«

»

февр. 10

Поддържане уменията на птичаря

logo-pechatУважаеми колеги, както знаем възпитанието и обучението на ловното куче имат за цел да го превърнат в ефективен помощник на ловеца. Тези два етапа от живота  на кучето са времето, когато се изгражда връзката между ловеца и неговото куче, създават се основите на послушанието и водимостта на птичаря, на база на вродените ловни качества се усвояват необходимите за лова основни навици – систематично претърсване на терена, маркиране и коректен апорт на отстреляния дивеч. Може да се каже, че възпитанието и обучението до известна степен са въвеждащи и временни етапи в живота на кучето, защото е важно по време на всеки лов да се стремим не само към поддържане на вече наученото, но и  да го развиваме. Тънка е в този случай разделителната линия, тъй като и аз, неведнъж на страниците на сп. „Български ловецъ”  съм казвал, че кучето се обучава преди ловния сезон , а не по време на него. Затова ще конкретизирам – тук не става въпрос и нямам предвид да обучаваме птичаря докато ловуваме, а да сме го направили предварително и всеки път щом сме с пушка в ръка да изискваме от кучето коректно изпълнение на всичко научено.

Нека започнем от самото начало, а именно: какво е необходимо да знае нашия птичар? Тук ще подчертая две неща :

  1. Минимума се изразява в това, кучето да има отлична водимост т.е. да изпълнява безотказно командите  „Ела тук” (или сигнал за идване подаден чрез свирка), ”Стоп”, „Апорт”, птичаря да претърсва систематично терена, да има желание за работа, да маркира сигурно и по начин,  чийто краен резултат се изразява в ефективен изстрел от ловеца, да бъде неподвижен след вдигането на дивеча и да апортира коректно от суша и вода.
  2. Всеки ловец според личните си предпочитания трябва да е наясно какво ще умее и научи неговия птичар. Естествено когато става въпрос за континентална порода, на първо място тези кучета трябва отлично да изпълняват основната си функция – да работят на вятъра.

И така, нека сега вземем един конкретен пример и да го детайлизираме, за да бъдем достатъчно обективни. Притежавам птичар, който е обучен да идва при мен чрез подаден сигнал от свирка, да прави завой или да повишава скоростта на движението си отново чрез сигнали подадени от свирка, да маркира сигурно, да не мърда при вдигането на дивеча и да апортира при мен, като сяда и държи дивеча в устата си докато го взема (вкл. и от вода). Кучето има невероятно желание за работа и е достатъчно концентрирано в ловния терен. Ето какви са моите действия, когато ловувам с това куче: Стремя се да бъда в ловното поле възможно по-рано сутринта. След като пристигна на избраното място, свалям кучето от автомобила и докато сложа патрондаша и взема пушката се опитвам да определя посоката на вятъра. Старая се колкото е възможно повече пъти да вървя срещу него за да дам на кучето едно голямо предимство и да го улесня. Без значение дали съм сам или с колега ловец, стрелям /е само по дивеч, който кучето е маркирало. След като то усети дивеча и го маркира, аз или колегата се приближаваме да кучето (непосредствено до него) и чакаме дивеча да се вдигне, след което стреляме – в случай, че кучето тръгне напред, подавам команда „Стоп” и щом то я изпълни има изстрел. Винаги изисквам от кучето си да седне пред мен държейки дивеча в уста. Обикновено заради адреналина, при първия ловен излет кучето пуска дивеча. Тогава подавам команда „Апорт” и правя няколко крачки назад – по този начин показвам на кучето, че искам от него да направи апорта както съм го научил и то го може, независимо от високото ниво на адреналин или присъствието на друго куче и други дразнители.

По време на лов, когато се движа срещу вятъра следя за правилното движение на кучето в терена и особено за правилните завои. Щом забележа, че то се готви да направи обратен завой ( по посока на вятъра, а не напред срещу него) веднага притичвам няколко крачки напред и му подавам сигнал чрез свирката за да го накарам да промени траекторията си и така да завие напред. Понякога когато маркира и забележа че кучето още не е напълно сигурно му свиря със сигнала за  повишаване на темпото . Чрез това свое действие целя кучето да тръгне още малко напред към извора на мириса и така по – бързо да провери има ли дивеч и да го блокира или не. Обикновено в подобна ситуация се случват две неща : кучето внимателно тръгва напред след като чуе свирката и след няколко крачки маркира сигурно или отново прави няколко бавни крачки напред и ако пред него няма дивеч , възобновява претърсването на терена. Когато ловувам на патици в язовира винаги изисквам от кучето оптимално претърсване на папура и когато имам отстрел на вдигната от кучето патица да я открие и апортира коректно – да седне държейки я в уста и едва след като я взема да се изтръска от водата по него.

С течение на времето тези мои действия доведоха до това, че кучето натрупа достатъчно опит и много от изброените команди и сигнали отпаднаха почти. Разбира се по някога се налага и ги използвам, но успях да изградя у кучето си един стереотип на поведение, който е достатъчно ефективен за мен. В същото време моя птичар има отлична водимост и достатъчно свобода на действие. Като обобщение мога да кажа , че го държа на границата преди да излезе от контрола ми, като в същото време съм сигурен в него и знам, че това няма да се случи.

Ето уважаеми колеги, защо е важно постоянно да поддържаме уменията на нашия птичар. Разбира се възможно е понякога да се наложи допълнителна работа по отношение на усъвършенстване на конкретен елемент от работата на кучето. Тогава  се използва време извън ловния излет и след като нещата се изчистят , по време на лов отново се следи всичко научено да се изпълнява правилно. Тези наши действия са важни не само за да бъде по – ефективно нашето куче, но и за да ни обича и уважава още по-силно…………

Георги Захариев

Hot auto news