнообразие – основни фактори в обучението на ловното куче

logo-pechatЗдравейте , уважаеми читатели, в специализираната литература свързана с обучението на ловните кучета четем за различните начини и методи за обучение. Там можем да открием до най-малки подробности това ,което ще ни е от голяма полза в бъдещата работа с нашия помощник в лова, както и необходимите помощни средства , гарантиращи ни по-големи успехи в обучението. За съжаление в подобни специализирани ръководства ,както и между хората желаещи сами да обучат своето куче, така да се каже табу темата за почивката и разнообразието и тяхното положително влияние в процеса на обучението в материала , който следва, ще се опитам максимално ясно да обясня значението на тези фактори и тяхното практическо приложение. Смятам за необходимо да уточня, че тук под почивка ще имам предвид нервната система на кучето.

За да имаме положителен ефект в обучението , ние в по-голяма или по-малка степен натоварваме нервната система на кучето. Ако това натоварване е с голяма продължителност/ 1-2 месеца/ и с голяма интензивност, съществува реален риск от претоварване на нервната система. Това от своя страна може да доведе до необратими здравословни проблеми ,както и до такива касаещи психиката на кучето. Тези здравословни и психически увреждания доста често обезсмислят целия процес на отглеждане и обучение. Много често ,такова куче става негодно за лов. В следствие на претоварената нервна система кучето започва да слабее-появява се липса на различни вещества, които са от изключително важно значение за нормалното функциониране на целия организъм- витамини ,минерални вещества, аминокиселини и др. Претоварването на нервната система, отключва нежелани поведенчески прояви-страхливост, недоверие, липса на интерес към дивеча и т.н. За да избегнем или сведем до минимум подобен риск, трябва винаги да имаме предвид фактора почивка и да го прилагаме в процеса на обучение. Едно от полезните неща ,които можем да направим е да прибегнем до употребата на съответните хранителни добавки, когато периода на обучение не е с голяма продължителност и интензивност- заучаване на една команда например. Присъствието в дневния режим на подобни добавки, стимулира имунната система, повишава обмяната на веществата и въздейства положително върху целия организъм на кучето. В случай, че предстой по-дълъг период на обучение с висока интензивност освен употребата на хранителни добавки, е нужно да прибавим и фактора почивка. Тук имам предвид следното: Ако започнем ежедневни тренировки, изисквайки от кучето прецизно изпълнение на командите и висока концентрация, много скоро то ще започне с нежелание да реагира не само на всяка отделна команда ,но и на контакта с нас. Тъй като целим точно обратното, съответно трябва да подходим различно. Да кажем, че в следващите седем дни ще учим нашето куче на командата “Седни” .При всяко занимание работим активно в тази насока, но два от тези седем дни трябва да са почивка. Например: В понеделник и вторник извеждаме кучето и го обучаваме. В сряда също излизаме ,но вместо да започнем с обучението –оставяме на спокойствие кучето да си играе ,да разучава различните миризми. По възможност в дните на почивка е добре да сменим мястото ,където обикновено работим с кучето. За да може нервната му система да се възстанови напълно не трябва да изискваме от кучето изпълнение на каквито и да е команди. Просто излизаме на разходка с кучето и се въздържаме от всякакви команди. Естествено ако то дойде при нас –ще го погалим, ще си поиграем с него. След това в четвъртък и петък отново продължаваме с отработването на командата “Седни ”като събота или неделя пак ще почиваме. По време на почивката ,кучето не е напрегнато, не идва при Вас защото сте го извикали , а защото има нужда от Вашата подкрепа и добро отношение. Уважаеми читатели, подобен начин на обучение Ви гарантира постоянен интерес на кучето Ви към тренировките. Освен това, така изграждате връзка на взаимно доверие. Както вече знаем тя от изключително голямо значение в обучението и лова с кучето.

Другото важно нещо в обучението е разнообразието. То също е важен фактор в обучението на кучето ,касаещ желанието  с което то се отнася към обучението , а оттук и резултатите. Примера ,който ще дам отново е свързан с командата “Седни”- да кажем ,че през следващата една седмица обучавам кучето си по следния начин: коленича отдясно на кучето и с дясната ръка хващам нашийника му, а лявата поставям върху крупата. Едновременно с изговарянето на “Седни” с дясната ръка плавно дърпам назад и нагоре ,а с лявата натискам надолу ,докато кучето не заеме седнало положение. Поощрявам правилното изпълнение с похвала и даване на лакомство/гранула/.През втората седмица уча кучето на същата команда, но този път стоя пред него и държа гранулата малко над нивото на очите му. Произнасям “Седни” и движа гранулат към тила на кучето, за да го предизвикам следейки гранулата в ръката ми да седне. Поощрявам правилното изпълнение на командата.  Ето как с два различни начина постигам изпълнението на една и съща команда без да отегчавам кучето. Естествено мога да комбинирам или редувам двата начина и в една тренировка,  например. Ако нашето куче , може да апортира, но искаме да го научим да прави това от вода, също можем да използваме няколко варианта. Единия е като хвърлим апорта във водата ,но близо до брега ,така че да не се налага то да плува. След като кучето добие увереност  можем да хвърлим апорта в дълбокото. Ако учим кучето да апортира от вода през лятото, можем да влезем във водата заедно с него- предвид факта че то ни има огромно доверие, бързо ще ни последва.

Личния ми опит в обучението ме е убедил в удачността на следното: за да не принуждавам кучето ,а така да натоварвам излишно нервната му система в обучението му да апортира от вода действам така-извеждам кучето и отивам на предварително избрано от мен място- в моя случай малък язовир. Освен “ученика” вземам и другото мое куче ,което чудесно апортира от вода. Завързвам  близо до водата младото куче, и започвам да хвърлям апорта във водата ,като всеки път щом възрастното ми куче го донесе при мен аз не щадя похвалата си .След известно време освобождавам завързания “ученик” и хвърлям апорта във водата ,оставяйки да го донесат и двете кучета. Друг вариант е като ползвам помощта на колега ловец, който притежава куче апортиращо от вода. Тук работя по следния начин- колегата държи моето куче , а аз хвърлям апорта за да го донесе неговото и съответно го поощрявам. Играя си и се радвам на неговото куче ,за да накарам моето да търси подобно отношение .Благодарение на ревността отработвам апорта на моето куче ,без да прибягвам до каквато и да била принуда. При обучението на ловни кучета ,винаги когато е възможно предпочитам да ползвам подражанието и ревността , вместо да принуждавам кучето да изпълни конкретната команда.

Уважаеми читатели, обучението на ловното куче е деликатен процес .За да  постигнем по-добри резултати  е необходимо да знаем ,че според типа на нервната система на конкретното куче се изпира съответния метод на обучение. След като сме го избрали е необходимо да използваме почивката и разнообразието активно в този процес. Искрено се надявам с този материал да Ви помогна да внесете свежест в ежедневните тренировки и да постигнете по-добри резултати в обучението на Вашето ловно куче.

Георги Захариев

Hot auto news